Повечето от нашите най-ярки спомени са свързани със силни емоции, независимо дали са положителни или отрицателни. Отрицателните, обаче обикновено остават по-дълго, дори когато събитието е отдавна отминало. Учените доказаха, че най-силната емоция, преживявана от човека е унижението.
Мозъкът всичко може да преживее и да усвои. Но унижението не може.
Унижението с това и се отличава – то е безответна реакция. Можете да унижите друг, само ако той не ви отговори. Поради това обикновено биват унижавани децата и тези, които поради определени обстоятелства са принудени да мълчат и да търпят. Тогава – плачеш, или обратното – нелепо се усмихваш, нещо промърморваш, тръгваш, накъдето ти видят очите, с тежко усещане в гърдите си…
„Нищо, нищо… на всеки се случва, мислиш си. Не е като да са те ударили, а пък и сте били насаме, никой няма да разбере. Няма защо да се притесняваш…“
Но не е така, именно след претърпяно унижение могат да последват психически разстройства и дори самоубийство. Ако психиката е силна, унижението пак остава утаено в съзнанието за цял живот. Човек на всичко е готов да го забрави, но това е невъзможно, именно защото това е най-силната и най-болезнената психотравма.
Унизил те е началникът, унизили са те на интервю за работа, чул си унизителни въпроси и коментари в училище. Могат да те унижат в болницата, в магазина, в интстиуциите и трябва да търпиш, няма къде да ходиш.
Психолозите Марте Отен и Кай Йонас провели две изследвания, в които мъже и жени чели кратки истории, включващи различни емоции и помолили участниците да си представят как биха се чувствали в представените сценарии.
В първото проучване изучавали унижението , гнева и щастието. Във второто сравнявали унижението и срама (напр. говорите грубо на майка си и тя се разплаква). Учените използвали електроенцефалограма, за да запишат електрическата активност на мозъка. Те се интересували най-вече от две измерванията, които показвали увеличаването на когнитивната обработка и активация в мозъчната кора.
Резултатите показали, че чувството за унижение водело до повишаването на двата показателя, което води до усилена обработка на информация и голяма употреба на психически ресурси.
Това означава, че унижението е много силна и интензивна емоция, която има дълготрайни последици. Може би унижението изисква повече психическа обработка, тъй като представлява сложна социална емоция, при която губим част от социалния си статус. Чувството за унижение е изпитвал всеки поне веднъж в живота си. Някои хора не желаят да се показват след такъв инцидент, но има начини да се справим с това усещане.
Единственият начин да се справите с унижението е да отговорите. Дори и да зависите от човека, направете го спокойно и адекватно. Защото никакви пари и сигурност не компенсират травмата от унижението, тя остава завинаги.
И колкото повече те е унизил другият, толкова по-високо е вдигнал самочувствието си, като на люлка, където вие сте долу, а другият човек – горе. Нужно е да стъпите здраво на краката си и да отстоявате позицията си, друг изход няма. Да се слушат оскърбления е неприемливо.
Тези, които унижават са страхливци и подлеци. И е малко вероятно да ви низвергнат или да продължат с униженията си. Ако веднага има отговор – няма да има унижение.
