Доц. д-р Владимир Велинов: Социопатията е разновидност на психопатията
Статистиката е категорична: сред насилниците антисоциалните типове са значителна част.
Доц. д-р Владимир Велинов завършва медицина в София. Има специализации по психиатрия и съдебна психиатрия. Бил е дългогодишен началник на Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология в Специализираната болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Св. Наум”.
Участва в различни неправителствени организации по проблемите на превенцията на психиатричното здраве. Бил е председател на Българската психиатрична асоциация. Автор е на множество статии и учебници. Преподавател е по съдебна психиатрия.
Той е дългогодишен изследовател на нормата и патологията в човешкото поведение. Председател е на Държавната комисия за специалността “Съдебна психиатрия” към Министерството на здравеопазването и консултант за Източна Европа на Центъра за психологично обслужване - Чикаго.
Консултант е в МЦ “Психично здраве 1” и Център “Спектра”.
Слушайки новините през последните месеци за поредицата от тежки престъпления, вероятно сте забелязали, че често този или онзи престъпник се нарича “социопат”. Какво е социопатия или дисоциално (антисоциално) разстройство на личността?
Социопатията различава ли се от психопатията или не? Какви са признаците и характеристиките на социопатите? Опасни ли са всички социопати и склонни ли са към престъпления? Как да разпознаем социопата? Отговорите на тези въпроси потърсихме от доц. д-р Владимир Велинов, психиатър.
- Доц. Велинов, какво е социопат? Човек наследил гените на психично заболяване или например, с неправилно семейно възпитание?
- Социопат е популярна дума, но има и своето значение в диагностиката на психиатричните разстройства. Това е асоциалният и дисоционален тип личностново разстройство, което ще рече, че тези хора отговарят на всички условия, на всички параметри за личностново разстройство. Преди се наричаше психопатия.
Тези разстройства са твърде разнообразни, но най-неприятният вариант е антисоциалната форма на личностново разстройство, при която тези хора не зачитат правилата, нормите и страданията на другите, наслаждават се на тяхната болка и страдание.
И те фактически са коригируеми само с ограничителни мерки - различните психологични и терапевтични програми са малко ефективни при такъв тип хора.
Генетична обусловеност може да има, но е възможно и да няма. Накратко казано, при този тип хора малко трудно може да се види кой е определящият фактор: средата, стереотипите, правилата.
Знаете много добре, че ако на някой му липсват първите седем години, не е виновен той за това, а средата, в която е израснал. В този смисъл, не е душевна болест, личностново разстройство е, психопатия с антисоциалната си същност и прояви.
- След като това не е психична болест, такъв човек осъзнава ли какво върши?
- Напълно. Само, че той се движи по други правила. За него правилата на другите нямат никакво значение, никаква ограничаваща роля. Така, че спазването на законите е нещо, което трудно може да се очаква от този тип хора, затова и рецидивизмът е почти задължителен.
- Социопат синоним ли е на психопат?
- Социопатът е вариант, разновидност на психопатията. С две думи: психопатията е нарушение на адаптацията на хората.
Ние всички сме неповторими и оригинални, но някои от нас имат по-изразени личностови особености. Тези хора наричаме акцентирани лица.
Акцентираните са варианти на нормата. Това не са хора, които трябва да възприемаме като пациенти. Онези със силни акценти, които трайно, през целия им живот, нарушават тяхната възможност да се приспособят към средата, към околните, в общуването с другите, тях наричаме с личностново разстройство.
Те могат да бъдат прекалено несигурни, мнителни, неуверени, безинициативни или пасивни, боязливи, потиснати и недооценяващи. И това е един от вариантите на антисоциалната разновидност на личностовото разстройство. Има и други хора, които са по-склонни към агресивност и злоба, но при този тип, при антисоциалните психопати, агресивността, злобата и отмъстителността са водещите в техните прояви.
- Различават ли се причините, поради които човек може да стане социопат или психопат?
