Заглавието на статията, поне по мое скромно мнение, перфектно описва българската действителност.
А действителността е, че сме лицемери на квадрат!
Животът ни сблъсква с поговорката "Мижи да те лажем" всекидневно, така ни е научило ежедневието - да бъдем малко или много лицемери. А всичко това е толкова болезнено ненужно, че ми иде да въздъхна толкова тежко, така че да ме чуят чак на Марс.
Ще вдигна ръка и първа ще призная, че ми се е случвало да бъда лицемерна. То не е като да е имало изгода от това лицемерие, просто съм го правела едва ли не по задължение. Лицемерието е качество човешко, може би кофти черта, но в никакъв случай порок. То просто ти спасява задника понякога. Това е истината.
Спасявала съм си задника с лицемерие, измъквала съм се от разни ситуации, признавам - то помага понякога. Но има едно нещо, което не харесвам - когато някой лицемерничи с мен и го прави толкова нескопосано, че веднага прозирам кофата с лайна, която дебне да се изсипе върху мен, обърна ли гръб. А има много такива хора, пращящи от лицемерие. Пращящи като сочна диня през август.
Ама по дяволите, ако ще си лицемерен - прави го както трябва. Това е качество, за което се изисква висш пилотаж.
Аз съчувствам на хората, които не се справят с изкуството на лицемерието. За тях животът е в пъти по-труден. Те често са аутсайдери, вписват се трудно, нещата не им се получават толкова лесно. Съчувствам им, когато знам, че ме лъжат в очите, а аз всъщност съм пределно наясно истината. Съчувствам им, когато знам, че са мили с мен, защото просто искат нещо. Съчувствам им, така им съчувствам...
Всъщност се шегувам… няма капка съчувствие в мен, останала за тези хора. Защото, що за човек си ти, когато не можеш да спечелиш в собствената си игра на лицемерие? Ето защо оставям всеки, който поиска, да се прави, че ме харесва, пък аз от своя страна се правя, че го понасям. Така и вълкът сит, и агнето цяло.
Пък най-готините хора си остават онези, които не се страхуват да кажат това, което мислят. Те, за съжаление, често страдат от “голяма си уста”, но и най-често се ползват с уважението на хората, а думата им значи нещо. Ето защо всеки трябва да прецени за себе си от кой отбор иска да е и като какъв човек иска да го запомнят.
Не се бой да кажеш това, което е на сърцето ти - най-добрият съвет, който баба ми някога ми е казвала!
По-добре да не те харесват, защото си ТИ, отколкото да те понасят уклончиво, защото си мил и любезен с правилните хора. Толкова по-лесно щеше да е, ако просто изплювахме камъчето, когато му е момента, вместо да засяда между зъбите ни, създавайки ни само дискомфорт.
А междувременно - правете се, че понасяте прозрачните лицемерни хора, докато… не ги понасяте съвсем. Лицемерието не е грях, има хора, които просто не могат да се справят по друг начин и това е техният стил на изразяване. Важното е, че силата е изцяло в ръцете ви, защото вие винаги ще бъдете една стъпка пред тях.
автор: Вяра Иванова
източник: edna.bg
