Да запазиш самообладание и да мислиш и реагираш трезво, когато си подвластен на емоции, е много трудно. Често казваме или правим неща, за които после съжаляваме или се извиняваме. Но както гласи приказвата – раната зараства, ала лошата дума се помни.
Провокиран от това и статуса на Ани, реших да я поканя – да бъде първият гост-блогър и да сподели съвети, с които да бъдете по-добре практически подготвени за подкрепа на близък преживяващ труден момент
Животът ни е непрекъснато променящ се процес, който не винаги се държи спрямо нашите очаквания и настройки. Всеки има и трудни, и щастливи моменти. Изпитах нуждата да споделя изводите от такъв труден период, от който продължавам да научавам много. В живота си сравнително често ни се налага да оказваме приятелска психологическа подкрепа, дори ежедневно. Както знаем българите рядко сме склонни да посетим специалист, като имаме толкова вещи приятели. Но колкото и ‘практика’ да имаме в оказването на такава помощ, понякога не успяваме да бъдем достатъчно адекватни, а понякога дори нараняваме повече с разбиранията си нашите близки, които имат нужда най-вече от изслушване и подкрепа.
Излиза, че понякога в тежък момент нашите близки с най-искрените си чувства, думи и действия могат повече да ни фрустрират, отколкото да ни подкрепят, в момент, в който имаме повишена нужда от подкрепа. Тъй като светът ни е изграден от клишета, върху които дори не се замисляме, лесно се пускаме по пързалката, като ги употребяваме или им вярваме, или (се опитваме да) живеем според тях, и в крайна сметка очакваме и от другите да правят същото.
Призивът ми е за максимална отговорност, замисляне и осъзнатост в думите ни, без значение в какъв етап от живота си сме и в какво сме решили да повярваме за себе си и за другите. Особено когато общуваме с човек, който се намира в травмираща ситуация или наскоро е преживял такава.
С риск да звуча наивно, изпитах нуждата да напиша списък от максимално опростени правила, които да ни свършат практична работа в моменти, в които се налага да общуваме с човек под стрес. Като говоря от опит ‘от другата страна’, на човека под стрес, и като типичен интроверт, имах достатъчно много време да изследвам механизмите на реакциите на съзнанието си в такова състояние, да общувам с хора в подобни ситуации, да общувам с психолог за кратко и да чета достатъчно много литература, за да стигна до тези практични за мен изводи.
Не е нужно да приемем всичко написано на 100%. Достатъчно е вие или ваш близък да е преживявал състояние на силен стрес или безпокойство, за да се убеди сам в изведените точки и начина им на действие. Също искам да кажа, че като подкрепящи ние допускаме абсолютно същите грешки в момент, в който много искаме да успокоим наш близък, но просто не сме се замисляли как влияят думите ни.
Приятно четене!
КАКВО да НЕ казваме и защо? КАКВО да правим ВМЕСТО това и защо?
Отдолу са най-често срещаните, дразнещи, допълнително утежняващи състоянието на човек под стрес реплики, според мен. Нарекох ги реплики табу. Представете си, че ваш приятел или роднина ви ги казва, докато сте много ядосани или тъжни, за да се убедите сами, че те НЕ ПОМАГАТ и да си зададете за цел НИКОГА да не ги казвате. Те сами по себе си НИЩО не значат в трудна ситуация. Ето моите 7 най-дразнещи ‘реплики табу’, които не бих искала да чувам, докато съм фрустрирана, и не бих употребявала никога повече :) Изисква се осъзнатост и старание!
1. Всичко е/ще е наред – топ 1 най-дразнеща реплика
Ето го механизма тук – вие сте притеснен от нещо, или ядосан, или фрустриран, или много тъжен, или уплашен. При всички положения вие знаете, че не всичко е наред в живота ви сега. Това прави горната реплика лъжа за вас, а никой не обича да бъде лъган. Сами по себе си тези думи нито означават нещо, нито помагат в труден момент.
Ако ги употребим към човек под стрес, създаваме граница между него и нас и по-скоро се отдалечаваме, защото той остава в ситуацията, в която не всичко е наред, а ние дори не се доближаваме до нея, демонстрирайки (несъзнателно) липса на съчувствие (за нас всичко е наред). Ако човек е по-чувствителен, тази реплика може да го нарани и отдалечи от нас, и да го накара да се почувства самотен и неразбран.
