Връзката с нарцисист отваря очите ни за човешката природа, сложността на нашето общество и най-важно от всичко дълбочината и силата на нашия собствен дух.
Това определено е едно пътешествие към тъмнината, което ни хвърля във водовъртежа на радостта, депресията, яростта и самотата.
Връзката ни с нарцисиста, независимо дали интимна или приятелска, разнищва най-големите ни несигурности. Дълго след като приключи, тя ни оставя с дълбока пустота, която ни преследва навсякъде, където отидем и независимо от метода на бягство, който използваме. Когато яростта попремине и решим да признаем пред себе си колко дълбока болка е останала в нас след всичко случило се, ние можем да започнем да се лекуваме и ултимативно да си върнем способността да обичаме и вярата, че можем да бъдем обичани така, както заслужаваме.
Връзката ни с нарцисиста започва като фойерверк. Ние се чувстваме сякаш досега сме живели в черно-бял филм, докато не се събудим една сутрин и около нас има всякакви цветове. За броени седмици нарцисистът превзема целия ни живот, като всъщност изглежда сякаш ние сме допуснати да станем част от неговия и това макар и неизказано се счита за голяма привилегия.
Той ни издига на пиедестал, обожава ума и тялото ни, става наше огледало, в което ние най-накрая се виждаме такива, каквито мечтаем да бъдем за някого. На пръв поглед изглежда сякаш харесваме същите неща, имаме същите ценности и чувстваме, че наистина сме намерили човека за нас. Това, което се случва всъщност обаче, е едно обучение от страна на нарцисиста как да бъдем перфектния партньор.
Ние се превръщаме в източник на безкрайно обожание и възхвала, но крайната цел е ... да се влюбим. Само тогава сърцето ни ще бъде отворено за всяко негово предложение. За да се случи това, нарцисистът използва един и същи разрушителен модел: идеализация последвана от обезценяване.
Процесът на идеализация
Фазата на идеализация в една нарцистична връзка ще бъде различна от всичко, което сме изпитвали. Ние сме пометени, загубени в една страстна фантазия, която ни възбужда на всяко ниво: емоционално, духовно, сексуално. Нарцисът ще е първото нещо, за което се сещаме сутрин, чакайки неговите весели, забавни съобщения да започнат деня ни.
Бързо ще открием, че се отпускаме и дори започваме да планираме бъдеще с него. Толкова добро напасване не може да е случайно със сигурност. Ние вярваме, че тук Вселената има пръст и това е човекът, с когото искаме да прекараме остатъка от живота си.
Нарцисистите никога не усещат истински нещата, които показват. Те ни наблюдават, отразяват всяка наша емоция и се преструват, че обичат това, което и ние, защото колкото по-високо се издигаме, толкова по-болезнено падаме. Идеализирането е първата стъпка в процеса на моделиране, който започва с „любовно бомбардиране“. По този начин нашите бариери падат бързо, а ние отключваме сърцето си. Н
арцисът играе много добре върху най-дълбоките ни несигурности и мечти, върху страхове, които дори не подозираме, че притежаваме. Той знае точно как да ни каже това, което искаме да чуем, да сподели интимни тайни от живота си в правилния момент, за да ни накара да се почувстваме единствени и специални. Той ще ни въздигне с внимание, похвали и комплименти, свой собствен набор от вътрешни шеги и интереси.
Как всъщност нарцисистите ни печелят?
1. Имаме толкова много общи неща
Ние виждаме света по същия начин. Имаме същото чувство за хумор. И двамата сме състрадателни, поддържаме същите каузи или емпатийно виждане за света, помагаме на приятелите и семейството. Нарцисът ще прекара по-голямата част от фазата на идеализация, като ни слуша и вълнуващо отговаря, че той или тя се чувства по същия начин като нас. В крайна сметка ние започваме да мислим, че те са единственият човек, когото някога ще срещнем, който е толкова подобен на нас. И сме прави. Защото не е особено нормално двама души да бъдат идентични във всяко отношение.
Нормалните хора имат различия. Това е, което прави живота интересен. Но нарцисите успяват, защото те нямат самоличност. Те нямат чувство за автентичен Аз. Подобно на хамелеон, те ще имитират всяка част от нашата личност, за да се превърнат в нашия перфектен партньор или приятел и да ни вдъхновят и ние да станем техен, като тук и там пускат жокери за харесвания и изисквания. Разбира се, това се случва съвсем леко в началото, колкото да ни влезе идеята в ухото. В крайна сметка връзката ни е толкова идеална, положителна, светла и прекрасна, защо да не започнем малко по малко да правим компромиси със себе си, за да задържим нивото на радост и удоволствие, което ни носи и да избегнем всеки евентуален конфликт?
