Отровни хора ли са родителите ви?
Като дете…
Вашите родители казваха ли ви, че сте лоши или некадърни? Вашите родители използваха ли физическа болка, за да ви възпитават? Налагаше ли се да поемате грижата за проблемите на родителите си? Беше ли ви често страх от родителите ви? Вършеха ли родителите ви нещо, което трябваше да се пази в тайна?
Вече като възрастни…
Родителите ви все още ли ви третират като дете? Изпитвате ли интензивни емоционални или физически реакции, след като сте прекарали известно време с родителите си? Упражняват ли родителите ви власт над вас посредством заплахи или чувство за вина? Манипулират ли ви с пари? Имате ли усещането, че каквото и да правите, то никога няма да е достатъчно добро за родителите ви?
В наръчника по самопомощ “Отровните родители”, д-р Сюзън Форуърд ни запознава с историите и реалните гласове на порасналите деца на отровни родители и ви помага да се освободите от вредните модели на отношения между вас и родителите ви и да откриете вълнуващия свят на самоувереността, вътрешната сила и емоционалната независимост.
Кои са „отровните“ родители?
Неадекватните: Неизменно обсебени от собствените си проблеми, те превръщат децата в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях.
Властните: Контролират живота на децата си посредством чувството за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ.
Алкохолиците: Потънали в отричане и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители.
Словесните насилници: Без значение дали с обиди или тънък сарказъм, те деморализират децата си като непрекъснато смазват самочувствието им и ги лишават от самоувереност.
Физическите насилници: Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение.
Сексуалните насилници: Без значение дали с явна сексуалност или прикрита съблазън, те са най-големите предатели, защото унищожават същността на детството — неговата невинност.
Защо трябва да обърнем поглед към миналото?
Има множество хора със смачкано самочувствие, които в детството си редовно са били бити, критикувани, обременявани с чувство за вина, насилвани сексуално, вменявани са им били прекалено много отговорности или са били прекалено силно закриляни.
Малцина от тях правят връзка между настоящите си проблеми и своите родители. Това емоционално сляпо петно е много често срещано явление. Хората просто не забелязват, че отношението на родителите оказва значително влияние върху живота им.
Терапевтичните методики, които се основават най-вече на преживяванията в ранното детство, преминават от „тогава“ към „тук и сега“. Акцентът се премести към изследване и промяна на настоящото поведение, взаимоотношения и функциониране. Според мен този преход се дължи на това, че пациентите не приемат огромните разходи на време и пари, съпоставени с нерядко нищожните резултати, постигани с традиционни терапии.
За да има промяна на разрушителните поведенчески модели и за да ги излекуваме, трябва да се стигне до източника на тези симптоми. Терапията е най-ефикасна, когато действа в две насоки: промяна на самоунищожителното поведение и откъсване от травмите на миналото.
Например човек, който трябва да се научи да контролира гнева си, за да осъществи промяната постоянна и устойчива на стреса, той трябва да се върне назад и да се справи с болката от детството си.
Родителите ни са посели у нас емоционални семена — семена, които порастват заедно с нас. В някои семейства това са семената на любовта, уважението и независимостта. Но в много други това са семената на страха, принуждението и вината.
Ако принадлежите към втората група, след като сте пораснали, от тези семена са поникнали невидими плевели, които са се вплели в живота ви по начин, който дори не си представяте. Техните ластари изпиват жизнените сокове на отношенията ви с хората, на вашата кариера, на семейния ви живот и несъмнено подриват устоите на самоувереността и самоуважението ви.
Източник: “Отровните родители”
Автор: Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Издателство Бард
