Има си причина възрастните обикновено да не се захващат с ученето на японски или уроци по кайтсърфинг. За тях е много трудно. За разлика от тях младите могат да научат най-трудните неща сравнително лесно. Уравнения с многочлени, китайски език, скейтборд - няма проблем!
Невропластичността - способността на мозъка да образува нови невронни връзки и да се влияе от средата, е най-голяма в детството и младежките ни години, когато мозъкът все още не е достигнал зрялост. Но този прозорец на възможностите е ограничен.
След което се затваря завинаги.
Или поне така си мислехме.
Доскоро общоприетото мнение в сферите на невронауката и психиатрията беше, че развитието е еднопосочна улица и веднъж отминал формиращите си години, човек трудно може да промени преживяванията и способностите си.
Но какво, ако все пак можехме да върнем назад времето в мозъка и да "уловим" по-ранната ни пластичност?
Такава възможност беше фокусът на скорошни изследвания с хора и животни. Основната идея е, че през т. нар. "критични периоди" от мозъчното развитие невронните вериги зад определени вътрешни състояния и поведения подлежат на промяна и са особено податливи на ефектите на преживяването. "Ако можем да разберем кое започва и спира тези периоди, бихме могли да ги активираме отново.", пише в New York Times професорът по Клинична психиатрия Ричард Фридман (Richard A. Friedman).
Представете си критичните периоди като издухано стъкло: течното стъкло първоначално е много податливо, но разполагате с малко време, преди да изстине и да се втвърди. Сложете го отново в пещта и то пак може да промени формата си.
Малко или много, това успяват да постигнат изследователите с т. нар. "абсолютен слух" (absolute pitch). Абсолютният слух - способността да уловиш или възпроизведеш точна нота, без да използваш друга нота за ориентир, се среща рядко. Само 0,01 процента от населението го притежава.
Ранното музикално обучение е особено важно за придобиването на подобно умение. То обикновено се среща у хора, които се обучават преди шестата си година. Обучението след деветата рядко развива абсолютния слух и случаите при възрастни са още по-редки.
Изследване на Университета в Британска Колумбия от 2013 г. върху лица без музикален опит, разглежда възможността за възстановяването на способността за абсолютен слух. Участват 24 лица с малко или никакво музикално обучение, които на случаен принцип са разпределени да получат плацебо или валпроева киселина (под формата на Depakote), стабилизатор на настроението, използван често за лечението на биполярно разстройство. Всички участници после били тренирани в период от две седмици да свързват популярно име на човек - като например Сам или Сара, с шест различни височини от 12-степенната основна музикална гама.
След няколко седмици лицата, които били на плацебо, са разменени с тези на валпроева киселина за втори тренинг период. По този начин се сравняват ефектите на плацебото с ефектите на лекарството у всеки един от участниците.
Учените откриват, че лицата, приемащи лекарството, значително по-добре успяват да идентифицират правилната височина, отколкото тези на плацебо. Ефектът се наблюдава дори когато се направи контрол на възможните ефекти на валпроевата киселина върху настроението и основните когнитивни процеси.
Експериментът предлага идеята, че можем да отворим наново критичния период, който иначе се "затваря" в детството.
Как става това?
Част от пластичността на мозъка е структурна - в животните и вероятно при хората периневронната мрежа (специализирани структури във външноклетъчната матрица) се разраства около невроните и блокира възможността за бъдещи физически промени. Но част от ПНМ е молекулярна и тук лекарствата може да са от полза.
Оказва се, че няколко ключови молекули отговарят за отварянето и затварянето на критичните периоди в мозъчното развитие. Една от тях е хистон-деацетилаза (histone deacetylase; HDAC). HDAC предизвиква свиване на веригите на ДНК и по този начин спира синтеза на протеините, поощряващи пластичността - следователно затваря периода за учене.
Depakote блокира действието на HDAC и позволява на част от мозъчната пластичност да се върне обратно.
Без съмнение бихте се зачудили дали страдащите от биполярно разстройство, които редовно вземат лекарството, не се разхождат наоколо в състояние на увеличена невропластичност. Може и действително да е така, но не знаем.
Пластичността може да донесе и вреда
Психиатрите също се вълнуват от въпросното проучване, но по различна причина. Голяма част от тяхното време минава в опити да "поправят" психичните травми на пациентите си, придобити вследствие на преживявания в ранна възраст. Три четвърти от всички хронични психични разстройства у възрастните са вече налични до навършването на 25 години, като половината от разстройствата започват през годините след пубертета. Младите са на върха на мозъчната си пластичност и в същото време са най-застрашени от психични заболявания. Преживяванията от тези ранни години могат да засегнат поведението и дори ДНК-то на човек за много години напред.
Миналата година например учените откриват ген, който усилва съкращаването на синапси в мозъка и увеличава риска от шизофрения. През младежките години обикновено слабите или ненужни връзки между невроните се прекъсват, като се запазват само по-силните (т.е. тези, които се ползват по-често). Прекъсването на този процес води до появата на множество психични заболявания, включително аутизъм и Алцхаймер.
Знаем за някои от тези възможности от изследвания с плъхове. При основни явления като стрес, тревожност и свързване (в социален смисъл), плъховете и хората са изненадващо сходни. Изследвания на бебета плъхове показват трайни промени в ДНК-то и поведението им в зависимост от това дали са отгледани от малко или много грижовни майки (грижовността се измерва по това колко често майката ги ближе).
Още през първата седмица в поколението на "нехайните" майки се забелязва страх и силна стресова реакция. Тяхното ДНК съответно съдържа по-голям брой метилови групи, които е известно, че потискат изразяването на гени. С други думи родителският стил е изменил трайно ДНК-то им - невероятен пример за надделяването на средата над природата.
Изследователите установяват, че могат да поправят ефектите на майчината небрежност като дадат на плъховете потискащия действието на HDAC трихостатин. Трихостатинът премахва някои от метиловите тагове по тяхното ДНК. Сякаш с вълшебна пръчка тревожните плъхове започват да се държат по същия начин като децата на грижовните майки.
Изводът е, че вредните ефекти на ранните преживявания върху експресията на гените биха могли да се поправят по-късно в живота. Новините са много добри, тъй като стресът в ранна възраст е силен рисков фактор за множество психични заболявания при хората - като например разстройствата на тревожността и настроението, а също и някои личностни разстройства. Например изследване от 2014 г., в което вземат участие 94 пренебрегвани или малтретирани деца, и 96 контролна група, установява силна корелация между депресивните симптоми и метилирането на три гена.
При все това има добра причина периодите да са ограничени. Такао Хенш (Takao Hensch), невроучен от Харвард, пише, че пластичността изразходва голямо количество енергия. Изтощително е за невронните връзки в мозъка да са в постоянно динамично състояние. Затова и ограничаването на пластичността може да предпази мозъка.
Също така не можем да бъдем сигурни, че отварянето на нов чувствителен период няма да ни донесе повече вреди, отколкото ползи. От една страна ученето на китайски може да стане по-лесно за нас, но от друга има опасност спомените и травмите ни да се усилят, вместо да бъдат забравени.
Не на последно място не бива да забравяме, че все пак в невронните вериги се съдържа нашата самоличност.
Източник: nauka.offnews.bg
