Дойде време да си поговорим и за паническите атаки (страхова невроза ) и да си отговорим на няколко основни въпроса - защо се случват, от какво бягаме и какво e решението ?
Паническото разстройство се характеризира с постоянни, повтарящи се и неочаквани панически атаки - завладяващо чувство на опасност и съпътващите го физически (изпотяване, задух, сърцебиене, главоболие, гадене, мускулни спазми) и психични (дереализация, интезивен страх, агарофобия, изострена сетивност) симптоми, когато няма определена и основателна причина за това. Задейства се механизмът '' борба или бягство" - Мозъкът изпраща хормони (адреналин, кортизол) до мастните клетки и черния дроб, за да се освободят енергийните запаси в кръвообръщението под формата на глюкоза. Същевременно сърдечната дейност, кръвното налягане и дишането се учестяват. Целта е глюкозата и кислорода за много кратко време да стигнат до тези мускули, които ще участват в бягството или борбата.
Междувременно процесите на храносмилане, растеж и размножаване се потискат. При човек процесът на храносмилане изразходва около 20% от жизнената енергия. Първият симптом на потискане на този процес е пресъхването на устата. За кратко време се активизира имунната система, увеличава се съсирването на кръвта, притъпява се възприятието за болка, повишават се количествата глюкоза и кислород към мозъка, усилва се паметта и припомнянето. Всичко това се случва автоматично за няколко секунди с цел организмът да се защити от евентуални или реални опасности.
А следва и логичният върпос - какво се случва когато ситуацията не изисква и не позволява нито борба, нито бягство? Замръзваме, взепеняваме се и замираме от парализиращите ни ужас и страх. Блокираме естественото протичане на енергията в нашето тяло, а неосвободената и несублимирана енергия се превръща в патологични блокажи (така наречените мускулни брони) .
При паническо разтройство трябва да се зададе върпосът - от какво бягаш и срещу какво се бориш? При човека със страхова невроза е налице огромна вътрешна борба. Той иска да държи всичко под контрол, страх го е да се отпусне и довери в живота, на всяка цена трабва да се бори със зъби и нокти срещу страха и паниката. И това е най-голяматa му грешка ,която допуска в тази ситуация.
Единственото необходимо действие е да останете в страха и да го прегърнете !
Да станете безпристрастен наблюдател на страха в тялото ви и емоциите, които се пораждат във Вас.
След това да предизвикате страха, да му се заявите: ''това ли е всичко което можеш" благодаря ти, няма да се боря повече!
Пускам контрола, предавам се, Живата вода нека тече през мен
И накрая да се смирите ,да прегърнете страха и да го превърнете във ваш приятел и съюзник в пътешествието наречено живот.
Много важен елемент при контрола на паническото разтройство е дишането. По мои наблюдения хората които дишат дълбокo и с коремa в ежедневието си, много рядко изпадат в състояния на паника и имат развит самоконтрол на високо ниво.
Когато вече усещате, че паниката се надига във вас и механизмът за ''бой или бягство'' се задейства, спрете се, останете за няколко минути в състояние на наблюдател и използвайте
Дихателната техника 4-7-8 :
4 секунди вдишване през носа, 7 - задържане на дъха, 8 - издишване през устата. Повторете я 8 пъти с фокус само и единствено върху дишането. Ще усетите подобрение след няколко минути, но акцента при паническото разтройство трябва да бъде психотерапията - работа със страха, прегръщане на сенките и разбиване психичния модел за контрол на всяка цена и във всяка ситуация, и да бъде заменен с любящо приемане и доверие в живота.
Нека паник атаките се превърнат във вашето гориво за качествена промяна, чуйте какво искат да ви кажат, не се борете с тях и от ежедневен кошмар, те ще се превърнат във ваш основен съюзник.
Бог да благослови паниката, най-добрата мотивация, придобита някога от човечеството.
Мира Грант
Автор: Спасимир Иванов
Източник: https://spasimirivanov91.blogspot.com/