Това прави отправящият я най-малкото човек, който не ви вярва напълно или който не приема състоянието ви. Или ако ви вярва, го прави такъв, който изрича лъжа.
Тогава за близкия ни, преживяващ стрес, остава мисълта: ‘Ами ако накрая не всичко е наред? Ти ли ще понесеш отговорност? Естествено, че не!
При всички случаи фрустрираният ни приятел сега едвам се справя със собствените си чувства, нека не го отдалечаваме допълнително от нас, карайки го да се справя и с това, че много искаме да му помогнем, но просто не знаем точно как и казвайки ‘всичко е наред’.
ВМЕСТО ТОВА: просто бъди на разположение, нищо повече. Счупи невидимата бариера, създадена от нищо незначещото ‘всичко е наред’. Вместо ‘всичко е/ще е наред’ можем да кажем: ‘Знам, че преминаваш през тежък период. Искам да знаеш, че съм на твое разположение и съм готов да ти помогна, с каквото мога.
Какво постигаме тук? СВОБОДА и СИГУРНОСТ
Първо, свобода на емоциите – по никакъв начин не омаловажаваме преживяванията, притесненията, тревогите, тъгата, страха и т.н. Точно обратното, ние ги приемаме (дори ако не винаги ги разбираме напълно). Ние приемаме неговия страх, че е възможно не всичко да е наред. Демонстрираме, че знаем, че приятелят ни преминава през тежък период, без да вменяваме очаквания какво точно преживява или трябва да преживява той, без да казваме нищо за краен резултат, за който нито можем да гарантираме, нито да помогнем.
Второ, даваме свобода на себе си не винаги напълно да съчувстваме на всичко, защото понякога не е възможно да съпреживеем всяко притеснение, но пък винаги можем да предложим помощ – забележете, че не използваме думите ‘Знам как се чувстваш’, това не винаги ще е вярно. Когато е вярно, естествено, използвай го, но с лек риск човекът да не се чувства така, както ние си мислим, че знаем.
Трето, сигурност – дори да не можем да съчувстваме напълно на потърпевшия, ние сме там, на разположение сме, предлагаме една сигурност, от която човекът всъщност има нужда. Той не знае дали всичко ще е наред накрая, това е нещо несигурно, но това, че ние ще сме до него при нужда, е нещо, което със сигурност можем да предложим. То нито е лъжа, нито е безпочвено, нито е натрапване на това как според нас човекът трябва да се чувства. Ние сме там и приемаме.
Четвърто, даваме му свобода и избор сам да ни потърси при нужда, без да се натрапваме. Чувството за свобода в момент, в който усещането е за ‘загубен контрол’ над живота си, би могло да ни помогне да се почувстваме поне малко по-добре.
2. Успокой се, Спокойно, Не се притеснявай, Няма страшно, Бъди силен, Стегни се, Вярвай, Не го мисли толкова
Забележете заповедните форми. Никой така или иначе не обича да му се казва какво да прави, камо ли да ти се каже как да се чувстваш в момент, в който ти сам не можеш да овладееш емоции. Сякаш в прав текст някой близък ни казва, че не се чувстваме по ‘правилния начин’. Просто забравете тези думи, що за човек би се повлиял положително от тях?
В кратката ми среща с психолог, който успя на късмет да ни обърне внимание, докато бяхме в болничната стая, тя сподели, че колеги психолози са си правили експеримент с чисто здрав, емоционално стабилен човек. Просто отиваш до него и започваш да го ‘успокояваш’ с подобни реплики по някакъв си повод. Резултатът е, че до 10 минути този човек се разтреперва от нерви.
Лично моята реакция на тези реплики беше, че бях на косъм да изтрия абсолютно всички месинджъри, вайбъри, инстаграми и други, толкова зле ми влияеше да чета ежедневно, че аз не оправдавам начина, по който някои от моите близки и приятели очакваха да се чувствам, че явно не мога да се овладея, че не съм достатъчно ‘силна’, че не се справям по най-добрия начин в ситуацията. Това, разбира се, се случва на подсъзнателно ниво, докато не го ‘осветиш’ и осъзнаеш. А дотогава можеш да си се депресираш и ядосваш, и самосъжаляваш, и то без да знаеш защо.
