Повечето от нас са научени да бъдат винаги любезни с роднините си, да отстъпват и да правят компромиси, за да може семейните сбирки да минават гладко и безконфликтно. Което често пъти ни кара да кажем „да“, когато искаме да кажем „не“.
Но да казваме „да“, както сме научени, в подобни случаи може да се окаже вредно за нашето здраве, пише психологът д-р Крис Гилбърт.
Карън е моя пациентка, за която това важи с пълна сила. Когато родителите на съпруга ѝ се обаждат, за да кажат, че искат да дойдат и да останат десет дни у тях, тя усеща силно стягане в стомаха, мускулни спазми и прилошаване. Знаейки, че трябва да е учтива, тя не обръща внимание на тези предупредителни знаци и каза: „Да, разбира се, ще се радваме да останете при нас.“
По време на десетдневното посещение тя готви, забавлява ги, разкарва ги из града и накрая на посещението им се чувства напълно изтощена. Скоро след това се разболява от остър бронхит. Въпреки силните антибиотици и стероиди, тя кашля в продължение на два месеца и чувства слабост още месец след това. Отнема ѝ страшно много време, за да се възстанови.
Болестта на Карън, след като тя е постъпила отстъпчиво и покорно, не е случайност. Изследване на Лауденслагер и Кенеди, публикувано в научното издание Psychoneuroimunology, показва, че поведението на примирявание и подчиняване на чуждите желания води до нарушение на имунната система, което увеличава риска от инфекции.
Наскоро Карън получи очакваното обаждане. „Здравей, Карън, беше толкова прекрасно, когато миналата година бяхме при вас по празниците! Планираме да дойдем и тази година и отново да останем десет дни. Нали няма проблем?“ Стомахът на Карън отново се сви, този път с още по-силна болка. Дали трябва да е все така добра и да каже „да“?
Кога да кажете „Не“
Консултирайте се с тялото си за правилния отговор. Телата ни имат собствена мъдрост, която често игнорираме, защото като социален вид, мозъците ни са еволюирали да потискат отрицателните емоции към други хора.
Като резултат често не знаем какво дълбоко в себе си чувстваме, че е най-добре за нас. Жалко е, че потискаме тези чувства, защото телата ни са бойни полета, на които воюват противоречивите емоции и водят до „военни щети“, които вредят на здравето ни.
Затова има смисъл, за да избегнем предизвиканите от стреса здравословни проблеми да видим какво става в тялото ни, преди войната на емоциите да излезе от контрол. В случая на Карън, нейнят стомах ѝ казва, че част от нея иска да каже „Не“, но дали тази част е по-силна или по-слаба от тази, които иска да изглежда добра?
Най-добрият начин за Карън – а и за когото и да било друг – да разбере какво тялото наистина иска е да отиде на място, където никой не може да чуе и да изрече гласно „Да“ и „Не“ в отговор на въображаеми въпроси, например „Можем ли да останем при вас?“. Когато направите това, обърнете внимание на това, което се случва в тялото ви, когато казвате „Да“ и го сравнете с физическите усещания, които се появяват, когато кажете „Не.“
Ако отговорът „Да“ ви дава неспокойни усещания, стягане в гърдите или спазми в корема, не трябва да казвате „Да“. Ако отговорът „Не“ ви дава тръпка на вълнение, изпълва ви с енергия и сила – което подкрепя неприятното усещане при отговора „Да“, тогава „Не“ е очевидният отговор. Има начини да го кажете, без да сте груби.
Но понякога отговорът не е така очевиден. Например може да изпитвате вълнение и в двата случая, или и в двата случая да изпитвате тревожност. При подобни ситуации запитайте се: кой отговор ви дава по-силни физически усещания. И тогава се съобразете с тях.
С други думи, поставете усещанията, предизвикани от отговора „да“ на везната срещу усещанията при „не“, за да видите кое натежава. Ако например в илюстрираната по-горе ситуация тялото иска да каже и „да“ и „не“, но положителните чувства при отговор „не“ преобладават, най-добрият отговор ще бъде не.
Как да го кажете?
Не сте лоши, когато се налага да казвате „не“. Повярвайте, че да пренебрегвате себе си не е „правилното нещо“, както са ви учили с години.
Можете да кажете „не“ съвсем дружелюбно. Започнете с положително изречение от типа на „Бих се радвала много да се видим, но...“ или „Радвам се, че сте се сетили за мен, но...“
Не затъвайте в обяснения и оправдания.
В случая Карън може да каже, че не е добре със здравето, поради което ще ѝ е трудно да има гости толкова дълго време. Може да им предложи да дойдат за уикенда или да отседнат наблизо. Ако роднините са също доброжелателни, отворени и прояващи уважение, те ще я разберат. Ако не, могат да решат изобщо да не идват. Което също е Окей.
Ключът е в баланса, за да може празниците да бъдет почивка, а не натоварване. Страхотно е да даваме най-доброто от себе си за приятелите и семейството, но един много важен човек в семейството... сте самите вие. Затова обръщайте внимание какво ви казва тялото ви. Ако то отговаря със спазми в корема, научете се да казвате „Не“ с усмивка. Но, със или без усмивка, здравето ви зависи от това умение.