2. Имаме еднакви надежди и мечти
Нарцисистът ще стане център на нашия живот, най-важната личност в него, но не само това, той ще поеме и бъдещето ни. За да повиши залога във връзката, той ще даде много дългосрочни обещания. Това гарантира, че ще станем изцяло инвестирани. В крайна сметка, кой иска да се придържа към романтика, която няма бъдеще?
3. Споделяме едни и същи несигурности
Нарцисът няма да спомене веднага нашите уязвимости, даже може да каже, че ни правят по-човечни, привлекателни или близки. Той ще отрази нашата несигурност, за да подбуди нашето съчувствие, по начин, по който ще поискаме да излекуваме проблемите му със същата грижа, която може да се надяваме да получим ние самите. Нарцисите са привлечени от емпати, чиято суперсила е да чувстват дълбоко, да искат по естествен път да предлагат утеха на хора, които са наранени или уязвими. Тази склонност се увеличава, когато разпознаем нечия несигурност като своя собствена. Виждаме някой да се чувства непълноценен и вярваме, че знаем как да го накараме да се чувства по-добре.
Изглежда, че нарцисистът искрено обожава всички наши усилия. Той ни сравнява със своите бивши партньори, като ни идеализира над всички останали, хвали нашата грижовна натура, което ни кара да искаме да направим повече. Чувстваме, че всичките ни усилия са оценени и желаем да направим грандиозен жест, за да докажем колко ни е грижа. Виждаме несигурността му и го възприемаме като истински, отворен, уязвим - някой, на когото искаме да помогнем и да се доверим изцяло, някой, който е способен да ни обича точно такива, каквито сме. Ние получаваме комплименти не само за личността ни, но и за това как изглеждаме. Те „обичат“ всичко в нас, дори малките ни несъвършенства.
4. „Никога през живота си не съм се чувствал по този начин!“
Тук започват сравненията. Нарцисът ни цени високо, далеч над всички други отношения. Той обяснява подробно всяка една от причините да сме по-добри от бившите партньори или от близкия му кръг. Нарича ни не само любими, но и истински приятели, хора, които го разбират и приемат. Той не е способен да си спомни последния път, когато е бил толкова щастлив. Постоянно чуваме: „Не мога да повярвам какъв късметлия съм!“ Изявления като тези провокират вроденото ни желание да зарадваме другите. Нарцисът ни убеждава, че му предоставяме специален вид радост, нещо, което не може да намери в никой друг. Това се превръща в гордост за нас - знаейки, че точно ние сме този специален някой, когото той иска, на когото се доверява, въпреки всички останали почитатели, които има.
Процесът на обезценяване
Нарцисистите са експерти по ласкателство и чар. Въпреки че в началото се чувстваме невероятно, тази идеализация всъщност е отговорна за по-голямата част от щетите, когато връзката се срине. Нарцисите ни залагат капан, от който нито една неподозираща жертва не може да избяга без да има вече натрупан опит. Като ни идеализира, нарцисът може да очаква това внимание и обожание да се върнат много бързо.
Неговото „любовно бомбардиране“ в крайна сметка води до много бързо развиване на връзката, при която емпатът връща цялата „любов“, която получава. Според нас този човек наистина се превръща в най-страстната, перфектна сродна душа, която някога сме могли да си представим. Ние чувстваме и изразяваме тази любов ежедневно. Споделяме вълнението си с всички близки приятели и семейството ни.
Точно в този момент, когато сме на „върха“ и сме достигнали пика на нашите отношения, емоционалният насилник бавно започва да отстъпва. Това се случва между третия и шестия месец от връзката. Кратко? Да, защото нарцисът бързо се отегчава. Отначало отдръпването е фино. Не можем сякаш точно да усетим какво се случва, само знаем, че нещо е различно.
Нарцисистът започва да пише и да се обажда по-рядко, изглежда по-малко заинтересован, да закъснява за срещите ни, а докато е с нас да изглежда леко отегчен. Ние обаче решаваме да пропуснем тези знаци. Как е възможно нещо да не е наред, та ние се обичаме така силно и толкова много, отдаваме го на ситуацията - може да е уморен от работа или нещо друго да се е случило.
Така ние го обгрижваме допълнително и продължаваме процеса на идеализация, надявайки се да възстановим нещата до нивото, на което са били преди. Ние не искаме да сме като всички останали бивши или приятели, които са мрънкали, обсебвали, изоставяли - ние искаме да запазим статуса си на уникални, да сме разбрани, прощаващи, безконфликтни. Въпреки че връзката се влошава прогресивно, ние сме сигурни, че достатъчно любов и положителна енергия ще оправят всичко.
