Решенията, които една група от хора приема, невинаги ясно показват индивидуалната съвест на всеки един член. Тийнейджърите често се съгласяват с нормата на тълпата без значение от реалните си чувства и гледни точки, защото изпитват силен натиск да принадлежат към определена група. Като човешки същества ние сме програмирани да изграждаме взаимоотношения с останалите, а тези, които остават сами и се чувстват социално изолирани, често страдат от психически проблеми като депресия или тревожност.
Груповото мислене се наблюдава, когато определен брой хора (обикновено с добри намерения) се съгласят с дадено становище по начин, който води до дисфункционално или ирационално поведение.
Гледната точка, поддържана от тълпата, може да бъде толкова силно защитавана, че всякакъв вид критично мислене е отхвърлено, а логиката е напълно пренебрегвана за сметка на интензивните емоции, произлизащи от членовете на групата.
Ролята на лидерите
Поради нуждата да се спазва установения ред индивидуализмът започва да се пренебрегва. Дискусиите, защитаването на противоположната позиция и обсъждането на противоречиви теми, засягащи колектива, могат да се превърнат в опасно начинание поради риска от прилагането на репресивни мерки. Без опозиция, насочена към схващанията на групата, възможността мненията на членовете да станат крайни се увеличава, засилвайки черно-бяла нагласа, спрямо която съществуват само два избора: правилният и грешният. Подобен начин на мислене подпомага авторитарното управление, обикновено провеждано от един член на колектива: лидерът.
Лидерите могат да засилят позицията си и увеличат властта, която упражняват над останалите, като планират предварително какво ще бъде обсъждано, отговарят само на определени въпроси или повтарят важни фрази, дори когато те не са смислени или логични. Ако членовете на групата страдат от психични заболявания, тормоз или бедност, лидерите могат да се възползват от този факт и да поемат контрол над тях много по-бързо. Чрез заплашване от последствия, които не могат да бъдат проверени, лидерите на подобни колективи могат да използват дори екзистенциална тревожност (чувството на безпокойство за смисъла, избора и свободата в живота), за да управляват голям брой хора. Множество религиозни групи са използвали концепции като "ад" и "рай", за да убедят последователите си да направят драстични и понякога опасни избори.
Когато думата групово мислене се споменава на обществото днес, едни от първите асоциации са с масовите убийства или самоубийства, религиозните култове и много други. Има обаче и други групи, които имат подобен тип социална система, но тяхната работа е за благото на всички – за нашата безопасност, забавление или управление.
Армията, политиците и дори различните спортове прилагат груповото мислене като елемент от социалната си структура. Всеки един от тези примери е изградил свой собствен начин на живот, който може да бъде разглеждан като отделен от обществото. В армията дори се прилагат специфични закони, наказателна система и начин на обличане.
Всеки може да възприеме опасния начин на мислене, свързан с груповата нагласа, ако не е достатъчно добре подготвен. Уязвимостта и безнадеждността са само две от характеристиките, нерядко използвани от дисфункционалните групи, за да контролират своите членове.
Някои от причините, поради които дадена личност може да гравитира към присъединяване към култ или опасна група, включват:
- Самата група може да изглежда много по-силна от отделния индивид, така че асоциирането с нея ще накара дадения човек да се чувства по-силен.
- Липсата на семейство или стабилна среда може да изкуши някого да се присъедини към дисфункционален колектив.
- Някои хора може да искат да се почувстват "избрани" или "специални".
- Въпреки че повечето хора възприемат участието в социално неприемлива група като личностна характеристика, в голяма част от случаите специфичната ситуация и минало на индивида за причината за подобни действия. Тези, които не са социално изолирани, преживели са травмиращо събитие или са на прага на бедността са значително по-податливи към приемането на груповата нагласа като своя собствена.
Ако се чудите дали групата, към която принадлежите, е здравословна от психологична гледна точка, то тогава се опитайте да отговорите на следните въпроси:
- Обещава ли групата неща, които не могат да бъдат доказани?
- Трудно ли е да попитате къде е отишъл бивш член?
- Насочва ли се голямо количество омраза към други организации, които може би имат подобна философия/структура?
- Кара ли ви групата да се съмнявате в стойността си като личност?
- Хвалят ли ви само когато прекарвате време с други членове?
- Признава ли групата понякога, че греши по дадени сериозни въпроси?
- Използват ли членовете в речта си думи, които биха звучали крайно идеологически за хора, намиращи се извън този колектив – вашите учители, приятели или родители?
- Прилага ли се стратегия за унижаване спрямо членовете, които са направили грешка?
- Ако решите да пътувате до дадена дестинация за събота и неделя, необходимо ли е да поискате разрешение от колектива?
Само защото груповото мислене е трудно за преодоляване, не означава, че е невъзможно човек да се освободи от нездравословните влияния на дисфункционални колективи. При съмнения за същността на една група е препоръчително да се събере колкото се може повече информация за действията на членовете от различни външни източници. Интернет е добро начало за търсене на данни за въпросния колектив.
Източник: https://psychology.framar.bg/
