КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПЪРВА ПОМОЩ

Психологическата първа помощ е необходима в моменти, в които човек се нуждае от подкрепа непосредствено след травматично и понякога животозастрашаващо събитие. Тя включва и практическа подкрепа за краткосрочните нужди на човека - като храна, дрехи, подслон, безопасност (както и чувство за сигурност). Хората, преминали през обучение как да оказват психологическа първа помощ, знаят как да изслушат и да успокоят човека, изпаднал в беда, да му помогнат да установи връзка със съответните институции и тип услуги, от които има нужда, за да оцелее и да се почувства сигурен и в безопасност.

Най-често психологическа първа помощ се оказва от обучени доброволци, а не от професионални терапевти. Доброволците могат да бъдат хора със съвсем обикновени професии - като пожарникари, учители и др.

Психологическата първа помощ е изключително важна и оказването й е много необходимо след травматични събития, случващи се в дадена общност, като:

терористична атака, природно бедствие и каквото и да било друго събитие, което откъсва хората от общността;
сексуално посегателство, застрашаваща живота злополука или грабеж;
при психически или емоционални травми.

За съжаление хората невинаги получават подобен тип подкрепа след травматично събитие. Експертите напомнят, че психологическата и емоционална подкрепа в подобни ситуации може да засили чувството за контрол, което обикновено напуска хората, преживели събития, в които са се чувствали безпомощни.

Вижте препоръките на Световната здравна организация, които ще ви помогнат да окажете ефективна психологическа първа помощ:

Намерете тихо място, на което можете да разговаряте необезпокоявани.
Стойте близо до събеседника си, но в същото време спазвайте подходяща дистанция, съобразена с неговата, пол или културни особености.
Покажете, че слушате – концентрирайте се в думите на събеседника си, когато е удачно, кимайте с глава.
Бъдете спокойни и търпеливи.
Ако имате възможност, осигурете си фактическа информация. Бъдете честни за нещата, които знаете, и за тези, с които не сте наясно:„Не съм запознат, но ще направя всичко възможно да разбера и да ви информирам“.
Съобщавайте фактите, които знаете по разбираем начин.
Покажете на събеседника си, че осъзнавате и разбирате чувствата му и всички важни неща, които споделя с вас, като загубата на дом или на близък човек, например.
Зачитайте неговото лично пространство. Не споделяйте разказаното пред вас, особено когато става въпрос за лични събития.
Бъдете надеждни и честни.
Проявете уважение и зачитайте правото на човека сам да взима решения за себе си.
Оставете настрани своите собствените предубеждения и предразсъдъци.

Нещата, които не трябва да правите при оказване на първа психологическа помощ:

Не прекъсвайте и не пришпорвайте.
Не настоявайте някой да ви разкаже историята си, когато е готов, ще го направи.
Не споделяйте собственото си мнение за ситуацията, само слушайте.
Старайте се да не докосвате човека, освен ако не сте напълно убедени, че уместно.
Старайте се да не оценявате какво е направил и какво не, или как се чувства. В никакъв случай не казвайте: „Ти не трябва да се чувстваш по този начин“ или „Радвайте се, че вие сте сред оцелелите“.
Не си позволявайте да се възползвате от ролята си на човек, който помага.
Не натрапвайте подкрепата си.
Не казвайте на други хора споделеното от човека, на когото помагате.
Не правете лъжливи обещания, не си измисляйте и споделяйте само информация, за която сте убедени, че отговаря на истината.
Старайте се да не използвате твърде много технически термини.
Старайте се да не вмъквате в разговора истории за личните си проблеми.
Бъдете наясно с това, че не можете да решите всички проблеми вместо него и не се чувствайте виновни за това.
В никакъв случай не му отнемайте увереността и чувството, че е способен да се погрижи сам за себе си.