Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, което възниква от блокирането на своите очаквания или невъзможността да постигне силно желана цел. Фрустрацията се разбира като цялостен поведенчески механизъм, в който човек изпитва гамата от негативни емоции, причинени от разочарование.
В превод от латински фрустрация означава "измама", "провал", "безполезно очакване". Всъщност човек ичпитва безсилие, което е причина за неудовлетвореност.
Фрустрацията е присъща на абсолютно всеки човек, независимо от възрастта (при малките деца това състояние се среща още по-често), пола и социалния статус.
Проявява се най-често под 3 форми:
- Агресия – когато човек „експлодира“.
- Регресия – когато човек не е в състояние да избухва и таи всичко в себе си.
- Ресигнация – избухване в сълзи.
Видове
Фрустрацията се дели на два вида:
- псевдофрустрирано поведение – частична загуба на контрол, но остава целесъобразно и регулирано;
- действителна фрустрация – без контрол, ограничено осъзнаване на действията.
Причини за фрустрация
Фрустрацията може да се дължи както на липсата на обекта на желанието, така и на срещане на препятствие по пътя към неговото задоволяване. Препятствията или трудностите са външни и вътрешни. Външните произлизат от средата (детето не може да извади желаната играчка, защото шкафът е заключен), а вътрешните зависят от индивида (от неговите вътрешни ценности, морал). Все пак фрустрацията не се определя чрез препятствието, защото нищо не помага да се разбере, какво точно ще бъде възприето като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг. Следователно, само когато се изучава поведението на един субект, може да се разбере дали той изпитва фрустрация.
Теория за фрустрация-агресия
Фрустрация и агресия- една от най-известните теории за връзката фрустрация-агресия е тази на Долард и сътрудници. Основните положения в тази теория са следните:
-
Фрустрацията винаги води до агресия;
-
Агресията винаги се явява резултат от фрустрацията;
При това не се смята, че фрустрацията създава агресията, а че я провокира, облекчава нейното проявление или поддържа агресивното поведение. От една страна фрустриращият индивид не винаги прибягва до вербални или физически нападки над другите, а по-скоро демонстрира целият спектър от реакции на фрустрацията-от покорност и униние до активни действия и опити за преодоляване на препятствието.
Фрустрацията понякога способства агресията, но дали ще се прояви нейното влияние или не, зависи от някои опосредстващи фактори, по-важните от които ще разгледаме по-надолу:
-
Ниво на фрустрация
-
Стимули, провокиращи появата на гняв и агресия
-
Степента, в която фрустраторът е непредвиден и неочакван
-
Емоционалните и когнитивни процеси при фрустриращия агресор
Фрустрацията е свързана с насоките от средата. Според Бърковиц, фрустрацията служи не за да причинява агресия, а за да подготви индивида за агресивно поведение. Фрустрацията сама по себе си може да не е достатъчна: за да причини агресия, трябва да има пусков механизъм – насока от средата, която задейства агресията или сочи, че агресията е допустима.
Следователно фрустрацията води индивида до точката да е готов да действа агресивно, а насоките от средата всъщност освобождават агресията.
Понякога насоки не са необходими: гневът, причинен от фрустрацията, може да предизвика агресия сам по себе си. Много често обаче е необходима комбинацията от фрустрация и насоки от средата.
АЕИ
