Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава, че да си емпатичен човек, значи си по-осъзнат, по-щастлив от това познание, което интуитивно придобиваш за хората. Емпатите са чувствителни хора, които могат да се настройват на чуждите вълни, без дори да могат да контролират тази съпричастност и разбиране. Може ли обаче емпатията да навреди на притежателя си и кога става опасно да сме твърде емпатични?
Емпатията като своеобразно "откритие" (макар че не е нищо ново) напоследък се появи като отговор на много сериозен дефицит в общуването - невъзможността да се свържем, да бъдем съпричастни и да дадем утеха. Държим се все по-арогантно, бездушно. Но все по-вече хора от бизнеса и от обществената сфера разбират колко е важна емоционалната интелигентност и то точно този много фин пласт в нея - способността да се поставиш на чуждо място, да съпреживееш.
А как да развием емоционалната си интелигентност?
От учители до топ търговци и мениджъри - всеки иска да подобри общуването си с другите и за възможно най-кратко време то е да колкото се може по-ефективно. Затова сега се изтъква как емпатията трябва да бъде развивана, как емпатичните хора трябва да се ценят, какво богатство са за всяка компания и колектив. Всичко това е чудесно, но дали по този начин емпатичните хора не се подлагат на твърде голям натиск?
“Емпатичните хора трябва да се учат да се пазят сами от агресията, арогантността, егоцентризма и да съхраняват силите за собствения си живот. В противен случай те просто ще се изтощят психически и емоционално.”
Емпатите имат много богата чувствителност, която попива емоциите, настроението, вниква в ситуацията на тези, с които общуват. Това на емпатите им носи колкото ползи - толкова и вреди. Изтощително е, още повече когато става дума за негативни състояния като афект, агресия, депресия. Тези емоции попиват в емпатите и те ги приемат като свои.
Особено трудно е за тях, когато се налага да общуват с нарцисисти, его-маниаци и енергийни вампири. Може да се погледне на този топ хора като хищници, а емпатите са тяхната плячка. Общуването с този тип хора изцежда докрай силите им и те имат нужда от дълго възстановяване. Около хора, които лъжат или се преструват, емпатите обикновено блокират, защото не могат да уловят бързо истинската същност на човека. Най-добре е да избягват такива хора.
Как да противодействаме на нарцисистите?
Емпатичните хора прекалено отдадено се стремят да оправят чуждите проблеми. Желанието им да помогнат, човекът да се почувства по-добре, ги води в дълбоки драми, обвързва ги с чужди избори и нерядко към тях се отправят и обвинения. Те често се явяват страна в битки, които не са техни.
Един основен проблем на емпатичните хора е, че те не могат да се контролират. Нерядко срещат хора, които се държат зле с тях, но те все намират начин да ги оправдаят, да намерят добрата страна, истинската причина за това поведение. Липсата на контрол прави емпатичните хора уязвими пред злонамерени хора.
“Емпатията може да е дарба или развито умение, но може да е истинско проклятие. Тя трябва да бъде контролирана и тренирана, за да не навреди на притежателя си.”
Емпатичните хора трябва да се учат да контролират това постоянно настройване на чужди вълни, за да запазят чистотата на своите. За тях е жизнено важно да казват "Не". На хора, срещи, истории. За да се съхранят и да могат да изявяват своята индивидуалност.
Как да отстояваме себе си по-ясно?
Емпатичните хора трябва да даряват с внимание по-близките си хора и приятели и да го ограничават към всеки срещнат. Да, случайните хора в живота ни понякога играят огромна роля в него и не бива да затваряме сетивата си за тях, но за емпатичните хора е особено важно да ограничават контактите си.
Емпатичните хора трябва да търсят такива, които ги ценят и обичат, каквито са. Които не се възползват от желанието им да помагат, да изслушват, да утешават. Хора, които вадят индивидуалността им на показ и просто ги обичат.
Емпатичните хора трябва да намират начини да се лекуват и възстановяват от срещи с токсични хора. Независимо по какъв начин - усамотение, общуване с природата, музика, разходки, сън. Но те трябва да отделят това време за себе си.
“Най-важен е може би въпросът: "Какво да правя с тази емпатия?" ”
Емпатичните хора трябва да се учат да ползват тази дарба като социално умение - да я правят част от избора си за професия или среда, но и да я ползват като възможност за себеопознаване, авторефлексия. Каква полза има от нея, ако е неконтролируема, изтощителна и води до изгубване на собствената идентичност, Никаква! Даже напротив.
Източник: hera.bg
