Психодрамата като терапевтичен метод в психиатрията е създадена в началото на 20 век от д-р Джейкъб Леви Морено. По това време все по-голяма популярност придобива психоанализата на Зигмунд Фройд. Морено развива своите идеи като продължение и като контрапункт на психоаналитичното разбиране за личността в здраве и в болест и съответно за лечението на психичните болести. Възгледите си д-р Морено представя в разработените от него ролева теория, теория за спонтанността, която прераства в теория за действието, концепциите за Теле, Енкаунтер, Социален атом и Социално пространство, Социометрия и Групова терапия. Много от идеите му са предвестник на широко разпространените по-късно системен подход и фамилна терапия. Психодрама в широк смисъл съдържа в себе си триединството от психодрама в тесен смисъл, социометрия и социодрама.
Психодрамата изследва интерперсоналните отношения в действие. Действието активира асоциативния поток и на едно психомоторно, физиологично ниво.
В психодрамата личността участва със своите:
* Емоции
* Когниция
* Усещания
* Моторна активност
Цел на психодраматичния метод е събуждане на спонтанността и креативността – най-подходящата основа за отговорна дейност към себе си, към човешкото общество и към околната среда.
Като терапия на човешката свързаност психодрамата предлага както отговорността на срещата, така и радостта на автентичността. Личността израства, а ригидността се смалява. Когнитивните умения се изострят, а социалната компетентност се разширява.
Психодраматичната работа води до изясняване на проблемни междуличностови отношения, разрешаване на конфликти, експресия на блокирани емоции, интеграция на изтласкани съдържания и експериментиране с нови нагласи и поведения.
Социодраматичната работа е насочена към конфликтите на групите в предприятия и общности, интерперсоналната зависимост, ролевите конфликти и тиранията на контекста. (Морено)
Психодрамата дава възможност в една допълнителна реалност да се случи това, което не се е случило някога в реалността и не би могло да се случи вече в настоящата външна реалност. Смисълът на това не е просто илюзорно удовлетворяване на желанието. Едно дълбоко и пълноценно преживяно душевно състояние макар и в една допълнителна реалност на психодраматичната сцена, (напр. на получаване на майчина ласка и грижа, каквато в детството не е преживявана) , може успешно да бъде интегрирано в субективната психична реалност на индивида, така че да доведе до необходимата корекция в неговия цялостен емоционален опит.
Психодрамата дава възможност в една допълнителна реалност да се случи това, което не се е случило някога в реалността и не би могло да се случи вече в настоящата външна реалност, но е било необходимо да се случи и преживее. Смисълът на това не е просто илюзорно удовлетворяване на желанието. Едно дълбоко и пълноценно преживяно душевно състояние, макар и в една допълнителна реалност на психодраматичната сцена (напр. на получаване на майчина ласка и грижа, каквато в детството не е преживявана), може успешно да бъде интегрирано в субективната психична реалност на индивида, така че да доведе до необходимата корекция в неговия цялостен емоционален опит.
Като терапевтичен метод психодрамата си служи с действен катарзис, действен анализ, действен инсайт, корективно емоционално преживяване и реинтеграция на минал травматичен опит по нов, нетравматичен начин в субективната реалност на личността.
Груповата терапия се приема за третата революция в психиатрията (първата е освобождаването на психично болните от веригите им, извършена от Филип Пинел през 1792 г., втората – от Зигмунд Фройд през 1893 с въвеждането на индивидуалното лечение посредством психоанализа). Морено екстраполира процесите на груповата динамика точно както Фройд направи това с индивидуалната динамика.
Важната роля на групата
В психодраматичната група освен процесите на груповата динамика изключително голямо въздействие има процесът на споделяне и даване на ролева и идентификационна обратна връзка. Преживяването на приетост и значимост с такава висока интензивност е постижимо само в група и е едно от най-неоспоримите предимства на груповата терапия пред индивидуалната.
Психодрамата намира все по-широко приложение – освен при терапия на психични заболявания, сега тя се използва при работа с психично здрави хора за целите на тяхното личностово развитие и усъвършенстване, за профилактика и за преодоляване на междуличностови затруднения и проблеми.
Източник: tarashoeva.com
