Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен модел на поведение, на общуване, на себевъзприемане. Когато си свидетел на насилие над жена, ставаш съучастник на насилника. Жертвата развива психично отклонение, което й пречи да вижда трезво ситуацията, но свидетелят няма такова и е по силите му да оцени злото, да го спре. Всичко това е когато сме възрастни и когато личността ни се е изградила до някаква устойчива степен. Когато носим отговорност единствено за себе си. Когато няма деца. Когато имаш дете е различно. Тогава правиш и детето си жертва. И то в няколко различни аспекта.
"Даваме ти още една причина насилието да спре, да бъде изказано и изобличено на глас: децата."
- Детето също става част от насилието. В повечето случаи мъжът насилник не се ограничава само над жената, но и продължава насилието върху детето. То е със същия статус – слаб и зависим. Когато една майка затваря очи и приема насилието върху себе си, тя прави това и за детето си. Вместо да е в състояние да го защити, от жертва - тя става съучастник на насилника
- Насилието става част от нормалното. Ежедневното гледане на сцени с насилие нормализира насилието в детските очи. Техният критерий за лошо, който се свързва с болка, страдание, се деформира. Такива деца често стават на свой ред агресори или също мълчаливи съучастници, когато станат свидетели.
- Задаването на семеен модел , който изиграва роля в бъдещото семейство на детето. Отново нормализираното насилие е в корена на този повтарящ се модел – деца, в чиито семейства е имало насилие, стават част от омагьосания кръг на свой ред. Независимо в коя роля и независимо от пола.
- Вменяването на вина. Много жени остават в контекста на насилието заради децата. Те оправдават слабостта си с желанието да запазят семейството, в името на детето и то да расте с двама родители. Понякога дори го казват на глас: „Търпя заради теб”. Така детето започва да изпитва вина за страданията на майка си, а това създава тревожен и фрустриран възрастен.
- Още психологически травми. Когато едно дете постоянно става свидетел на домашно насилие, то получава травми, за които не подозираме, дори и да не е физическа жертва. Недоверчивост, отчужденост, липса на емпатия и емоционално свързване с другите, затвореност, ниска самооценка.
"Има един начин това да не се случи - да спрем насилието, да потърсим помощ, да окажем помощ. Защото не се касае само за нас. Защото носим отговорност. Защото не сме съучастници."
