Вероятно вече сте запознати с някои от начините, по които емоционалната травма в детството може да ни въздейства като възрастни. Дори и да не можете да назовете тези последици, ги усещате. Независимо дали се чувствате като постоянна жертва, дори когато са изминали години след тежкото преживяване, или действате пасивно-агресивно, само когато сте разстроени, има много начини, по които детската емоционална травма продължава да напомня за себе си, дори когато вече сте възрастни.
Често хората, които са израснали в щастливи, здрави и стабилни семейства с емоционално стабилни родители, отговарящи на нуждите им, имат здравословни отношения, когато пораснат. Тези хора не се страхуват от близостта, нито пък са твърде задушаващи в стремежа си към близост. При тях проблеми във връзките са възможни, но не и що се отнася до стила на привързаност.
Много от хората обаче не са имали късмета да бъдат отгледани в здрави и стабилни семейства. Когато сме израснали с родители, които не са отговаряли на нашите нужди и които по-скоро са ни пренебрегвали, то ние можем да развием стил на привързване, изграден върху несигурността или страха.
Ако това е вашият стил на привързване, то най-вероятно избягвате близки взаимоотношения или държите партньорите си на емоционално разстояние. Може да скриете чувствата си, да не допускате твърде близо до себе си партньорите си, да не сте напълно искрени и да се стараете да пазите емоциите си само за себе си. Въпреки това свое поведение и привидното безразличие, несигурните хора често повече от всичко желаят да изградят стабилни и дълбоки взаимоотношения и се чувстват самотни и отчаяни, когато не успеят.
Децата, които са били отгледани в условия на постоянно пренебрегване или злоупотреба, могат да развият изключително нездравословен и неорганизиран стил на привързване.
Когато човекът, който трябва да ви обича, да ви подкрепя и да се грижи за вас, е човекът, който ви наранява и ви прави нещастен, е напълно логично да се страхувате от близост и обвързване. Хората с този стил на привързаност трудно се доверяват, затварят се емоционално, страхуват се от отхвърляне и може да се чувстват неудобно, когато показват обич и привързаност.
От друга страна, ако родителите ни често променят отношението си – от крайна загриженост до пълно пренебрежение, то това е предпоставка за развитието на един несигурен, амбивалентен или изпълнен с безпокойство и съмнение стил на привързаност.
Ако това е вашият стил на привързаност, вероятно с цялото си същество се стремите към здрава и дълбока връзка, но сте винаги бдителни за промените в отношенията си - понякога дори до степен параноя. Може да се чувствате много по-активни, по-обичащи и всеотдайни във връзката си от партньора си, може би имате ниско самочувствие или показвате високо ниво на емоционална деструктивност (промени в настроението).
Емоционалната травма влияе не само на отношенията ни като възрастни, но засяга и нашите партньори
Влиянието, което един нездравословен стил на привързване има върху партньора и връзката, е наистина голямо и създава проблеми. Когато стилът ви на привързване е нездравословен, ще ви е много по-трудно да разпознаете емоциите на партньора си или да отговорите по подходящ начин на чувствата му. Може да се чувствате неудобно, когато партньорът ви показва гняв или тъга или не знае как да реагира в конфликтна ситуация. В подобни моменти вие може да се отдръпнете от него или напротив – да го задушите в опита си да поправите нещата – и в двата случая ще навредите и на вашите взаимоотношения, и на човека, когото обичате.
Какво можете да направите?
Дори само информацията за различните стилове на привързаност може да ви помогне.
Ако сте наясно кои са проблемните точки в поведението ви, няма да прибързвате с фатални заключения относно особеностите в държанието на партньора си, защото вече сте наясно, че именно нездравият ви стил на привързаност създава погрешните ви впечатления и може да застраши връзката ви.
Представете си, че вашият партньор се прибира в лошо настроение. Вие веднага си правите извода, че сте направили нещо нередно или си мислите, че лошото му настроение е продиктувано от факта, че вече не ви обича. Но ако знаете, че именно нездравословната ви привързаност е причина за реакцията ви, а не фактите, можете да дадете на мозъка си време, в което да избере по-подходящ отговор.
Разговаряйте с партньора си
Когато вашият партньор е наясно с проблемите ви, той може да ви помогне да ги преодолеете. Ако сте склонни да отблъсквате хората и партньорът ви чувства, че правите това, той може ви предупреди, преди да е станало твърде късно, за да поправите нещата.
Най-важното, което трябва да знаете за емоционалната травма, е, че не е задължително нейното въздействие да е трайно
Изследванията показват, че докато детските емоционални рани може да са променили мозъка ви, вродената ви невропластичност означава, че можете да поправите това. Опознаването на стила на привързаност, практиката и търпението ще ви помогнат да преодолеете своите неправилни реакции, а терапията би осигурила успешно лечение на травмата, което от своя страна ще ви даде възможност да развиете и поддържате здрави и щастливи взаимоотношения.
Източник: psychology.framar.bg
