“Всичко, което ни ужасява, се нуждае от любовта ни.” – Р.М.Рилке
Неизменно се сблъскваме с тях. Повтарящите се модели са толкова ясни и отчетливи, че когато най-сетне им обърнем внимание, ни идва да се плеснем по челото и да си кажем
“Ама как не го забелязвах досега, това нещо отчаяно се опитва да ми привлече вниманието!!!”
Винаги има външен дразнител. Партньорът, колегата, шефът, или някой приятел. Или пък непознатият, който те засича на кръстовището. Провокират те по един и същи начин – с действие, жест, подигравка, с остра реплика, със забележка – и на мига предизвикват ответната реакция в теб. Настоятелно и последователно попадаш в ситуации където наблюдаваш живот, начин на мислене и действия в хора около теб, които ги тласкат към абсолютна мизерия, крайна пресметливост и съперничество които привличат енергията на нищета. И се противиш, риташ, възмущаваш, искаш да се отръскаш от тези хора като от тиня полепнала по дрехите ти. Друг пък те подиграва, опитва да ти вмени чувство за вина, въвлича те в словесни битки.
И гневът напира, раздразнителността избухва, задушаващото огнено кълбо стяга слънчевия сплит, пълзи към гърлото и стиска с всички сили. Избухваш, връзваш се, отговаряш, влизаш в играта на пинг-понг. Една и съща провокация – една и съща реакция. И така до безкрай.
Докато.. само докато стигнеш до онзи момент на осъзнаване, когато нещо ти проблясва и си казваш:
“Чакай малко, ТУК ИМА НЕЩО ЗА МЕН”
Банално наистина, всичко го знаем, но не винаги го виждаме! Но щом тези хора ме дразнят и провокират реакция в мен, значи в тази ситуация има нещо за мен! УРА! ВЪЗМОЖНОСТ! Възможност да погледна с нов поглед. Да огледам ситуацията. Да разбера какви спусъци дърпа в мен поведението на този човек отсреща, каква скрита и потайна рана и подсъзнателен модел имам, че ме засяга така силно? Може пък точно тук се крие решението на други мои (уж) големи проблеми и лични драми в които буксувам? Само ако се вгледам в повтарящата се случка и в реакцията която предизвиква тя в мен!
И тук имам възможности много! Да се вмъкна в обувките на другия и да видя света през неговите очи, да го разбера и така да го приема. Да се смиря, да намеря малкото добро в него и в ситуацията и да ги обикна! Да проследя възникващата реакция, мисли и страхове и да видя къде ме водят. Да започна да разплитам кълбото.
Досегашните ми реакции са изградили такива силни синаптични връзки, та нервната система действа като часовник. Дразнението Х предизвиква реакцията Y. Неизменно! За части от секундата! И тези/този човек отново ме предизвиква, и отново ме вкарва в нежелани от мен ситуации и шаблони! И това ме влудява! Бесен съм! Искам да се боря, да се защитавам, да споря, да го разоблича, да го оборя, да го спра!
СТОЙ! ОГЛЕДАЙ СЕ! ТОВА Е ПОВТАРЯЩ СЕ МОДЕЛ! И той се повтаря, и ще се повтаря докато най-сетне му обърна внимание и потърся урока си в него. Докато се пресегна и взема лекарството си.
Разбери, че всяка една ситуация с която се бориш, на която се противопоставяш, която осъждаш, критикуваш, възмущаваш се, или от която бягаш – ще се връща към теб, отново и отново, с постоянство и нарастваща сила.
Много често повтарящите се модели в негативни преживявания, са сигнални лампи които алармират и опитват да привлекат вниманието ни към подсъзнателните ни негативни вярвания. Нали помните – абсолютно всяка несполука в живота, негативен живейски модел, наин на чувстване, начин на изразяване и общуване, себеусещане, дори физическото здраве, се базират и произхождат от вярванията и убежденията които имаме. Онези подсъзнателни програми, на базата на които се съгражда тухличка по тухличка целия ни съзнателен живот.
