Граничното личностно разстройство е състояние, характеризиращо се с хронична нестабилност в отношенията, екстремни емоционални реакции и постоянен страх от изоставяне. Граничната личност все още не е добре разгадана от специалистите по психично здраве, защото част от тях са на мнение, че граничните личности не се намират в рамките на патологичното състояние, а други обясняват, че разстройството е реакция на травма в ранна детска възраст, а не действителен проблем, свързан с психичното здраве.
Характеристики и симптоми на граничната личност
За да отговаря на условията за диагностициране, човек трябва непрекъснато да проявява симптомите на разстройството. По-голямата част от хората поне веднъж през живота си са имали част от симптомите, когато са под напрежение. Международният класификатор на болестите е изключително полезен по отношение определяне на болестните състояния, а според него симптомите се изразяват в няколко основни точки:
- затруднения в самоопределяне и идентификация, както и справянето с проблеми при междуличностните контакти;
- черти в характера, предизвикващи притеснение (тенденция към чести лъжи и квалификации);
- относителна стабилност на симптоматиката във времето (временната поява на симптоми не означава гранично разстройство, а сътресения в личния живот);
- предизвикателства във функционирането, свързани със състоянието, са симптом, ако не се обясняват съвсем логично с обстоятелствата от околната среда или нормалното развитие на личността.
Децата например показват много признаци на граничната личност, но емоционалното регулиране предизвиква подрастващият да има съмнително поведение, а всъщност това е напълно нормално за тяхното израстване.
ХАРАКТЕРИСТИКИ
Емоционална нестабилност
Хората с гранично личностово разстройство могат да претърпят интензивни промени в настроението, както и да преживеят емоции, които изглеждат необичайно интензивни за ситуацията. Дори леко порицание по време на работа може да предизвика прояви на самомнителност. Много страдащи виждат света в черно и бяло, като хората, местата и нещата бързо се променят за тях, но биват определяни като абсолютно добри или лоши.
Тревожност
Разстройството води хората до паника и стрес и те започват да се чувстват особено уязвими в условията на несигурност.
Тревожност при раздяла
Отклонението се характеризира с интензивен и хроничен страх от изоставяне или отхвърляне. Ако бъдете отхвърлени за втори път, например, може да предизвика толкова тревога, сякаш сте се развели.
Депресия
Хората, страдащи от разстройството, се чувстват депресирани или безнадеждни и могат да изпитват затруднения при възстановяване от неуспехи. Срам, вина и чувства на неадекватност са често срещани.
Импулсивно поведение
Граничните личности често действат, без да мислят. Те могат да се ангажират с натрапчиво поведение или да прибегнат до самонараняване, за да изразят чувствата си и да се справят с болката.
Поемане на рискове
Граничното разстройство често води до поемане на ненужни рискове. Страдащите или не оценяват риска, или не успяват правилно да преценят, доколко разумни са решенията.
Интерперсонален антагонизъм
Граничните личности могат да копнеят за близки взаимоотношения, но често изпитват враждебни, гневни или негативни чувства към онези, които обичат. Те могат неоснователно да се ядосат в отговор на незначителни стимули или да се лутат между идеализирането и обезценяването на хората, които обичат най-много.
Причини за граничното личностово разстройство
Много гранични личности са били малтретирани или изоставени като деца. Статистиката сочи, че 75% от тях имат анамнеза за сексуално насилие. Това е причината много специалисти да считат, че състоянието се причинява от ранни фактори на околната среда, а не по генетични причини. Има известни доказателства, че граничното личностово разстройство е заболяване предавано от родител на дете, както и подозрения, че всъщност става дума за влиянието им, а не за генетична предусловеност. Важна фигура на възрастен, чиито настроения оказват вредно влияние над детето, може да го докара до развитие на нездравословни умения за третиране на ситуациите, което в крайна сметка води до гранично личностово разстройство.
Проучванията показват, че някои симптоми на състоянието - особено трудностите, свързани с регулиране на емоциите и вземането на решения, могат да имат неврологична причина.
Ако поне няколко от следните твърдения се отнасят за Вас, би било добре да се консултирате със специалист.
Често се чувствам „празен.“
Емоциите ми се сменят твърде често и също много често изпитвам дълбока тъга, гняв и тревожност.
Постоянно се страхувам, че хората, които обичам, ще ме изоставят или напуснат.
Повечето ми романтични връзки са много емоционални, но нестабилни.
Отношението ми към хората в живота ми се променя бързо и драстично, понякога без да знам защо се случва.
Често върша неща, които знам, че са опасни или нездравословни за мен като например да шофирам безотговорно, да правя необезопасен секс, да пия твърде много алкохол или да прекалявам с пазаруването по магазините.
Опитвал съм да се самонаранявам чрез порязване или опит за самоубийство.
Когато се чувствам несигурен в дадена връзка, съм склонен да реагирам остро или да правя необмислени жестове, в опитите си да задържа човека до себе си.
Лечение на гранично личностово разстройство
Дълги години граничната личност се считаше за едно от най-предизвикателните психиатрични състояния, които трябва да бъдат третирани. Новите изследвания доказват, че съвременните терапии и медикаменти дават доста добри възможности за повлияване и лечение.
Източник: psychology.framar.bg
Редактори: Станислава Тонева, Даниела Пройчева