Естествено като човек под стрес ти никога не би ‘обвинил’ близки, че ти говорят по този начин, много по-склонен си да се чудиш на себе си защо не можеш да преодолееш ситуацията и да се ‘успокоиш’. Всъщност, ако вие сте тези, които преминавате през подобен тежък момент, искам да ви кажа ‘НЕ ВЪВ ВАС Е ПРОБЛЕМЪТ, реакциите ви са нормални за случващото се. Вие ВЕЧЕ правите най-доброто, на което сте способни’.
Ако не искате да карате ваш близък да се чувства по такъв начин, просто зачеркнете тези изрази от речника си.
ВМЕСТО ТОВА, използвайте съвета от 1. точка + ако сте близо до човека, опитайте някакъв тип физически контакт, например: Ако ви е достатъчно близък, го хванете за ръка стабилно или го прегърнете. Предложете масаж или погалете вашия близък, ако е удачно. Нека почувства физически вашата подкрепа тук и сега. Може въобще да не говорите.
3. Да се отнасяме внимателно с въпроси като: Как си? Как се чувстваш?
Понякога, ако човек все още не е готов да сподели как се чувства и какво преживява вътрешно, можем да го вкараме в повторно преживяване на травматична ситуация, за което не е подготвен нито той, нито ние ще знаем как да реагираме адекватно.
Разбира се, ако човек сам се ‘отприщи’ и започне да споделя, не го прекъсваме в никакъв случай. Вашата работа тук е 99% изслушване. Не даване на съвети и мнения, не предлагане на готови решения, не клиширани фрази (освен, ако не са ни поискали съвет, дори и тогава, пак да става с повишено внимание).
ВМЕСТО ТОВА: Ако човек е тръгнал да споделя, можем да показваме, че активно го слушаме с кимания, междуметия, гледайки към лицето му с внимание; ако наистина му съчувстваме можем да кажем: ‘Съчувствам ти’ (но само ако е вярно).
Ако искаме да помогнем на човек да се отвори и да говори свободно за преживяванията си, можем да формулираме въпросите по друг начин: ‘Искаш ли/имаш ли нужда да споделиш?’, ‘Аз съм насреща, ако ти се говори за това.’ Тук отново оставяме свободата и контрола в негови ръце. Ние сме там, на разположение сме, съчувстваме.
4. Знаеш ли аз пък какво преживях… Знаеш ли колко много хора са минали/ минават през това? А знаеш ли на еди кой си какво му се случи и нищо му нямаше…
Един вид, твоето е много по-леко, нищо ти няма, ще ти мине, какво си се притеснил, прекалено много го мислиш… С други думи – омаловажаване на преживяването на нашия близък.
В духа на свободното споделяне, натрапвайки наши подобни преживявания и такива, на наши познати, ние не винаги помагаме. Ако човекът още не е преработил собствения си шок и не се е справил със ситуацията сам, едва ли ще му се слуша еди кой си как се е справил. Не само, че можем допълнително да раздразним нашия близък, но и можем несъзнателно да го нараним, обяснявайки как други хора са се справили (а в неговото съзнание ‘той още не е’, т.е. ‘не съм достатъчно добър, не съм достатъчно силен и др’).
ВМЕСТО ТОВА: разбира се, ние като подкрепяща страна също искаме да споделим. В много от случаите ние вярваме, че разказвайки за справянето с подобни ситуации, ще помогнем на нашия близък и в много случаи наистина може да е така. Но разковничето отново е в отстъпването на свободата и избора в негови ръце: ‘Мога ли да ти споделя за…’, ‘Аз или еди кой си имах подобна ситуация преди време, искаш ли да ти разкажа?’, ‘Говори ли ти се/ Искаш ли да чуеш за…’
5. Бог е с теб, имай вяра, моля се за теб и др. Приказки за карма, тотеми, кръстчета, червени кончета, баене, магии, извънземни, конспиративни теории.
МОЛЯ, НЕ Е СЕГА МОМЕНТЪТ.
Много се чудих дали да сложа религиите, философиите, ритуалите и ню ейдж в една точка, но Ню Ейдж сложих отделно като принципно различно. Като механизъм на действие, отправен към близкия ни обаче.. е почти все тая.
