Терминът съзависимост възниква през 70-те години на ХХ век и първоначално се употребява за обозначаване на човек, чийто живот е силно повлиян от близък, пристрастен към химични вещества. Партньорът, съответно детето на алкохолик или наркоман развиват нездравословен модел за справяне с живота като реакция на съвместния живот с пристрастения към химични вещества. Днес понятието е разширено до степен, в която включва партньори и деца на хора с всякакъв вид зависимости или нарушения в поведението.
Накратко съзависим човек е такъв, който предпочита да се занимава с това да спасява другите и да решава техните проблеми, вместо да се занимава със собствения си живот, като тайно се надява някой да спаси самия него. Често съзависимият човек измерва собствената си стойност спрямо това дали има партньор или не и често се чувства жертва на хората и обстоятелствата. Хората със съзависимост не знаят как да живеят за себе си имат огромна нужда да са влюбени в някого.
Съзависимите хора често са с ниска самооценка и не се смятат за достатъчно добри. Те не вярват, че някой може да ги обича, заради хората, които са, затова полагат огромни усилия да докажат, че да добри за нещо. Това да са нужни на някого, защото не може да се справи без тях, е станало равно на любов. Те са много дейни и активни личности, постоянно са заети с какви ли не дела, само и само да се чувстват полезни. Трудно им е да си почиват и да направят нещо хубаво за себе си, защото именно в тези моменти едно гласче започва да им нашепва: „Не заслужаваш!“.
Чувстват се най-добре, когато работят здраво, помагат и се грижат за другите. В същото време обаче им е много трудно да казват „не“, понякога дори сами предлагат да се нагърбят с чужди ангажименти. Често са преуморени, стресирани и много ядосани, особено ако човекът, на когото са помогнали, не им е достатъчно благодарен според техните критерии. Грижат се за приятели, познати, непознати, роднини, партньори, само не и за себе си. Често се чувстват използвани.
Съзависимостта е характерна както за жените, така и за мъжете. Жените действат според приказката за „Красавицата и звяр“ – мислят си, че колкото и зле да се държи един мъж и без значение каква каша е животът му, ако го обичат достатъчно (тоест търпят, оправдават и прощават лошото му поведение с опити да го поучат и променят), то някой хубав ден той ще се превърне в принц и всичко ще е по мед и масло. В действителност обаче мъжът с проблеми, който са си намерили, не се променя към по-добро, често даже напротив – поради засиления контрол и натиск, който оказват върху него да се промени, мъжът започва да затъва дори повече.
Мъжете със съзависимост от своя страна се изживяват като „принца на бял кон“, който постоянно се втурва да спасява девойки в беда. Обгрижват я, изслушват я, дундуркат я, опитват се да решат всички житейски проблеми вместо нея. И дават, дават, дават, докато един ден не започнат да се изчерпват и да негодуват, тъй като техните потребности остават системно незадоволени.
Често ще чуете хората със съзависимост да казват, че щом са си харесали някого, явно на този човек му има нещо. Приятелите им започват да ги разубеждават като им казват да мислят позитивно и да повярват в късмета си, в действителност обаче те най-често прескачат от една кошмарна връзка с партньор с проблеми на друга кошмарна връзка с партньор с проблеми. Сякаш имат вграден радар за надушване на хора с проблеми – в крайна сметка те са щастливи, когато се чувстват нужни на някого. А партньорът с проблеми гарантира, че съзависимият винаги ще му е нужен, тъй като без него просто не се справя.
Изброеното до тук звучи ли ви познато? Значи може би е време стъпка по стъпка да започнете да се грижите първо за себе си.
Източник: zdravaistoria.com
