Насърчавайки освобождаването на определени вещества в тялото, окситоцинът действа като лекарство за мозъка. Предозирането с него може да е опасно.
Окситоцинът е известен още като хормон на любовта, молекулата на прегръдките, химията на щастието и родителството.
Този човешки хормон е от изключителна важност при раждането, кърменето и създаването на изключителната връзка между новороденото и майката.
Окситоцинът се синтезира в хипоталамуса и се секретира от задния дял на хипофизата. Той е един от най-интересните за изследователите хормони, защото в него е заключена химическата формула на любовта.
Но как ще реагирате, ако сега ви кажем, че окситоцина крие и не толкова положителна и дори опасна страна? Сигурни сме, че тази тема ще ви заинтригува.
Хормонът на любовта и зависимите отношения
Ако някога сте преживявали афективно партньорските си взаимоотношения, чувствали сте се зависими във връзката си, имали сте усещането, че страстта размива представата ви за реалността, вероятно сте били под най-тъмните въздействия на окситоцина.
Може на пръв поглед да ви звучи като обикновена метафора, но невропсихолозите не се колебаят да сравняват любовното пристрастяване с пиянство. Високите нива на окситоцин са опасни, защото предизвикват опасна зависимост.
Окситоцинът и нашите социални взаимоотношения
Това химично вещество всъщност се класифицира като нонапептид (пептид, който съдържа девет аминокиселини). Действа като хормон и като мозъчен невромедиатор. Чрез него се дирижират много наши решения в социалните ни взаимодействия, а също и нашата щедрост, емпатия или алтруизъм.
Доскоро се смяташе, че окситоцинът е лекарството, което може да намали стреса и тревожността. Сега, години по-късно, благодарение на различни изследвания, е възможно да се докаже, че той също крие и своята тъмна страна. Тя е свързана с това, че в някои по-нездрави връзки, където има подчинение и зависимост, той води до замъглена представа за реалността и бавно самоунищожение на личността.
Окситоцин и алкохол: веществата, които в излишък ни карат да губим контрол
Понякога любовта е истинско химическо корабокрушение. Няма нищо поетично в това твърдение, то е очевидна реалност.
Известно е, че ефектите на окситоцина и алкохола имат много прилики на ниво ЦНС. И двата медиират предаването на GABA в префронталната кора и лимбични структури; и двата са способни да увеличат ефекта на тревожност или стрес и и двата могат да намалят чувството на страх в момента на иницииране на определени поведения.
Следователно състоянието на хора, които изживяват страстна еуфория и патологична привързаност във връзката си, може да се сравни с пиянство. Те не могат да намерят баланс и изпитват неяснота по отношение на приоритетите си, посоката си, стремежите си и т.н.
Любовта понякога е много мощен наркотик
Знаем, че когато сме влюбени, в нашия мозък се освобождава магическа комбинация от допамин, серотонин и норадреналин. Благодарение на тези невротрансмитери се чувстваме повече от преизпълнени с енергия, страст, желание за живот. Въпреки това, докато окситоцинът насърчава освобождаването на тези химични вещества, се появява още един фактор: фенилетиламин.
Това ендогенно химично съединение принадлежи към семейството на амфетамините. То обикновено продължава да се отделя с голяма интензивност в мозъка в продължение на месеци наред. Не обяснява ли този факт защо при първоначално влюбване и интензивна страст двама души не могат да се отделят един от друг?...
Макар усещането от това да си влюбен да е несравнимо, не бива никога да губим своя вътрешен компас, който ни показва къде сме и къде е мястото ни. Дори да се чувстваме завладяващо опиянени, заради фантастичното вещество, наречено окситоцин, не бива да допускаме да губим себе си, да бъдем подчинени или пристрастени, прекалено зависими и уязвими.
Истинската любов е тази, в която можем да сме щастливи заедно и едновременно да бъдем себе си.
Източник: http://aptekamedea.bg