В случая с религиите, висшите сили и вярата – изместваме фокуса върху някое върховно същество или енергия, от което се очаква, че ни предпазва и помага, или наказва, или ни ‘учи’. Направо казано, в такъв момент искаме прекалено много от човек, карайки го да се надява, да се моли и да вярва (освен ако това не са неща, които не му идват отвътре и го успокояват, и той ни помоли за нещо такова, което ще го накара да се почувства по-добре). При всички положения няма ние да сме тласъкът на такова отношение към света, ако то не е придобито и развито по-рано. Не и в тежък момент.
Много е възможно чрез тези реплики да провокираме въпроси като: къде е бил Бог, когато това ни се е случило, дори при положение, че сме вярващи? Или може би не сме достатъчно добри и достойни, че да бъдем защитени? Или това, което ни сполетява, е ‘божие наказание’, ‘карма’, ‘черна енергия’, ‘магия’ и т.н. (зависи в какво и дали вярваш)?
Не споменавайте ТЕЗИ неща в този момент. Ако човек е вярващ, той така или иначе ще намери връзката си към по-висшите сили тогава, когато се почувства готов да разсъждава върху случилото се, започне да го обработва пълноценно и има сила и енергия да се замисли за по-висшия смисъл и да направи пълноценни изводи за себе си. Такъв тип уроци и без това са индивидуални. И без това една такава връзка човек-бог би била нещо интимно за вярващ човек. А ако не е вярващ, тези думи просто биха го подразнили страшно много или биха го вкарали в още по-голямо сътресение. Във всеки случай биха породили нежелани реакции у него, които ние не целим съзнателно.
Изтласквайки проблема натам, можем да го задълбочим още повече тогава, когато ситуацията всъщност изисква преки действия от човека, за да се оправи състоянието му. Или можем да вдъхнем напразни надежди тогава, когато не сме убедени в крайния резултат. Както и в т1. тези думи могат спокойно да се изтълкуват като лъжа или наивност, зависи от религиозните виждания на близкия ни.
ВМЕСТО ТОВА: можем да кажем ‘Ще бъда до теб, ако имаш нужда. Мога да ти помогна с това и това. Мога ли да направя нещо за теб сега? Мога ли да ти донеса нещо, от което имаш нужда, Искаш ли да дойда с теб до еди къде си (ако човек трябва да пътува) и тн.’ Като цяло, говорете за РЕАЛНИТЕ тук-и-сега неща, които биха вдъхнали сигурност веднага.
Близкият ни преживява достатъчно много несигурност чрез случващото се, за да му натрапваме и нашите абстрактни възприятия за света. Ако сте вярващ, молете се, направете ритуал за негово здраве, но не натоварвайте човека и с това сега. Когато е готов и ако е вярващ, той сам ще поиска да поговори за тази страна на нещата. Ако много държите да обсъдите тази тема, нека е след време, когато имате ментално и емоционално стабилен човек срещу себе си.
АКО все пак той започне тази тема, най-вече изслушвайте и разсейвайте всякакви негови съмнения за божествени наказания, възмездия, карма, магии и др., които биха го накрали да се чувства виновен и да задълбочи състоянието му. Наблягайте върху това, че преминавате през този период ЗАЕДНО с него.
6. Мислѝ положително + всички Ню Еийдж философии, които ви дойдат на ум – Отново, НЕ СЕГА е времето за това.
Искаме прекалено много от човек преживял или преживяващ травма, като очакваме да мисли положително, да визуализира красивото бъдеще (което в момента е несигурно). Единствената разлика с т.5 е, че тук го няма висшето същество, което ще ни помогне. За сметка на това обаче, тук ние ‘сами сме си създали реалността чрез нашите мисли, действия, емоции и сме 100% отговорни са случващото се’.
Сега се поставете на мястото на вашия приятел, преживяващ травмиращо събитие, и си представете как този, който иска да ви подкрепи, ви казва, че сте си създали тези неприятности сами и сега незабавно трябва да се постараете, за да смените мислите си, чувствата си, емоциите си, действията си, за да преодолеете ситуацията. Дори и не казано направо по този начин с тези думи, всички ню ейдж ни подсказват точно това, как ние сме отговорни за ставащото с нас във всеки един миг. Това прави Ню ейдж съветите крайно неподходящи за начин за подкрепа в такъв момент, в който сме ‘изгубили контрола’. Ако му говорим тези неща, буквално казваме на близкия си: ТИ СИ СИ ВИНОВЕН.
