Устойчивите хора са гъвкави - гъвкави в начина, по който приемат предизвикателствата и гъвкави в начина, по който реагират емоционално на стрес. Те не се придържат към определен тип поведение, когато трябва да се справят с дадена ситуация. Вместо това те сменят една работеща стратегия с друга, в зависимост от обстоятелствата. Много хора успяват да приемат това, което не могат да променят; да си вземат поука от провала; да използват емоции като съжаление и гняв, за да подхранят съчувствието и куража; да търсят нови възможности и смисъл в обрата, който ги е сполетял.
Американският предприемач и мотиватор Пийт Кьорнер (Pete Koerner) споделя: „Животът означава промяна. Ако така или иначе ще се променяме, защо да не се променим към по-добро? Посоката на промяна е само и единствено наш избор; не можем да останем завинаги там, където сме в момента.“
Джери Уайт (Jerry White) изучава Юдаистика в университета Браун в Роуд Айлънд. Поради тази причина през 1984 година избира да продължи обучението си в Израел. По време на разходка из Голанските възвишения заедно с двама свои приятели, той е ранен при експлозия. Получава силно кръвотечение и губи крака си. Крещи: „Къде е кракът ми?“ в пристъп на болка и шок. След това приятелите му увиват около крака му ризите си и сами правят турникет, който привързват към него. Накрая и един мъж от близко село се притичва на помощ.
В резултат на това преживяване, Уайт участва в учредяването на Международна мрежа на оцелелите от противопехотни мини (по-късно преименувана на Корпус на оцелелите). 13 години, след като губи крака си в Израел, той е сред групата активисти, наградени с Нобелова награда за усилията им да се забранят противопехотните мини.
5 стъпки, за да продължите напред
Как Уайт се превръща от жертва в оцелял герой? Той отговаря на тези въпроси в 5 стъпки в своята книга „Няма да бъде пречупен“, издадена през 2008 година. Ето какви са те.
1. Приемете фактите.
2. Изберете живота: не живейте в миналото, а гледайте към бъдещето.
3. Протегнете ръка и се свържете с други оцелели.
4. Не спирайте да се движите: поставяйте си цели и предприемайте действия, за да ги постигате.
5. Раздавайте се: да служите на някого или на някаква кауза, както и да проявявате милосърдие, превръща оцелелия от жертва в човек, полезен на обществото.
Историята на Уайт е в подкрепа на многобройните открития, направени от учените. Доналд Кембъл (Donald Campbell), почетен професор към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, и неговите колеги стигат до следното заключение: „Вместо да се възприемат като жертви на ужасна и несправедлива съдба, устойчивите хора намират нови начини да дефинират нещастието си, така че да е по-разбираемо и комфортно за тях самите. А така те се предпазват от това да бъдат смазани от настоящите трудности, които ги спохождат.“
Важен компонент от когнитивната гъвкавост е да приемете това, което ви се случва, дори то да ви плаши или да ви причинява болка. За да се справите с решаването на проблема и да си поставите цел, трябва да сте с широко отворени очи и да признаете, вместо да игнорирате, факта, че сте изправени пред препятствие. Избягването и отричането по принцип са механизми, които могат да помогнат за кратко, но не са продуктивни и всъщност пречат на израстването, тъй като се намесват в способността ви да търсите активно решение на проблемите.
В научната литература приемането играе ключова роля за способността да се понасят изключително стресови ситуации. Приемането е помогнало на оцелели от сериозни природни бедствия, на успели хора, които са имали затруднения в ученето, както и на хора с физически или психични заболявания. По време на изследване*, проведено сред оцелели след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година, се забелязва, че посттравматичният стрес е в много по-ниски нива при тези, които са приели случилото се. При проучване** сред майки на деца с тежка форма на раково заболяване, също се вижда, че тези, които са приели съдбата, проявяват много по-леки симптоми на депресия.