В този момент нещата се влошават още повече, нарцисът усеща, че може да прави каквото пожелае и ние ще продължим да търпим, да се стараем, да се чудим и маем какво се случва. Злоупотребата става много по-лоша, започваме да поемаме все повече вина за неща, за които не сме виновни, изведнъж падаме все по-надолу. Биваме наказани чрез мълчание и критика. Наричат ни луди и свръхчувствителни. И в крайна сметка сме изоставени. През всичко това продължаваме отчаяните си опити да спасим връзката.
Как можем да идентифицираме техниките, които нарцисистът използва, за да ни контролира?
1. Игра на жертва
Това е една от най-често срещаните техники. Нормално е, когато ни нападат несправедливо, да поискаме критиката и осмиването да спрат. Тъй като в тази ситуация ние сме жертвата, а нарцисът не може да търпи това, той бързо ще обърне ролите, защото винаги трябва да бъде най-голямата жертва. Вместо да адресира нашите съвсем реални притеснения, той ще измисли нещо несвързано от миналото, в което ще твърди, че ние сме го наранили. Преди да разберем, ние сме тези, които трябва се извинят.
2. Минимизиране на чувствата ни
Ако нарцисът нарани чувствата ни, ние ще се опитаме да му кажем, че това, което е казал или направил ни наранява и ще го помолим да спре, защото така сме реагирали при други такива ситуации. Въпросът е, че нарцисът не е като другите хора. Той ще ни нарече свръхчувствителни, ще се смее на чувствата ни и генерално ще ги отхвърли: „Прекалено си чувствителен/чувствителна“, „Ти си луд/луда!“, „Не е вярно, не съм казал такова нещо! Ех, нямаш чувство за хумор!“, „Оффф, успокой се, само се шегувах, не приемай всичко толкова насериозно!“ Вината вече не е върху него за лошото му поведение и това, което ни е причинил, а вместо това върху нас, че сме реагирали.
3. Спорът се използва винаги срещу нас
Нарцисите ни въвличат в безсмислени битки, за да ни притиснат към стената и да ни накарат да се защитаваме. Те няма да обсъдят с нас нещото, което ни притеснява. Вместо това ще обсъдят нашия тон, ще ни обвинят, че се правим на жертва и проектираме неща върху тях. Вината вече не е в тях, а в начина, по който сме подходили към спора.
4. Превключване към истории от миналото с цел съжаление
Нарцисът усеща, когато имаме емпатия и съчувствие към другите. Ако решим да посочим нещо обидно, което е направил, той ще започне да говори за своето насилствено детство или зъл бивш/бивша. Преди да се усетим, ние сме тези, които го утешават, въпреки че първоначално той е този, наранил чувствата ни. В крайна сметка как можем да се ядосаме на някого, докато той ни разказва за нещо травмиращо? В това е целият смисъл. Много хора минават през житейски изпитания, но здравите хора не използват тези преживявания като оправдание, за да навредят на другите и със сигурност не използват тъжната си история, за да могат удобно да не поемат отговорност за поведението си.
5. Грандиозната бомба
Това е последната инстанция обикновено, когато са били хванати да правят нещо лошо и не могат да кажат нищо друго пред безкомпромисните факти, нарцисите ни хвърлят напълно неоснователно и ужасно обвинение. Точно, когато сме спокойни, че имаме абсолютна и очевидна правота, те ни отвръщат с: „Ти ме малтретираш“, „Ти ме удряш“, „Нападна ме“, „Ти ми изневеряваш“, „Ти никога не си ме обичал/а“, „Ти си психично болен“, „Ти ме преследваш“. Изведнъж сме отново в ъгъла и се мъчим отчаяно да се защитим от диви обвинения, за които никога не сме мечтали. Методът на Грандиозната бомба – последния патрон в арсенала на нарцисиста. Кой би могъл да се подготви за това? И именно там е същността. Вината за пореден път е свалена от нарциса, а ние отново сме нагазили в блатото на безумието му.
Какво можем да направим, за да се защитим?
Първото нещо, което искам да подчертая максимално е необходимостта да се образоваме! Да погледнем реалността в очите, независимо от това, че боли, да видим наистина връзката и ситуацията, в която сме попаднали.
Няма по-страшно нещо за нарцисиста от информирания, образован, осъзнат емпат, който е адресирал травмите, страховете и тъмнината си!