- Не може да се каже - ясна причинно-следствена връзка няма, но може да се очаква генетично влияние за особеностите на реактивността, какъв е темпераментът на човека, влиянието на средата, в която живее, в която е израснал, влияние на неговото възпитание, образование, контролът, който му е налаган в млада възраст и в свободата на решенията. Така че, ако се говори за причина на личностновото разстройство, тя винаги е комплексна.
- Всеки социопат ли в определен момент може да извърши тежко престъпление и да се превърне в престъпник?
- Статистиката е категорична: измежду насилниците антисоциалните типове са значителна част. Докато измамите и другите видове престъпления се извършват от различен тип хора.
- Ако характеристиките на социопата се проявяват още в детските години, може ли близките и по какво да забележат тези тревожни признаци?
- Доста рисковано и свързано със сериозни етични въпроси е дали детето трябва да бъде заклеймявано, преди още нещо да се е проявило. И затова специалистите по детско-юношеското развитие, психология и патология се въздържат от категорични диагнози, поне до младежката възраст.
Не бива при някакви минимални и незначителни предпоставки този човек да го обричаме на отхвърляне, да му слагаме етикети. Ще бъде много несправедливо.
- А как тогава да различим социопата в зряла възраст?
- Той лесно се разпознава: избухлив е, невъздържан, нетолерантен, гневен, отмъстителен, жесток.
- Такъв човек трябва да ни подскаже, че нещо не е наред и може да очакваме например някаква проява на насилие?
- Да, тук ми се иска да кажа една японска поговорка: умният може да се справи с най-сложната житейска ситуация (в случая, как да се опази от психопатите), но мъдрият няма да попадне в такава сложна житейска ситуация. И затова, ако бъдем мъдри в общуването помежду си, ще бъдем предпазени от различни усложнения и страдания.
- Как една травма например в детството може да преобърне личността на човека и да я отведе в света на социопатите?
- Важно е да направим първо уточнението дали травмата е психична или мозъчна. Мозъчната травма би могло да е вследствие на удар, падане, загуба на съзнание и т.н. И тези хора, които са преживели такава черепно-мозъчна травма, са с по-висок риск да станат по-ексклузивни, избухливи, неудържими, което съвсем не означава, че ще станат антисоциални.
Докато психичната травма (понятие, развито още от класическата психоанализа), може да даде трайни отклонения на личността, но това не значи, че непременно ще е в антисоциална насока. След преживяна и неосъзнавана психична травма в ранното детство, нарича се и фиксация в ранното детството, човек може да стане по-неуверен, боязлив, мнителен, подозрителен и т.н. Така че пряка връзка между травма и антисоциално поведение трудно може да се търси.
- Споменахте, че ако социопатът попадне в затвора, при излизането му със сигурност ще има рецидив. Може ли и с какви мерки да се ограничи този риск?
- По-точно е да се каже, че рискът от рецидив е по-голям при такъв тип хора. Но това веднага изисква към него да бъдат приложени съответните коригиращи и ресоциализиращи мерки.
Излизайки от затвора, той все пак нещо може да промени, но ако попадне в една нестабилна среда, провокираща безработица и т.н., неговата възможност за приспособяване в такава сложна среда е по-малка, отколкото при другите хора. И затова една стабилна, заобикаляща среда след изтърпяване на наказание, дава известни гаранции, че няма да се получи рецидив.
Тоест, ние сме тези, които можем да помогнем на такъв тип хора да се адаптират и балансират по-добре, опазвайки както тяхното състояние, така и своята сигурност.
- Съвременната психиатрия може ли да се справи с проблема социопатия?
- Това изобщо не е психиатричен проблем. Това е проблем на психологията, на психологичната консултация и терапия. И най-вече - на социалната работа, със сериозни програми за ресоциализация, тоест въвеждане в обществото на тези хора отново. Но там психиатрията няма какво да прави.
Тези хора не са душевноболни. В частност, ако душевноболен пациент бъде оставен без редовно психиатрично обслужване, след като е излязъл от болницата, той вероятно ще се влоши и може да направи някакви нежелани действия. Но това е различно от антисоциалната психопатия.
- Как се разбира, че човек е психопат? Как се поставя диагнозата? Вие участвате и в съдебни експертизи.
