Колко се изписа и изговори за необходимостта да обичаме себе си… Знам колко е важно!
Но аз самата съм дошла на този свят без любов към себе си. В последните години от живота си опитвам да се науча как се прави. Да си призная, работата вървеше тегаво. Мнооого тегаво. Едва напоследък виждам, че постигам резултати. Откакто целенасочено и цялостно промених мирогледа си.
Защо ми беше толкова трудно?
Защото и аз, както много други хора, свързвах любовта към себе си с големи заслуги, които търсех извън мен, в обстоятелствата от живота.
Да, ще се обичам, но когато отслабна с 3 килограма; когато намеря чудодеен крем и започна да изглеждам отново на 25 години; когато си купя къща, когато направя велики дела и изкарам много пари.
Дали щеше да дойде този момент някога?
И ако съм направила всичко това, дали нямаше да искам още по-големи доказателства, че сега вече заслужавам да се обичам?
При такава нагласа е съвсем излишно да мисля дали и другите хора ме обичат и ценят. Че защо да го правят, когато от мен се излъчва вибрация, че не заслужавам тяхната любов?
Това се усеща автоматично – не е нужно да размишляват по въпроса. И не става дума само за хората.
Как да имам успехи и богатство, когато настройката ми ги отблъсква от мен; когато съм убедена, че тези неща не са за мен и не ги заслужавам…
Неслучайно се казва, че дори количеството на парите в живота ни зависи пряко от количеството на любовта към себе си. А какво да кажем за любовните отношения?
Човек, който не обича себе си, какъв партньор ще привлече – някой, който да утвърди убеждението му, че не заслужава да бъде ценен и обичан! Говорим за процеси на енергийно ниво, които може да нямат нищо общо с обективността, която виждаме на физическо ниво.
Не е рядкост красива, умна, успешна жена да е сама и да попада само на партньори, които не я оценяват. Между другото, стремежът да си най-добрият в ученето, в работата; да си възможно най-перфектен във всичко всъщност е неистов напън да заслужим любов. Обикновено такъв човек въобще не си дава сметка за това и много се гордее с успехите си. Но на дълбоко личностно ниво това е точно огромно желание да бъде оценен и обичан.
Само че не става така!
Едва когато приемем напълно себе си такива, каквито сме, и си изградим убеждението, че заслужаваме най-доброто за себе си още сега – едва тогава ситуацията се променя. Както и да изглеждам, аз съм идеална за моя живот. В края на краищата не се стремя да бъда филмова звезда или световен секссимвол. Защо тогава трябва да се сравнявам с тях?
Всеки си има свой път в живота и е напълно снабден с всичко, което му трябва, за да върви по него. Аз приемам всичките си негативни качества като част от мен. Те ме правят цялостна и пълноценна личност. Просто избирам дали и кога да ги проявявам.
Ние живеем в свят на дуалности. Не може да съществува човек само с положителни качества. Но може съзнателно да избира какво да прояви. Пълното приемане на себе си и на обстоятелствата в живота ни прави по-толерантни и към другите. Разбираме, че те също се движат по своя си път и имат правото да избират за себе си как да се проявяват. Негативното им отношение е израз на техните негативни убеждения и всъщност няма нищо общо с нас.
Ако някой не ме харесва, това по никакъв начин не ме прави по-малко ценна! Трябва да разберем, че за нас най-важна е собствената ни оценка. И винаги наоколо ще се намерят хора, които да я потвърдят – независимо дали е висока, или ниска. Обстоятелствата в нашия живот винаги отразяват това, което сме!
Пълното приемане на себе си ни дава основата да се обичаме. Единственият човек, който винаги ще бъде с нас, е този, когото виждаме, когато застанем пред огледалото. Тогава защо да не го обичаме? Когато напълно заобичаме себе си, животът ни става различен! Избираме различни действия и те водят до различни резултати.
Когато обичаме себе си, ние обичаме и другите хора.
На физическо ниво може да изглежда, че правим същото, както преди, но има огромна разлика в начина, по който се чувстваме, когато действието е предизвикано от задължение, обещание, чувство за вина и отговорност към някой друг или защото обичаме себе си и другите и просто ни е грижа за тях и искаме да им покажем любовта си.
Понякога любовта към себе си се проявява в действия, които на пръв поглед изглеждат неправилни или негативни към другите. Но в дългосрочен план се вижда, че те са били правилни и подходящи и са дали възможност на близките ни хора да възвърнат силата си и да поемат сами отговорността към себе си. Не сме длъжни да задоволяваме ничии претенции и не можем да направим щастлив никой друг, освен себе си.
Щастието е лична работа. Но когато ние сме щастливи и излъчваме любов, това се отразява и на хората, и на обстоятелствата около нас. Когато обичаме себе си и сме убедени, че заслужаваме най-доброто за нас сега, вече става възможно да го получим!