Когато някой прехвърли отгоре ни обвинения по този начин, има (разбираемо) изкушение да започнем да се обясняваме, да искаме да защитим името си и да докажем своята гледна точка. Нарцисът чака точно това. Всмуквайки ни в тези аргументи, той консумира енергията ни и наблюдава как постепенно се самоунищожаваме, за да може да използва реакциите ни срещу нас и да докаже собствената си позиция.
В тази ситуация най-полезното за нас е да не се обосноваваме, аргументираме, защитаваме и обясняваме!Когато се опитваме да се защитим срещу фалшиво обвинение обръщайки му внимание, ние го признаваме. Най-доброто, което можем да направим в тази ситуация е да станем и да си тръгнем – веднага и без обяснения! Най-вероятно нашият разум, който не е свикнал на тази психопатология, ще ни нашепва за чувство за вина и ще ни пита дали не сме прекалили в реакцията си, дали не сме несправедливи, защото емпатите са тези, които вечно искат всички да са щастливи и добре, да си оправят отношенията и да има баланс. Допуснем ли това съмнение в себе си обаче, в интуицията и преценката си, нарцисът е постигнал целта си!
Това прехвърляне на вина оставя в нас дълготрайни чувства на недоволство и безсилие. Започваме да си мислим, че на света няма справедливост, особено когато близките и приятелите ни не могат да разберат през какво преминаваме. Нали довчера бяхме най-прекрасната двойка на света, как сега твърдим, че този човек е нарцисист и насилник? Чувстваме се сякаш насилниците могат просто да се измъкнат ненаказани, а ние трябва да живеем с последствията от всичко.
Как да спечелим срещу насилник?
Директния ми отговор е: Не се опитвайте да спечелите! В първият момент, в който усетите, че е възможно - отрежете всички връзки с нарцисиста! Този метод се нарича „Going No Contact“ и е единственото нещо, което работи, макар и да е ужасно болезнено в началото, защото ние сме буквално пристрастени към връзката ни на едно биохимично ниво. Винаги можем да потърсим професионална помощ, за да бъдем подкрепени, когато преминаваме през фазата на детоксикация. Тази фаза не е лека и по време на нея много хора не успяват да удържат и се връщат обратно в токсичните отношения.
Това отчаяние и празнота, което чувстваме, причинено от изчерпване на хормона окситоцин в мозъка и фазата на отнемане в началото при липсата на контакт е подобно на прекъсване на пристрастяването към наркотик. Отнема време да изпитаме положителните промени, до които води липсата на контакт с нарцисиста и изгарянето на всички мостове, така че да не може той да се върне отново в живота ни. Колкото и трудно да е това, обещавам ви, че в крайна сметка вие ще се върнете към живота и към себе си! Трябва да си позволим да изпитаме дискомфорта и безпокойството, да си дадем време да скърбим за загубите си, да си дадем обичта и разбирането, които са ни били отнети и просто да почувстваме на спокойствие болката си и празнотата, която усещаме след като нарцисът напусне с целия хаос и опустошение, които е предизвикал.
Да премахнем токсичните хора ни дава шанс да обикнем безусловно себе си, не защото искаме да „победим“ и да си отмъстим, тъй като това ще е Пирова победа, а защото най-голямото отмъщение към нарциса е да бъдем максимално щастливи и здрави без него, да си върнем любовта и уязвимостта. Докато поддържаме илюзията за контрол, докато анализираме нон стоп себе си и другите, докато не сме способни да се доверим, докато не успяваме да имаме физически контакт, който да ни носи удоволствие, радост и отпускане, ние все още сме свързани с този човек в нашата психика. Отличителна черта на сложния посттравматичен стрес са фантазиите за овластяване и отмъщение. Това е нормално. Всеки, който е изпитал безсилието на психическия и физическия тормоз минава през тази фаза. Това, че насилникът ни е отхвърлил, засрамил, подигравал и унижавал не означава, че сме дефектни по някакъв начин!
Нарцисите не са ни избрали, защото сме лоши или ощетени, а именно защото светим и те се хранят от светлината ни. В нарциса зее една огромна празнина и тъмнина, която той не знае как да запълни. Хората, които са дълбоко нещастни, могат да сеят единствено болка. Нека не се сърдим на себе си, че не сме обърнали внимание на премигващите червени светлини от рано. Няма човек на тази планета, който да не се е срещнал с нарцис и по естествен път да знае точно какво да прави, без предварителен опит.Искам да кажа просто – не се обвинявайте!
Единственото, което има значение, е да възстановим собствената си способност да обичаме, да се привързваме и да бъдем уязвими. Ако искаме да намерим смисъл във всичко това, ако искаме да разберем какво в нас е привлякло нарциса, ако искаме да се отърсим, трябва да сменим фокуса от външен към вътрешен.