Когнитивна преоценка
Следващата крачка към устойчивостта е способността да направите нова оценка на ситуацията, наричана още когнитивна преоценка. Във връзка с изследване, насочено към психологическите и невробиологичните последици от Холокоста, възрастна жена, спасила се от концентрационните лагери на нацистите, е попитана дали сънува това, което е преживяла там. Тя отговаря положително и допълва: „Не съм спирала да го сънувам, дори предната нощ пак имах същия сън.“
Ученият, който разговаря с нея, отвръща: "Боже Господи, сигурно е ужасно да продължавате да преживявате този кошмар години наред.“ А жената отговаря: "О, не. Всичко е наред. Всичко е наред, защото като се събудя, зная, че не съм там, а тук.“
Положителната преоценка на дадена ситуация изисква от вас да потърсите алтернативен, положителен смисъл за неутралните или негативни събития, ситуации или схващания в живота си. Психолозите Алисън Трой (Allison Troy) и Айрис Мос (Iris Mauss) от университета в Денвър твърдят, че положителната преоценка на дадено събитие води до устойчивост, поради ефекта, който има върху негативните ви емоции. Когато погледнете на дадена ситуация като не толкова негативна за вас самите, се променят емоционалните ви реакции към случващото се, а това ви прави по-адаптивни.
За да успеете да интерпретирате по различен начин негативно за вас събитие може да се възползвате от помощта на хората около вас. Така например, ако на работното ви място претърпите неуспех, то вашият мениджър или супервайзор може да посочи положителните страни на ситуацията, което да помогне и на вас самите да намерите инструментариума за справяне с подобни събития занапред.
Устойчивостта изисква емоционална стабилност, с която да се справите с провала. Джеймс Стокдейл (James Stockdale), вицеадмирал на американските ВМС го обяснява така: „Способност да посрещнеш личната си загуба, без да се чувстваш емоционално парализиран, без да се оттегляш пораженчески, но и без да се чувстваш като изкупителна жертва, която търси начин да избяга.“ Устойчивите хора се изправят срещу провала с вдигната глава и го използват като нова възможност да се научат и да се самокоригират.
Успешната адаптация зависи не толкова от специфичната стратегия, която използвате, колкото от това дали избирате стратегията гъвкаво и съобразно естеството на причинителя на стрес. Понякога е по-разумно да приемете и понесете последствията от дадена ситуация, а друг път – да я промените. По сходен начин, учените, работещи върху теориите на емоциите, твърдят, че изразяването на дадена емоция не винаги е по-добро решение от нейното потискане. Това, което ви помага да се справите с трудностите е способността да изразявате или потискате емоциите, в зависимост от конкретните обстоятелства.
Подходете с чувство за хумор
Чувството за хумор много помага. В книгата си „Човекът в търсене на смисъл“ Виктор Франкъл описва чувството за хумор като „още едно оръжие на човешката душа в борбата й да се самосъхрани. Всеизвестно е, че хуморът, повече от всяка друга маскировка, присъща на човека, може да ни дистанцира и да ни позволи да видим нещата по-мащабно и от височина, дори и само за няколко секунди.“
Също като други положителни емоции, хуморът може да разшири фокуса, а оттам и да ви тласне към изследване, креативност и гъвкавост в мисленето. Благодарение на него можете да се изправите успешно срещу страховете си. Той ви дава възможност за дистанция и перспектива, но без да отрича присъствието на болка или страх. Хуморът успява да съчетае в едно и негативното, и позитивното. Анн Грейбър, ученичка на Франкъл, казва, че хуморът обединява „оптимизма и реалистичния поглед върху трагичното“. Той може да се конфронтира, да начертае нови контури и същевременно да трансформира трагичното.
Накратко, устойчивите хора са гъвкави. Те знаят кога да приемат това, което не може да бъде променено и как да преобразят в положителна посока предизвикателствата на живота и неуспехите. Те използват хумора като средство да променят трагичното и онова, което ги плаши. Те управляват емоциите си, като понякога ги оставят да изплуват, а друг път ги потушават. Устойчивостта изисква въображение и гъвкавост: въображение да изследват многобройните гледни точки и гъвкавост да дадат шанс на нова, положителна, но все така реалистична, оценка – преоценка – на предизвикателството, пред което са изправени.
Източник: psychology.framar.bg
