Докато чаках да взема един приятел от летището, изпитах едно от тези животопроменящи преживявания, за които вероятно сте чували да говорят други хора – от този вид, който те спохожда изневиделица. Това се случи само на около метър от мен.
Опитвайки се да намеря с поглед приятеля ми измежду всички пътнции, които пристигаха в този момент от летищния терминал, забелязах човек, който идваше към мен. Носеше две леки пътни чанти и спря точно до мен, за да поздрави семейството си.
Първо се насочи към най-малкия си син (може би на около 6 години), докато оставяше пътните чанти на пода. Прегърнаха се продължително и с любов. Докато отпускаха прегръдката си, дотолкова че да могат да се вгледат един в друг, чух бащата да казва: „Много се радвам да те видя сине, много ми липсваше!“ Детето се усмихна някак си срамежливо, погледна баща си в очите и му каза:“Аз също татко!“ След това човекът се изправи, погледна в очите най-голямото си дете (на около 9-10 години) и докато обхващаше лицето му с ръцете си му каза: „Станал си един истински малък мъж! Обичам те Зак!“ След това също се прегръщаха дълго и силно.
Докато това се случваше, малко момиченце (може би на около година, година и половина) възбудено пищеше в ръцете на майка си, без изобщо да изпуска от поглед завърналият се татко. Той й каза: „Здравей, малко момиченце!“, докато нежно я поемаше от майка й в своите ръце. Той я целуваше по цялото лице, с голяма страст и обич, после я притисна гърдите си и леко я полюшваше с ръце. Момиченцето почти веднага се отпусна и просто положи глава на рамото му, неподвижна и доволна!
След няколко минути той подаде дъщеричката си в ръцете на най-голямото момче и каза: „Запазих си най-доброто за най-накрая!“ С тези думи пристъпи към жена си и последва най-дългата и страстна целувка, която някога съм виждал! Той се вгледа в очите й за няколко секунди и след това тихо промълви: „Толкова много те обичам!“ Те продължаваха да се гледат в очите и се усмихваха се все по-широко и по-широко, наслаждаваха се един на друг, докато се държаха хванати за ръцете.
За миг ми заприличаха на младоженци, но заради възрастта на децата знаех, че това най-вероятно не е така. За миг останах озадачен, но след това осъзнах колко съм завладян от прекрасния изблик на безусловна любов, който се случваше на не повече от половин метър от мен. Внезапно се почувствах неудобно, сякаш нахлувах на някаква свещена територия, но в същото време удивен да чуя собствения си глас да пита: „Уау, от колко време сте женени един за друг?“
„Заедно сме от 14 години, женени сме 12 от тях!“ – отвърна мъжът без изобщо да откъсва поглед от очите на жена си. „Добре, а колко дни бяхте разделени?“ – продължих с нахалните въпроси аз. Тогава човекът се обърна към мен и все още усмихвайки се широко каза: „Цели два дни!“
Два дни? Бях зашеметен! Съдейки по посрещането, на което бях свидетел, си мислех, че са били разделени поне няколко седмици, а може би и месеца. Казах почти безцеремонно, надявайки се по този начин да прекратя нахлуването си в личния живот на семейството с някакво подобие на благословия (и да се върна към търсенето на моя приятел): „Надявам се моят брак да е все така страстен след 12 години!“
Мъжът изведнъж спря да се усмихва!
Погледна ме право в очите, с такава убедителност, която изгори душата ми и ми каза нещо, което ме направи напълно друг човек. Каза ми: „Не се надявай, приятелю, решавай!“ След това върна прекрасната усмивка на лицето си, хвана ръката ми и я разтърси в силно мъжко здрависване и каза: „Бъди благословен!“
Не чакайте и не се надявайте! Вземете сами решението да бъдете щастливи и да се наслаждавате на живота до безкрай!
