Въпреки технологичната и пространствена близост, автентичната човешка намалява и все повече чувстваме нейната липса. Усещането за свързаност и жив контакт са рядкост.
Сентенцията „все по-близо, а все по-далеч“ не е клише, а ежедневие за много хора, които се чувстват самотни, преживяват социална изолация и дори сред хора, усещат, че са на неподходящо място във враждебен свят.
Подобни състояния не трябва да се подминават, защото изследванията показват, че имат пагубно въздействие не само за нашето щастие, но и за здравето ни.
Последствия за здравето от липсата на близост и самотата
Усещането за самота и социалната изолация могат да повишат с 30% риска от инсулт или сърдечно-съдови заболявания – двете основни причини за смърт в развитите държави. Също така статистиката показва, че самотата води до 45% риск от смъртност. За сравнение, от замърсен въздух рискът е 6%, при затлъстяване е 23%, а рискът от смъртност при консумация на алкохол е 35%. Самотата ни прави по-податливи и на рак, деменция, високо кръвно налягане, диабет, инфекции, тревожност, депресия, безсъние, самоубийство, зависимости. Тя е толкова опасна за здравето ни, колкото изпушването на 15 цигари на ден.
Самотата – психофизиологичен механизъм на въздействие
„Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.“ Майка Тереза
Самотният човек преживява усещане на отделеност и се чувства различен и неразбран. Между него и другите хора сякаш има преграда, която му пречи да се свърже с тях. Усещането за самота предизвиква чувство на застрашеност и липса на сигурност. Те от своя страна предизвикват подсъзнателна реакция на свръхбдителност за заплахи и опасности. Тази свръхбдителност включва стресовата реакция „борба или бягство“, предназначена за справянето с конкретна ситуация на момента. В този случай обаче няма подобна ситуация. Вътрешното усещане за опасност и необходимост от защита не е насочено към определен „враг“ или „заплаха“, а към самото ежедневие. Това възпрепятства изключването на стресовата реакция и организмът е в постоянна готовност – под стрес и напрежение. Следва психично и физическо изтощаване, възпалителни процеси, отслабване на имунната система и възможност описаните здравословни проблеми да станат реалност.
Въпреки, че усещането за самота и социалната изолация имат такова силно негативно въздействие върху хората рядко ще видите някой специалист да напише листовка с указания как да се справим с тях. Затова ето някои идеи и насоки за справяне, които могат да бъдат полезни:
Да се сприятелим със себе си
Случва се на база предишния ни опит и различни събития в живота в нас да се формират ограничаващи убеждения и нагласи, които е важно да открием, а след това и да преодолеем. Тези вътрешни гласове ни саботират, изтъквайки най-различни и убедително звучащи причини защо не трябва да общуваме с хората, защо дори и да опитаме няма да се случи нищо хубаво, защото хората са лоши и единствено могат да ни наранят. Друг път твърдят, че не сме достойни да имаме приятели, защото нещо с нас не е както трябва. Сприятеляването със себе си значи да спрем вътрешната борба и да отидем отвъд ограничаващите нагласи, че не сме достатъчно „х“ и че не заслужаваме да бъдем обичани.
Да се откажем от перфекционизма
Ако мислим, че трябва да сме перфектни в начина, по който създаваме отношения, ще си налагаме допълнителни ограничения. С подобна нагласа ще бъдем под постоянно напрежение да не би да направим някаква грешка. Също така няма да си позволяваме да показваме слабост и да бъдем уязвими. А взаимоотношенията са динамичен процес, с много неизвестни. Ако не си позволим да поемем този риск, е лесно да се появи преграда между нас и хората. Желанието да бъдем перфектни може да предизвика притеснение и да доведе до това да се срамуваме, прикриваме и затваряме за другите. Дори да сме обграден от хора, ще се чувстваме застрашени, а нервната ни система ще сканира за опасности и най-вероятно ще си открие причини да включи стресовата реакция, което ще усложни нещата. Също така докато очакваме хората да са перфектни, ще сме склони да ги осъждаме и да ги критикуваме. Така ще се фокусираме върху негативното и няма да имаме желание и сила да покажем подкрепа и близост и да бъдем за другия това, което бих искали той да бъде за нас.
Да поемем отговорност
Отговорността означава да спрем да мислим и чувстваме, че някой нещо ни е направил и е негова вина да се чувстваме по определен начин. Важно е да разберем, че участваме в създаването на живота си и имаме потенциала да го променяме към по-добро. Ако имаме проблеми от миналото, кофти навици и неадаптивни модели на мислене и поведение, да ги приемем, а след това чрез психологическа и духовна работа да се фокусираме върху тяхната промяна. Когато предприемем стъпката на отговорността, започваме да осъзнаваме как подхранваме страховете си, спираме да го правим и откриваме повече възможности за тяхното преодоляване.
Да си позволим да бъдем беззащитни
Когато си позволим да бъдем уязвими и беззащитни, можем да покажем тези части от себе си, които дълго сме се опитвали да скрием. Ако придобием тази смелост и рискуваме да ги покажем, за да си докажем, че и с тях ще ни приемат и обичат, ще започнем да чувстваме пробуждането на доверие към себе си, хората и живота. Това ще ни помогне още повече да се разкрием и да срутим създадените от нас самите стени, възпрепятстващи близостта. Описания процес развива психичната ни устойчивост и ни позволява да достигнем до по-голямо вътрешно спокойствие. Колкото повече показваме, толкова повече другите ни се доверяват, толкова повече ние започваме да се доверяваме. Доверието е важна крачка към близостта.
Да тренираме мускулите си за получаване
Много от нас са обградени от хора, които ни дават: приятели, които са позитивно настроени към нас, роднини, които ни желаят доброто и се опитват да ни помагат, колеги, които са отзивчиви. Ако направим преглед на социалните ни контакти, ще открием основи за близост. Но често самите ние не знаем как да получим от другите това, което ни дават. Причина за това може да са някои от нещата, които вече споменахме. Тук е важно да отбележим, че получаването е умение, което можем да развиваме. Например често хората не знаят как да реагират, когато получат комплимент. Това добре илюстрира невъзможността да се свържем с хората, когато те протягат към нас ръка. Когато решим да променим това, се отваряме и свързваме със силата на любовта, идваща от тях към нас и обратно. Така се създава пространство, в което можем да бъдем присъстващи, без осъждане и критика, да слушаме открито с уважение, без желанието да поправяме себе си, човека или ситуацията.
Да помним, че сме взаимосвързани
Минали събития, настоящи мисли и чувства са ни подтикнали да повярваме в историята за отделеността ни от другите. Но отвъд повърхностните проявления ние всички сме изначално свързани, а да даваме и получаваме любов това е най-големия дар, който животът ни предоставя. Когато започнем да работим върху себе си, си припомняме, че тази любов е достъпна във всеки миг, дори когато сме сами, и осъзнаваме с известна усмивка, че преди сме били като дехидратирана риба, плуваща в океан. Любовта е тук и сега, а усещането за самота е алармата на душата, която има за цел да ни пробуди. Тя е сигнал, който посочва пътя към вкъщи, към Един-Е-Ние-то. Защото, както е казал Толстой:
„Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само, когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората, защото тя винаги съществува.“
Източник: http://danieltroev.com