Колкото и да искаме да избягаме, нека се запитаме какво всъщност чувстваме отвътре. Нека си признаем реално, пред себе си, без завоалиране, изкуствен стоицизъм и непукизъм, колко много сме обичали този човек и колко ужасно ни боли от начина, по който се е отнесъл с нас. Това е единственият път да намерим и възстановим вътрешния си център и интуиция! Без тях няма лечение. Без тях няма как да се предпазим. Само те имат мъдростта, която е така необходима, за да можем правилно да преценяваме ситуации и хора. Отношенията ни с нарцисиста са отрязали връзката ни с Източника, с вътрешния ни компас. Наша отговорност е да не се отпускаме в състоянието на жертва за дълго, а да си върнем силата. В тишината се крият отговорите. Когато е оставена да си почине, душата знае как да се излекува. Трябва само да не и пречим.
Любовта към себе си и уязвимостта са далеч по-ефективни като отмъщение, защото когато възстановим онова меко място в сърцето си, ние вече знаем откъде идва автентичната сила, знаем как да се грижим за себе си, знаем кои са границите ни и как да ги отстояваме и най-важното – дали сме си обещание, че повече никога няма да предаваме себе си за любов!
Победата и справедливостта може да са това, което нашият Защитен Аз иска, но любовта и автентичността са това, за което сърцето и душата ни копнеят! Преминаването към тази фаза се случва, когато се почувстваме като Оцелели (survivor), а не като жертва, когато вече сме способни да простим и на себе си. Можем да започнем да опитваме още днес, още сега. Най-важна е първата крачка, независимо колко малка. Можем да възвърнем доверието в себе си, като си направим едно малко обещание, което да изпълняваме всеки ден – чаша вода с лимон сутрин като станем, водене на ежедневен дневник, редовно явяване на терапия, опциите са много. Важното е да изпълняваме обещанието всеки ден!
Често след нарцистично насилие оцелелите чувстват, че са загубили най-важните части от себе си - любовта и радостта от живота. Ние се притесняваме, че никога повече няма да сме същия човек и това е вярно. Стига да се погрижим за себе си, да пренапишем историята си не като жертва, а като оцелял, ние ще излезем от бурята като нов човек. Човек, който е много по-дълбок, по смислен, автентичен, устойчив. Човек, с който можем да се гордеем. Винаги, стига да искаме, ние можем да възстановим тези части, които чувстваме като отнети, но няма как да го направим, когато фокусираме цялата си енергия върху човека, който ни е малтретирал.
Докато вярваме, че част от нас е „открадната“, ние сме разсеяни от омразата и реваншизма. Възстановяването идва от преживяването на болката изцяло, вместо да се преструваме, че сме добре или щастливи, че сме „нормални“, да играем роли, че всичко е наред и отдавна сме забравили за насилието. Отне ми десет години да споделя какво ми се е случило. Десет години, в които не бях себе си, чувствах се дефектна и негодна за любов. Болката да бъдеш разделен от любовта по такъв травматичен, неочакван начин е ужасна.
Когато доверен любим човек ни изостави, отхвърли и насили по този начин, телата ни приемат едно дълбоко съобщение за вътрешна дефектност. Ние си казваме: „Този човек ме отхвърли и насили, защото нещо в мен е много лошо, защото го заслужавам, защото е усетил, че съм дефектен/дефектна.“ Дори логично да знаем, че това не е вярно, тялото не се убеждава толкова лесно, то има своята специфична травматична симптоматика, на която трябва да обърнем внимание.
Ако си позволим да преживеем чувствата си на неувереност, неадекватност, безполезност, безсилие и отхвърленост, ние влизаме в контакт с най-истинските части на това, което сме, независимо колко непоносими могат да бъдат тези емоции. Да разберем какво се случва с нас в тялото и психиката ни, обръща фокуса навътре, там, където можем да свършим упоритата работа, за да освободим тези стари послания и да се свържем отново с любовта.
Защо?
Защото я заслужаваме! Не, защото сме перфектни, не по старание, не по това колко готини, красиви, прекрасни, талантливи се мъчим да се покажем на всяка цена пред света, като сменяме маска след маска, ставаме съзависими от хора и обстоятелства, само и само да заглушим гласа, който твърди, че никой никога няма да ни обича, ако знае какви наистина сме. Ние заслужаваме безусловна любов просто, защото СМЕ СЕБЕ СИ.
Така чудесно и несъвършено, както присъстваме автентично във всеки миг. Без извинения. Сурови. Уязвими. Ранени. Насилени. Оцелели. Истински. Прекрасни.
Източник: https://www.deniboyadzhieva.com/
