Първо, нека започнем с това – КАКВО Е ЕМОЦИОНАЛНА ТРАВМА?
Емоционалната травма не е равна по дълбочина и интензитет на емоционалната болка. Емоционалната болка е нещо, което се появява в момента на случването на дадено травмиращо събитие – отхвърляне, обида, нараняване, конфронтация и др. Емоционалната болка е това, което изпитваме в момента и ако си позволим да го изпитаме докрай, да го изплачем, да го изговорим, да викаме ако трябва и ако пуснем всички емоции, които са в нас навън от нас, тогава най-вероятно емоционалната болка няма да се превърне в емоционална травма.
Емоционалната психологическа травма е вследствие на травмиращи, плашещи, силно разтърсващи събития в живота ни, които са се случили в миналото ни.
Когато в момента на травмиращото събитие сме се вцепенили и не сме могли да отреагираме адекватно и емоционално, ние сме „задържали“ тези неотработени емоции като страх, болка, обида, унижение, гняв в себе си и те се превръщат като една гнойна рана в нас, която забира и която работи, най-често на подсъзнателно ниво. Психиката ни, точно както и тялото ни, поставя „коричка“ отгоре върху тази рана и ние си мислим, че сме излекувани, че всичко е минало, че това, което се е случило вече не ни влияе, докато отдолу тези емоции врят и кипят, събират сила и в даден момент започват да се проявяват в живота ни под формата на психологически симптоми, които ще разгледаме след малко.
В Уикипедия четем следното: Събитието ще доведе най-вероятно до дълбока емоционална или психологическа травма, ако:
§ Се случва неочаквано
§ Не сте психически подготвени за него
§ Чувствали сте се безсилни да го предотвратите
§ Това се е случвало многократно и се е „натрупало“ във вас
§ Това се е случило в детството
Примери за емоционално травмиращи събития в миналото
Много е трудно да се изброят всички такива събития, защото те могат да бъдат безброй, както и психиката на всеки човек е различна и уникална и това, което дълбоко е наранило мен в детството ми, е нямало да нарани теб, а за трети дори ще изглежда абсурдно и смешно как нещо такова би могло да бъде травмиращо. Но все пак някои примери за такива събития са:
§ Физическо или психологическо насилие върху детето в детството – побоища, наблюдаване на побоища от единия родител върху другия родител, тежки и чести наказания, психологическо насилие като обиди, заплахи, слушане на скандали в дома, лишаване от храна, от сън, от време за игра;
§ Сексуално насилие – слагам го в отделна подточка, защото е много различно от физическото насилие като побои. Сексуалното насилие може да бъде причинено в детството от родител или роднина или да се случи на по-късна възраст от непознат човек или човек, който е близък. Но при каквито и обстоятелства да стане – оставя дълбоки емоционални травми за цял живот!
§ Отхвърляне в детската градина / училището – подигравки, бой, обиди, нарочване, изолиране, тормоз от учителска страна;
§ Травма от развод на родителите и най-вече от липсата на адекватно обяснение от родителска страна защо това се случва, какво е довело до там, уверяване, че нищо няма да се промени в отношението и на двамата родители поотделно спрямо детето, разговаряне с него като възрастен и зрял човек. Често се случва точно обратното – родителите сами са силно травмирани от раздялата и избягват да говорят за това, темата е табу и предизвиква силно емоционални гневни или разстроени реакции.
§ В по-късна възраст вече травмите могат да бъдат много: от раздяла с партньор; от раздяла с приятел, който човек е смятал за много близък и за „вечен“; от неспособност за намиране на партньор, споделеност и Любов; от изневяра и предателство; от унижително отношение в работната среда; и др.
Симптомите, които са сигнал, че нещо не е наред с нас
Тук вече навлизаме в много дълбокото, мътно и необятно море на човешката психика, която все още остава мистерия за учените и за психолозите, чиито процеси и взаимовръзки не са разгадани и която винаги реагира по толкова изненадващ начин дори и за самите нас. Така че да се направи списък със симптоми, а още повече да се свържат определени травми с определени симптоми, които ще се проявят по-късно в бъдеще, е чисто и просто невъзможно.
Симптомите, които можем да развием вследствие на дълбоките емоционални травми от детството наистина са безброй и все пак:
§ Прекалено плахо, свито, интровертно поведение и характер, тип „ролята на вечната жертва в живота“.
§ Агресивен, избухлив, нараняващ характер
§ Генерализирана тревожност във всеки аспект от живота
§ Фобии – например фобия от много хора, фобия от обвързване и др.
§ Нарушение на съня, кошмари, трудно заспиване, много лек сън и др.
§ Повтаряне на модела на насилника – превръщане в същия този родител насилник; в онова дете, което обижда и се подиграва; в човекът, който пръв избира да изневери и да си зареже партньора си, за да не му се случи на него;
§ Психосоматични симптоми като задушаване, причерняване, главоболие, проблеми с кожата (розацеа, обриви, изчервяване), треперене, заекване.
§ Зависимости от всякакъв вид – зависимости към наркотици, към алкохол, към секс, към храна, към интернет, към социално одобрение, към постижения…
§ Хранителни разстройства – например анорексията не се счита толкова към групата на хранителните разстройства, колкото към групата на психологическите заболявания. Почти винаги коренът се намира в отношението на майката към дъщерята от ранно детство – прекалена критичност, прекален перфекционизъм, завишени изисквания, вечно недоволна майка, прекалено „вторачваща“ се в грешките и действията на детето си. Темата е дълга и е за отделна статия.
Обяснение на понятието „Духовен байпас“
„Духовен байпас“ (духовно отклоняване) – термин, използван за първи път от психолога Джон Уелууд през 1984, за да опише опита да се съгради духовност по заобиколен път, без да са разрешени своите дълбоки психологически и емоционални проблеми, житейски нужди, дефицити на развитието, трудности в отношенията. Често целта на такова поведение е да се избегне болката, както и да се оправдае нейното избягване.
Прояви на духовния байпас са – вяра, че индивидът върви по духовен път, преувеличено откъсване от нещата, емоционална безчувственост и подтискане, прекалено акцентиране върху положителното, страх от гнева и противопоставянето, сляпо или прекалено толерантно състрадание, слаби или прекалено пропускливи граници, неуравновесено развитие (напр. когнитивна интелигентност изпреварваща емоционалната и морална интелигентност), осакатяваща преценка за своята отрицателна роля или сенчеста страна, лично обезценяване, заблуда относно своето високо ниво на съществуване и духовно развитие.“
