Ако битката за ежедневното щастие започне да се оказва непосилна, ако нещо все не е съвсем наред и усещането за подтиснато напрежение ви гнети почти константно, спираме да говорим за любов, започваме да говорим за война. И е много възможно именно на вас да се пада честта да вдигнете първи белия флаг и да прекратите тази никому ненужна битка.
Ясно е на всички ни, че дори и най-железните отношения преминават от време на време през кризи. А понякога просто не става: може да сте колкото си искате сдържани и толерантни, но за това, да свикнете с навиците, начина на живот и увлеченията и особеностите на партньора е нужно много време и здрави нерви. С други думи - кризите и трудностите са норма. Още повече, че именно моментите на криза се оказват най-важните в нашите отношения, защото тогава именно разпознаваме кой какъв е и защо такъв е, и, ако преминем през етапа, имаме шанса да изградим възможно най-крепката форма на емоционално-битов съюз в тоя живот, което е и може би целта.
И все пак, в любовта има и болести, които не могат да се излекуват и през които не може да се премине. Отношенията, без съмнение, са едно от най-сложните неща на този свят, ако не дори и вид робство, отнемащо ви, на вас и на партньора ви, по едно 24 часа в денонощието. Рано или късно здравият съюз следва да премине в автономен режим, и ако вие вече от години се борите за това, просто да съхраните романа си и да го карате да върви гладко, то възможно е в лодката ви да се е образувала пробойна, чието запълване е напълно лишено от смисъл. За това обичайно има поне 5, видими с просто око, причини.
Усещате ограничение /във всеки аспект/
Компромисът - велико човешко достижение, е понятен, ако взаимно сте готови да жертвате собствените си интереси в името на общото благо, това е достойно за уважение. В края на краищата, никой от нас не храни илюзии относно това, че всеки ден заедно - това е раят на земята.
И все пак е наивно да се смята, че компромисът е панацея за всеки проблем. Във всички отношения настъпва момент, в който отстъпките вече не са полезни за никого. И тук става дума преди всичко за ситуациите, в които ви се налага да ограничавате себе си като личности и да правите неща, които са ви неприятни, несвойствени и, от ваша гледна точка, аморални. Тогава вече става не компромис, а безмълвно и безпрекословно подчинение.
Любовните отношения не бива да се превръщат в ад за никого. Пак повтаряме, че периоди на стрес и трудности са неизбежни, но в такива моменти винаги е важно да се анализира, дали дадените обстоятелства не ви пречупват отвътре. Ако вече живеете в такъв режим, да не говорим ако той се е установил от почти началото на отношенията ви, то вероятно е добре да се обърнете за съвет към професионален консултант, или просто да признаете, че като двойка нямате бъдеще.
Не чувствате никакво удовлетворение от отношенията си
Отношенията са невъзможни без взаимни очаквания. Влизайки в любовен съюз, винаги нещо чакаме: щастие, взаимен успех, допълване, комфорт. Но ако отдавна вече не чувствате в романа си нищо друго, освен тотална неудовлетвореност - това е признак на нездрави отношения. Работа вътре в двойката, както и помощ от психолог тук са много важни, въпреки че често става така, че партньорите в определен момент /особено ако бонбонено-букетният период е попреминал/ са абсолютно неспособни да намерят пресечна точка.
Важно е да се изясни следното - в здравите отношения хората могат да се сърдят един на друг, без обезателно да изпитват фундаментална обида и недоволство от всичко, протичащо около тях. В противен случай това ще прилича повече на вечна кабала, отколкото на единението на две любящи сърца.
Не понасяте да сте си наоколо
В това има парадокс: в социалните мрежи или на думи вие сте създадени един за друг, дишате като един и всичко ви е общо. В момента, обаче, в който останете насаме, започват плашещо смущение, конфликти, и накрая - пълно отвращение. Сякаш между вас е теглена невидима черта, която, ако преминете, все едно сте върху минно поле.
Удивителен е фактът, че много разведени двойки често, спомняйки си бившите си отношения, признават, че радостните моменти в съвместния им живот са били доста повече от моментите на осезаемо нещастие. Какво в този случай да правят тези, които не могат да се понасят, докато са все още заедно? Общите ви спомени са илюзорни, а всяко старание да ги направите реални води до скандали и крах. В отношенията е важна съвместимостта и ако, след милион проведени опити тя все още липсва, то следва да се замислите сериозно за бъдещето си.
Душевните ви сили са на изчерпване
След определен брой сеанси при психолога или специалиста по заплетени отношения, романът ви все още навява чувство за тежка неудовлетвореност и умора, и след многобройни практики по оздравяване на отношенията ви до този момент се чувствате необичан и ненужен. Казват, че нервните клетки не се възстановяват, а вие вероятно вече го усещате, особено ако лимитът ви е започнал да се изчерпва преди известни месеци и дори години.
Ако ви е познато това състояние, може би е добре да си спомните какъв човек сте били преди да влезете в тези взаимоотношения. Ако по-рано сте били по-силни, по-щастливи и сте се усещали по-желани и по-съблазнителни, то, рано или късно, тази любов ще ви разруши като личност (и като жена в това число). Да си нещастен и угнетен е просто противоестествено, съответно такъв не може да си в здравия и самодостатъчен съюз на двама зрели хора.
Чувствате се като роб
Отношенията винаги изискват определени усилия, това е истина. Но по-важното е, че за целта са необходими усилията и на двете страни. "Да работят" трябва и двамата партньори, винаги, като се приемат каквито са и демонстрират готовност да проведат заедно дълги часове, в името на това да изгладят възникващите във връзката трудности.
Любовта не е робство. Никой не е длъжен да изисква от вас, като една Пепеляшка, да сте свряна в ъгъла и да дебнете за всеки момент, в който е необходимо усилието ви, за да просъществува или бъде спасен съюза ви, за да живеете двамата в мир и съгласие.
Никога не чувствайте вина, ако не можете да спасите потъващия кораб. Най-вероятно вече сте задъхани от усилието, а и опитите ви да урегулирате положението не са довели до нищо добро, то време е като двойка да признаете, че и двамата имате право на щастие с някой друг, там, където няма място за неуважение, страдание и унижение. Там, където хората ще се приемат напълно един друг и ще са готови да градят отношенията си заедно, като отбор.
Източник: https://www.viewsofia.com/
