Важно е да се разпознаят признаците, които тялото дава, и да се реагира навреме, посочва проф. Борис Блажинич, ръководител на Института за развитие на качествения човешки потенциал в Хърватия.
Повечето хора не са наясно кога стигат до момента на професионалното прегаряне (бел. ред. от английски език "burnout"). Те не искат да говорят за него, защото не желаят да бъдат стигматизирани. Това е признак на слабост. Твърде много хора се превръщат в "емоционално кошче за боклук", потискат негативни емоции и след това експлодират. Важно е да се разпознаят признаците, които тялото дава, и да се реагира навреме. В противен случай ставаме свидетели на проблем не само с емоционалната, но и със здравната интелигентност. Това заяви проф. Борис Блажинич, ръководител на Института за развитие на качествения човешки потенциал в Хърватия, в предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.
"Професионалното прегаряне се случва, когато се породи несъответствие между това, което искаме; това, което искат другите; и това, което можем да направим".
Според Борис Блажинич има инфлация на емоционалната интелигентност, пояснявайки, че тя представлява умението да разпознаваш собствените си емоции и тези на другите.
"Ние сме ирационални - понякога, за да избегнем болка, критика. Целим да постигнем добри усещания", смята той.
Липсата на емоционална интелигентност у мениджърите коментира и Десислава Дамянова, основател и управител на Академия за емоционална интелигентност (АЕИ) в България, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Според нея това може да доведе до ситуации, които да застрашат целостта на бизнесите.
„Има хора на много високи позиции, ерудирани, които обаче не се справят с управлението заради ниската си емоционална интелигентност“.
Дамянова посочи, че емоционалната интелигентност се сформира още в детството, а след това училището само подпомага процеса.
„Важно е да имаме самоконтрол върху емоциите си и дълбока осъзнатост“.
Според нея развитата емоционална интелигентност спомага за по-доброто възприятие на реалността. „Поведението на служителите може да се променя, но не и импулсите им“, добави тя.
Работата и семейството
По повод баланса между работата и личния живот професор Блажинич уточни, че децата страдат най-силно от липсата на такъв.
"Страдащите от професионалното прегаряне имат нужда от здравна помощ. Тази помощ трябва да бъде професионална, но в същото време семейното обкръжение и приятелите следва да помагат на другия с идеята той да си помогне сам", коментира той.
Гостът направи паралел между възприятията при жените и мъжете, като обясни, че мъжете не обичат да показват слабост и в този ред на мисли са най-уязвими.
Източник: investor.bg