- Диагнозата, ако отговоря по най-формалния начин, се поставя комплексно.
Изучавайки миналото, ние можем да предвидим бъдещето, беше казала един философ. Изучавайки целия досегашен живот на дадения човек, влиянията и резултатите от тях, ние можем да установим какви са балансиращите възможности на този човек в конкретния случай и до някаква степен, прогностично. Това е едната страна.
Другата страна е, че изучаваме фино неговата личност във всички детайли, не само в разговор, а и с много специализирани инструменти. Така че диагнозата не е трудна, но тя трябва да бъде разположена върху широка комплектност на интерпретацията на данните, с които разполагаме.
- Дали причината е в достъпността на информацията чрез медиите или са по-чести случаите на такива престъпления от хора, които развиват личностнови разстройства?
- Не съм изучавал подробно статистиките, но това, което ми е известно, е, че личностовото разстройство не търпи някакви резки промени в развитието на обществото преди десетилетия и днес.
Но една друга област, която наподобява особеността на поведението на личността и личностовото разстройство на тези пациенти, са различните тревожно-депресивни реакции на стреса, което вече има непосредствена връзка с реалността - икономическа, политическа, социална и т.н.
Иначе личностовото разстройство няма толкова пряка връзка с реалните условия, освен че нестабилните реални условия водят до нарушаване на приспособимостта на тези хора и оттам вече и на антисоциалните им нагласи и прояви.
- Често асоциираме тези антисоциални прояви с ромската общност. Намирате ли такава връзка? Има ли такава закономерност, според вас?
- Да кажа, че има закономерност, е малко трудно. Но тук се намесват много други елементи, които имат косвена връзка със социалното и антисоциалното поведение: семейната атмосфера, образованието, професионалната ангажираност, навиците, стереотипите и т.н.
Когато човек е израснал в такава среда, когато един от неговите близки е в затвора, а другият е следствен, престъпността е като част от ежедневието в представата на подрастващото дете. Това за него е нормата, а останалото изглежда като нещо ненормално. Затова и корекционните влияния са твърде условно ефективни.
- Кои са ефективните мерки за превенция на обществото от антисоциалните прояви?
- Акцентът на обществото е дали то ще бъде стабилно опазено от антисоциалните прояви на антисоциални личности. Тук са трите нива на превенция: какви са законите, какво предвиждат те, какви са възможностите за ресоциализация.
Когато един човек попадне в затвора, той се е оказал там, защото е направил нещо непозволено. Въпросът е: какви са възможностите там на наказващата система за неговата реадаптация и ресоциализация, какви са програмите, доколко ги има, доколко са компетентни специалистите?
И още повече, когато излезе от вратата на затвора, къде попада, в каква програма може да бъде включен, в какви условия, кой ще го подкрепи, кой ще му осигури работа и т.н.
Защото, изпадайки в състояние на вакуум, след като излезе от затвора, той много лесно може да бъде провокиран и да направи подобни нежелани постъпки. Тоест, в ръцете на обществото е бъдещето на криминалния контингент.
- А тези ръце на обществото сега какви са: празни, полупразни или пълни?
- Празни не бих казал, но съдържанието им е доста оскъдно.
- Как ще коментирате последните обществени обсъждания за непълнолетните престъпници и възможността те да бъдат съдени като пълнолетни при определени условия?
- Трудно ми е да прогнозирам. Това е въпрос на теория на наказателното право, на традиции и доколко удължаването на срока за изтърпяване на наказания за тежки престъпления, убийство и тежки телесни повреди на непълнолетни ще има такъв резултат.
Освен това, знаете, че в други държави се налагат тежки наказания на много по-малки деца, включително и на 10-годишни. Това е въпрос, който юристите, криминалните психолози и криминолозите могат по-добре от мен да изяснят.
Но продължителността на наказанието не гарантира, в това съм категоричен, социализиране на човека, ако не му се предложат програми и условия за такова социализиране. Пребиваването в изолация не е социализиращо влияние.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: pan.bg
Снимка: zdrave.to
