Желанието да бъдем в центъра на събитията и всички да имат очи само за нас, издигайки ни на пиедестал, е особеност, на пръв поглед обща за хистрионното и нарцистичното личностово разстройство. Но и не само на тях – частица от тези емоции носи в себе си всеки човек, защото вътрешният ни свят е богато обагрен в всчки елементи от палитрата на характера и темперамента. Тяхното специфично съотношение е това, което ни прави различни един от друг.
Когато някой елемент започне да предоминира и вземе сериозен превес над останалите, това става явно за околните и започва да затруднява общуването със засегнатия. Тогава се развива и разстройство на личността.
Докато хистрионните изискват повече внимание и ухажване, то нарцистичните търсят възхищение и преклонение. По какво още се различават?
Хистрионната личност
Разумно е разстройството на личността да се разглежда в контекста на обществените порядки. И в действителност, в някои случаи меките хистрионни черти се приемат за нещо нормално – склонността към коктектство, живата емоционалност и умереното притворство в повечето култури се приемат като естествена и необходима компонента от женския характер.
Когато става въпрос за силна абнормност обаче, хистрионното разстройство е еднакво срещано както при мъже, така и при жени. Характерно за тези случаи е драматичността, театралността, лесното повлияване от околните, лабилна емоционалност, постоянно търсене на внимание, неуместна прелъстителност в поведението или вида и прекалена ангажираност с физическата си привлекателност.
При силното изостряне на чертите хистрионната личност се превръща в своя карикатура, а поведението ѝ наподобява любителски театър, където се преиграва без мярка. Бързата смяна на показни чувства и бързото възстановяване и от най-драматични сцени оставят у околните впечатление, че те всъщност изпитват малко от това, което показват, а в основата на всичко това е неопределимия копнеж за внимание.
Хистрионната личност няма устои и самоуважение извън свидетелствата на чуждия интерес. Емоционалното изнудване чрез пози или намеци за самоубийство са сред основния ѝ репертоар за постигане на своето. Егоизмът и несъобразяването с другите достигат понякога изненадващи размери и общуването с нея е изтощително.
Тези хора са слепи а собствените си качества и всеки опит те да им се разкрият, било то чрез рационални доводи или чрез открита конфронтация, се посреща с оскърбление. Последното отблъсква хората, което кара хистрионната личност да извади от „реквизита си“ емоционалното изнудване, което действа още по-отблъскващо и я поставя в порочен кръг.
Независимо от всичко това, хистрионните все пак обикновено имат близки, които ги приемат такива каквито са, и не ги изоставят. В това отношение, хистрионното личностово разстройство е относително по-благоприятно и не води до тежки конфликти.
Нарцистичната личност
Проблематиката за нарцистичната личност е добре разработена в литературата и изобщо културното наследство и при споменаването ѝ често в мисълта ни изникват първообраза за Нарцис, който гледал отражението си в езерото, за Дориан Грей и портерът, който го погубил или пък бъро-бързо се сещаме за някой наш познат.
Външните прояви на това личностово разстройство не са тайна за никого и представляват прояви на показност, конкурентност, сарказъм, неприемане на критики и забележки и омъстителност. Тези хора са високомни, имат арогантна осанка, поведението им е наситено с претенциозност, завистливост, самоизтъкване и липса на топлота към другите.
Това, което е по-малко известно, са вътрешните преживявания на нарцистичната личност. Те са доминирани от несигурност, желание за метаморфоза, понякога умора от живота, самосъжаление и черно-бяла перспектива за света. Чувствата, които най-често изпитва са завист, гняв и скука. Склонни са да забравят своите грешки и да преувеличават чуждите.
Те са егоцентричи и нямат особена нужда от другите, освен за задоволяване на собствените им потребности. Неспособни са на съчувствие, идеята за интимност им е чужда – в отношенията си те са експлоатиращи и студени. Обичат да подхранват самооценката си чрез прелъстяване и поощряване на ласкателствата.
Изобщо за тях другите хора са своеобразно нарцитично огледало – те са нужни за отразяване на собствнта им уникалност и стават напълно излишни, ако абдикират от тази си роля. Когато вършат добрини, то това е от псевдоалтруизъм, само за да изпитат удоволствието от признанието.
Патологичният нарцисизъм е реакция спрямо рано накърнената самооценка. Те понасят тежко остаряването, самотата и болестите и обикновено отговарят на тях с отричане, гняв, омраза и желание за отмъщение.
Източник: puls.bg
