Всеки от нас си има група, с която споделя интереси, работа или някоя страст. Това е от съществено значение за нашето лично развитие. Колективната сила ни осигурява сигурност и сила - помага ни да се чувстваме добре със себе си, но също така ни обуславя.
Колко пъти не сте били сигурни в дадено решение, но сте се спускали по социалната инерция, утешавайки се, че и другите правят така?
Групата направлява нашите мисли и поведение. Вторичната социализация ни помага да научим социалните норми. Групите ни помагат да се изправим пред трудностите, но те са и щитове, които използваме, за да оправдаем лошите си решения. Проблем е, когато оправдаваме действията си само, защото "и другите го правят".
Група и идентичност
От момента, в който се родим, ние вече сме част от колективно общество. Ние сме членове на общност, която включва голям брой хора. Въпреки това, разстейки, не разпознаваме обществото като наша група. Ние просто виждаме себе си като отделен индивид. Ето защо прекарваме голяма част от живота си в търсене на хора, с които се чувстваме комфортно.
В нашето лично и морално развитие колективът изгражда нашата идентичност и това е особено важно по време на юношеството — тогава родителите спират да бъдат наши водачи и стават част от фона. Ние търсим други източници на знание и така стигаме до група връстници, които укрепват личността ни.
Колективна сила и откъсване
В продължение на казаното по-горе, нашата индивидуална идентичност се превръща в колективна. Вече не се виждаме като индивиди с наша собствена съвест, а като част от различни групи. С други думи, губим част от самосъзнанието си и си позволяваме да вървим в потока, понякога ръководени от онова, което другите правят. Това е резултат от колективната сила.
Горното може да бъде особено обезпокоително, тъй като делегираме критериите и отговорността за действията си на другите. А това се превръща в проблем, когато те са антисоциални и противоречат на обществените норми.
Откъсването се очертава като загуба на самосъзнание до такава степен, че индивидите избягват своята отделна идентичност. Отговорността не се отнася до действията им като индивиди, а като част от колектива, към който принадлежат.
Отговорността в такъв случай принадлежи на всички членове на този колектив. "Аз се държах зле, но всички останали също". Следователно, действията ни изглеждат по-безобидно.
Този феномен се засилва, когато сме под опеката на другите. Физическата анонимност ни помага да поддържаме състояние на невидимост за останалата част от света. Следователно отговорността се разрежда и е по-трудно да се чувстваме виновни за онова, което правим.
Силата на ситуацията
Силата на ситуацията обяснява промените в поведението, въпреки онова, което мисли индивида. Контекстът във всеки даден момент ръководи начина, по който се държи той.
Експериментът на Соломон Аш за конформизъма е перфектен пример за това - състои се в излагането на група хора на тест, в който трябва да се реши конкретен проблем. В експеримента много от участниците са "заедно" и трябва да дадат решение, което да изглежда правилно за останалата част от групата. Голям процент от онези, които не са в група, дават неточен отговор, за да не се противопоставят на останалите.
Това показва, че онова, което мислят за нас, има значение и ние адаптираме поведението си към желанията на групата. Действаме според онова, което мислим, че нашата група очаква от нас. Например, в експеримента на Аш, много от участниците са сигурни, че отговорът, който дават, не е правилен, но предпочитат да бъдат приети.
Групите са част от нас, те ни променят, а ние им повлияваме. Ние споделяме интереси и подобряваме способността си да общуваме с другите, когато сме в група. Въпреки това, натискът от страна на другите размива възприятието ни за лошите ни решения. Това води до доктрината: "Ако някой потъне, всички потъваме заедно".
