От къде идва „маминото синче“?
Според определението в речника „маминото синче“ е „оранжерийно растение“, малко дете, което не може да направи и една самостоятелна и отговорна стъпка без мама тъй като е слабо и безпомощно. Според речника на фразеологизмите в руския език „маминото синче“ е „безхарактерен, нерешителен, неуверен в себе си мъж“. „Лице от мъжки пол, което не е в състояние да взема самостоятелни решения и не може да се приспособи към живота“.
Руският класик Денис Иванович Фонвизин е посветил на темата цяло произведение – комедията „Недорасъл“ (1783 г.) В нея помещчикът (дворянин – земевладелец в Русия) Скотинин се обръща към Митрофан с думите: „Ей, Митрофанчо! Виждам те като син на майка си, не като син на баща си!“ Всичко това показва, че „маминото синче“ или „момчето на мама“ не е от днес, а има многовековни традиции в съществуването си. Това не е нито ново явление, нито нова тенденция.
От къде идва „маминото синче“?
С раждането си до 2-3 годишна възраст децата остават в енергийното поле на своята майка. Веднага след като у бебето започне да се формира усещането за Аз-а, т.е. „Аз“ (детето се самоосъзнава като личност, като отделен човек), то започва да изгражда своята мъжко-женска цялост, която от своя страна формира личността. По различни причини обаче след тази възраст (2-3 години) момчето остава в енергийното поле на своята майка и не успява да излезе от него. То си остава в него по същия начин, по който е било вътре в същото това поле през първите 3 г. от живота си, както и през ембрионалния се период, когато изцяло е било зависимо от майка си. Вероятно сте чували понятия като „захранващ кабел“ и „пъпна връв“? Ето това представлява неделимата енергийна връзка между майка и син. Такива деца (които не са напуснали енергийното поле на своята майка след 3-та си година) за майката винаги ще си останат деца (както момичетата, така и момчетата). Такива синове винаги ще бъдат нейните малки бебенца, за които тя да се грижи.
Причините, поради които майката не позволява на своя син да порасне и излезе от нейното енергийно поле могат да бъдат най-различни. Ето най-често срещаните от тях:
Жената е оставала дълго време/останала сама с детето, без мъж – мъжът е пътувал често и е отсъствал дълго време, изоставил я е като самотна майка, починал е или е бил жив и част от семейството, но непълноценно. Поради това тя се страхува да пусне сина си понеже на подсъзнателно ниво не иска да преживее втора загуба и не желае да позволи на втори мъж да си тръгне от живота й.
Жената не може да се довери на мъжете по принцип (мъж, баща, дядо, въобще всички мъже около себе си), не ги почита и уважава, не вярва в тяхната мъжка сила и мъжественост, счита ги за по-нисши от себе си – за такава жена всеки мъж би бил едно малко момченце, което има нужда от помощ и защита. Защо се получава така е въпрос на семейни констелации по Берта Хелингер.
Жената проектира себе си върху своя син – в негово лице тя вижда самата себе си като едно малко и беззащитно дете, което има нужда от покровителство, опека и защита. И давайки на него всичко това като предпазване от всяко възможно зло, в действителност на подсъзнателно ниво тя дава това нещо на самата себе си, понеже именно то й липсва или й е липсвало, когато е била дете.
Жената се опитва да запази близост със своя баща – ако баща й е починал, постоянно е отсъствал или по някаква друга причина й е липсвал, в лицето на своя син тя може да види собствения си липсващ баща. Така давайки любов, обич, загриженост и внимание на сина си, тя дава всичко това на своя собствен баща и поддържа емоционалната си близост с него понеже той й е липсвал.
На практика, „маминото синче“ не се появява просто ей така, от въздуха, случайно. А е феномен, който си има своето логично обяснение и произход още при формирането на личността в най-ранна детска възраст.
Ако той е момчето на мама, тогава кой се нуждае от него?
Винаги се старая да гледам на всяка ситуация от няколко различни ъгъла. Именно поради това историята с „маминото синче“ не е лошата страна на монетата. Всичко в живота е въпрос на баланс. Ако мъжът е „момчето на мама“, значи той наистина е необходим на някого и някой има нужда от него! Или обратно – той се нуждае от някого! При подобни взаимоотношения и майката, и синът получават взаимна изгода от тях. Това са отношения от типа „печеля – печелиш“. От една страна, майката се грижи за безопасността на своето дете и дава от любовта си на някой друг. От друга, синът не е отговорен за нищо и получава любов от някой друг. И ако си мислите, че при тези отношения хората са нещастни, дълбоко грешите! Напротив – и двете страни са щастливи, по своему. Да променяте ситуацията и ролите може да се окаже най-трудното и невъзможно нещо в живота. При това – никому ненужно!
Нещо би могло да се промени едва, когато МЪЖЪТ поиска промяната! И когато майката е съгласна да пусне „жертвата от своя плен“, за да се реализира тази промяна. Опитвайки се да спасим мъжа от „робството на жената – майка“, в действителност ние жените се превръщаме в неговия нов поробител, вкарвайки го в „робството на жената – съпруга“.
Излизаме от отношенията „съпруга“ и „съпруг“/“партньорка“ и „партньор“ и влизаме в отношенията „майка“ и „син“ като по този начин го превръщаме в наш собствен син – осиновяваме го и започваме да си го гледаме като наше дете. Така „маминото синче“ излиза от едно „робство“, за да влезе в друго „робство“, от една жена-поробител към друга жена-поробител. Уви – това е началото на голям житейски провал!
