Независимо дали си даваме сметка или не, ние постоянно описваме и оценяване личността на хората около нас. “Тя е страхотна личност”, бихме могли да кажем за наша приятелка. Или: “Взела е характера на баща си.” В някакъв смисъл подобни размисли съответстват на това, с което се занимават психолозите на личността. Докато нашата неформална оценка се концентрира върху определени индивиди, то личностовите психолози се опитват да развиват понятия и концепции, които могат да бъдат генерализирани и прилагани при множество хора.
Терминът личност (“personality”) произлиза от латинската дума “персона” (“persona”), която се отнася до театралните маски, носени от актьорите с цел влизане в различни роли или прикриване на идентичността им. Личността е съставена от относително постоянни модели на мислене, чувстване и поведение, които правят човек уникален. Какво формира личността? Изследванията в тази област са довели до развитието на поредица от влиятелни теории, които ни помагат да си обясним как се развива личността на човек.
Теории за личностовите типове: според тях съществуват определен брой личностни типове, които са свързани най-вече с биологични влияния. Например, екстраверти или интроверти, мислители или интуитивно ориентирани хора и т.н.
Теории за личностните черти: те разглеждат личността като резултат от вътрешни характеристики, които са генетично предопределени, например дружелюбност, оригиналност, отвореност към опита и т.н.
Психодинамични/психоаналитични теории: основават се на работата на Зигмунд Фройд и акцентират върху влиянието на несъзнаваната част от психиката ни. Нашата личност представлява компромисно образование между вътрешните биологично предопределени потребности, адаптация към изискванията на външната реалност и следване на нашите морални ценности.
Поведенчески теории: поведението ни е външно програмирано от средата чрез награди и наказания. Личността е съвкупност от генетични вариации и заучено поведение.
Хуманистични теории: акцентират върху свободната воля и индивидуалния субективен опит в развитието на личността.
Еволюционни теории: поведението е водено от биологични инстинкти, които са програмирани в гените ни чрез естествен подбор в продължение на милиони години. Разликите между хората са следствие от вариации в генетичното програмиране.
Социално-психологически модели: поведението ни е водено от социални фактори като родителски очаквания, натиск от връстниците, културни различия и др.
Когнитивни модели: човешкото поведение е повлияно от мисленето – способността ни да разрешаваме проблеми по рационален начин. Разликите между хората са резултат от разликите в познанието, ученето и стиловете на мислене.
След като вече имаме обща представа за това какво представлява личността, е естествено да се запитаме:
Как може да бъде увредена личността?
В резултат от факторите, влияещи на развитието ѝ, определени нейни части могат да бъдат формирани по начин, който прави трудно човек да се чувства комфортно със себе си и с другите хора. Редица от тези характеристики са забележими още в ранните детски години, например:
- трудности в създаване и поддържане на удовлетворителни отношения
- трудности в общуването с колеги, семейство, приятели
- трудности в преценката за това кое поведение може да ни навреди
- трудности в контрола на поведението и чувствата ни
- трудности в разбирането на другите хора.
Хората, при които тези затруднения водят до силни и продължителни преживявания на нещастие и дистрес или пък до страдание в околните, може да имат личностово разстройство. Техният живот е по-труден, затова и често развиват съпътстващи проблеми, като например депресия или зависимост от алкохол и наркотици.
Най-малко 5% от хората в общата популация страдат от личностови разстройства. Изследванията показват, че психологическото и психиатрично лечение може да бъде изключително полезно за тях. Понякога тези разстройства се подобряват по естествен начин с времето, но понякога се влошават и може да се стигне до задълбочаване на проблемите.
За да бъде помогнато по адекватен начин на тези хора, би трябвало да бъдат разграничени различните личностови разстройства. Изследванията показват, че те могат да бъдат групирани в три категории:
Странни или ексцентрични личностови разстройства
Някои от тях са:
Параноидно личностово разстройство
Това са хора, които са твърде подозрителни, чувстват, че другите са злонамерени към тях без основания за това, лесно се чувстват отхвърлени, влизат в конфликти.
Шизоидно личностово разстройство
Емоционално студени, не харесват контакта с други хора, предпочитат собствената си компания, погълнати са от собствените си фантазии.
Драматични, емоционални и нестабилни личностови разстройства
Антисоциално личностово разстройство
Не се интересуват от чувствата на другите, лесно се ядосват, склонни са към агресивност, извършват престъпления, трудно създават пълноценни връзки, импулсивни са и не изпитват вина, когато са наранили някого.
Гранично личностово разстройство
Импулсивни, трудно контролират емоциите си, самонараняват се, изпитват празнота или презалятост от чувства, бързо създават отношения и бързо ги разрушават.
Нарцистично личностово разстройство
Имат преувеличено чувство за собствена значимост, мечтаят за безкрайни успехи, власт, интелектуално величие и възхищение от другите, но без да изпитват топли чувства към тях; възползват се от другите хора.
Тревожни и изпълнени със страх
Обсесивно-компулсивно личностово разстройство
Перфекционисти, ригидни в рутината си, предпазливи, свръхангажирани с детайли, тревожат се да не сбъркат и трудно се адаптират към нови ситуации, критични към себе си и околните, чувствителни към критика, понякога с нахлуващи мисли и страхове, които трудно контролират
Избягващо личностово разстройство
Тревожни, несигурни, с чувство за непълноценност, чувствителни към критика.
Много често хората с личностови разстройства не се вписват изцяло в някоя от тези категории и за професионалистите е трудно да достигнат до сигурна оценка без да бъдат проведени поне няколко консултации.
Какво причинява тези състояния?
Понякога хората с личностово разстройство са преживели физическа или сексуална злоупотреба в детството или са били обект на отсъстващ и хаотичен стил на родителски грижи. Все още не разполагаме с еднозначен мозъчен или кръвен тест, който да бъде използван за диагноза на личностово разстройство.
С подходяща помощ много хора с личностови разстройства биха могли да започнат да водят по-удовлетворителен живот, както и да се справят по-ефективно със затрудненията си. Лечението може да бъде психологическо (психотерапия) или медикаментозно (за съпътстващи депресивни и тревожни разстройства). Видът лечение зависи от характера и тежестта на проблема, както и от предпочитанията и ресурсите на пациента. Дългосрочната психотерапия може да отнеме години и да се провежда с различна честота (от една сесия до 3-4 сесии седмично).
Източник: moeto-zdrave.life