Приемам, че човекът, който иска да ни подкрепи, понякога може да мисли точно това (че ние сме си виновни и отговорни на 100%) и искам да му кажа: добре, мисли го, имаш право да си мислиш, каквото искаш за мен и моето справяне с нещата от живота, но не е сега момента да ми го казваш особено, ако искаш да ме подкрепиш и да ми повдигнеш духа/вибрацията/настройката и тн!
Като млад човек, който мисли положително, харесва живота си, благодарен е, не осъжда другите, помага и на хора, и на животни, доколкото може, стреми се да се храни здравословно, да спортува, да практикува редовно йога, да медитира, визуализира и т.н., повярвайте, нямам нужда в труден момент някой да ми каже как трябва да гледам по-положително на нещата или как си ги предизвиквам сама, или как мога чрез медитация ей сега да си ги оправя. Това моментално, както в предишните точки, изгражда една бариера. Човекът по-скоро би усетил, че вие не го разбирате и не приемате неговите чувства, страхове, притеснения за ‘правилни’ и ‘валидни’, след като искрено изразявате вярата си, че именно те задълбочават още повече случващото се.
ВМЕСТО ТОВА: Приемай без осъждане, изслушвай, изслушвай, изслушвай. Стига давай непоискани съвети, стига казвай как моите възприятия могат да бъдат по-добри от това, което са в момента. Разбери, че макар да не го казваш в прав текст, това е вменяване на вина. Дори и да го мислиш, не го казвай сега, има време, ще го обсъдим, като съм по-добре.
Така или иначе, без значение от коя страна сме – подкрепящ или потърпевш – за да можем да променим нещо, трябва да го приемем. Без значение дали се касае за голяма непреодолима мъка, физическа болка, болест, временно неразположение, страх или нещо друго. Нещата много често (ако не и винаги) не стават по-хубави, като игнорираме ставащото и визуализираме нещо друго. Това би напрегнало човека повече, отдалечавайки го от самия него.
Една такава ню ейдж ‘терапия’ би била възможна и полезна едва след време, когато всички тези необуздани емоции и страхове са асимилирани и овладени, когато резултатът от станалото е налице, и без значение каква окраска сме му придали (положителна или отрицателна) сме го приели за станало, помирили сме се с него, решени сме да го преодолеем и вече сме достатъчно стабилни, за да започнем да работим върху продължаване напред, върху ‘научаване на урока’ и т.н. Едва тогава можем да започнем да ‘повдигаме духа си’ чрез какви ли не практики. Обикновено тогава ние сами ще направим крачката към промяната, ако сме готови за такава. Както и при религиите, вие няма как да инициирате такъв подход към нещата, ако човекът не го е градил и няма интереси към тези теми.
7. Човек е в силен шок, а ние предлагаме хомеопатия и/или мулти-левел маркетинг продукт – ако сте наистина искрени и вярващи на тези подходи, нека е по-късно, когато приятелят ви се чувства по-добре.
И последно, КЪМ ПРЕЖИВЯВАЩИТЕ ТРУДНОСТ В МОМЕНТА:
Знам каква нужда имате от близките си в момента и понякога колко е сложно да примем тяхната подкрепа, когато сме толкова уязвими. Моят съвет е: Казвайте им! Кажете им какво имате нужда да чуете и какво НЕ ИСКАТЕ да чувате. Кое ви помага и кое не! Как физически могат да ви подкрепят и какво да НЕ правят. Бъдете конкретни. Ние всички правим грешки, даже много повече от описаните. Направете си ваш списък, ако трябва, с позволени и забранени реакции от страна на близките ви. Така ще улесните много и самите тях, както и ще си спестите много ситуации, които биха ви подразнили! Близките ви хора ЩЕ СЕ съобразят! Като споделяме от какво имаме нужда и от какво не, ще опознаем повече и собствените си нужди, а това ще ни помогне за преодоляването и на бъдещи трудности, провали, ситуации. Ще ни направи и по-добри, по-емпатични, по-разбиращи, по-адекватни в такива моменти. Като цяло ще се научим по-лесно да се справяме и приемаме несигурността и промените, защото кое е по-сигурно от промяната? Като цяло, гледайки живота си отстрани, осъзнах, че провалите са много повече, отколкото успехите така или иначе. А ние всички успяваме и се движим напред въпреки тях. Ако осъзнаем всичко това, вече сме станали по-добри.
автор: Анелия Кидикова
П.С. В момента съм добре физически и психически!