Ето, питат ме например: “Какво да правя – стоя десетки години в брак с човек, който неспирно прелита от жена на жена, изневерява и ме унижава. Какво ли не опитах – на психотерапия ходих, търпях, преглъщах, примирявах се, карах се, умолявах. И не, и не. Той пак се държи по този начин, а аз вече достигнах възраст в която, логично нямам смелост да прекратя брака”. И ето ти отговор. За да се държи по този начин мъжът, той определено има подсъзнателно вярване, което го тласка към това поведение. Обикновено такива мъже скачат от цвят на цвят, в търсене все на нещо, което им липсва и убягва, все изпитват недостатъчност в емоционален план и неспирно търсят. Но важният въпрос тук е – Защо ти стоиш в тази ситуация с години без да предприемеш решителни действия? Да, уж нещо се прави. Но то много умело заобикаля същината, само гравитира около проблема, без изобщо да стига до неговия корен.
Нали знаеш, че всяка жертва задължително привлича в живота си поне по един агресор. Може да е баща, съпруг, началник, или друга фигура. Може да се отървеш даже от единия, но докато стоиш в модела на жертва – все ще се намира кой да заеме ролята на насилник. Когато имаме такава силна фигура в живота си, е добре да се замислим – какъв модел и каква нужда в мен привлича и осмисля съществуването на такъв тип човек. какво е моето убеждение и вярване, което има нужда от подобно доказателство? Дали, че не заслужавам да бъда обичана, или, че мъжете попринцип са свине. Или пък, че аз такава каквато съм, никога няма да мога да заслужа искрената любов и вярност на мъжа до мен (защото нещо не ми е достатъчно). Какво е моето вярване, което ме въвлича в сходни ситуации години наред? Очевидно тези ситуации оказват влияние върху мен! И не само страдам, ами се примирявам, подтискам с годините, трупам. Тук идва въпросът – ЗАЩО? Заради кой модел отново? Заради страха, че “аз без него съм нищо”, заради илюзията за материална сигурност, заради “какво ще кажат хората”? Заради вярването “сигурно аз съм виновна”? Да, тези програми са заровени дълбоко в подсъзнанието и често е немислимо, много страшно даже за нас да се изправим лице в лице срещу вътрешните зверове и да се справим с тях. Ето защо е уместна и нужна външната помощ, но ясно и категорично насочена към откриването и трансформирането на негативните подсъзнателни вярвания.
Но понякога е нужно просто осъзнаване и честен отговор пред себе си. Днес отново имам възможност – ситуацията възниква, а аз мога да избера да реагирам по различен начин. Да огледам дразнителя, надигащата се в мен реакция… и възможността да реагирам различно. Да приема това което ме възмущава, да му дам възможност да съществува без да ме докосва, без да го критикувам и осъждам, да се усмихна на човека отсреща и да не отговарям на провокацията, да не влизам в пререкание. Какво означава да приема – мнозина си задават този въпрос и не знаят какво значи да приемеш. Това означава да дадеш позволение на ситуацията да съществува. Да зачетеш правото й на съществуване, да й позволиш да я има в пространството, без да я категоризираш и опитваш да се биеш с нея. Приемам. И колкото и да ми е трудно – да опитам да намеря хубавото, доброто нещо, да го обикна, да го осветля с вътрешната си светлина, внеса там любов. Просто защото АЗ СЪМ ЛЮБОВ.
И лека-полека негативният модел се видоизменя, избледнява, или просто вече не го забелязваме – защото сме взели от него каквото трябва. И неусетно продължаваме нататък, докато един ден се огледаме и осъзнаем, че той вече не присъства в живота ни. Онази стара болка е изцелена, още една част от ненужния товар е изхвърлен, а погледът ни – много по-ясен.
И лека-полека негативният модел се видоизменя, избледнява, или просто вече не го забелязваме – защото сме взели от него каквото трябва. И неусетно продължаваме нататък, докато един ден се огледаме и осъзнаем, че той вече не присъства в живота ни. Онази стара болка е изцелена, още една част от ненужния товар е изхвърлен, а погледът ни – много по-ясен.
