Често ние казваме „Да“, когато ни се иска да кажем „Не“, водени от криворазбрано чувство за дълг или чувство за вина.
Спомнете си как приятел е настоявал да отидете с него на място, където изобщо не ви се ходи;
как е трябвало да се лишите от обедна почивка, за да свършите работата на някого, който за пореден път ви моли за услуга;
как съседът постоянно ви търси пари назаем и никога не ги връща, а вие все не успявате да му откажете и отлагате това за следващия път;
как колегите или шефът ви е възлагал изпълнението на много задачи извън вашите отговорности, знаейки, че ще приемете… и т. н. и т. н.
Така в един момент започваме да действаме според очакванията на хората около нас, без да се съобразяваме със своите нужди. И въпреки че си обещаваме следващия път да откажем, някак не успяваме да изговорим двете буквички Н-Е и отново казваме „Да, разбира се“. Това ни кара мълчаливо да страдаме, да виним другите, че вечно искат нещо от нас и да укоряваме себе си, че нямаме твърдостта да отстояваме своите желания.
Неумението да кажем „НЕ“ предизвиква у нас дълбоки вътрешни конфликти. Борейки се между мисли като „длъжен съм“, „така трябва“ и собствения ни стремеж към щастие, ние постоянно оставаме неудовлетворени и трупаме спотаен гняв.
Убедила съм се, че в много случаи именно неспособността ни да откажем, да поставим граници и да защитим себе си, е причина за поява на депресии, неврози, страхови състояния, паник атаки и т. н.
- Защо ни е толкова трудно просто да кажем „НЕ“ и защо всъщност го правим?
Ние приемаме този начин на поведение заради това, което са ни учили в детството ни и под влияние на обществените морални или религиозни норми.
Противно на нашето мнение, ние се съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се сърдят, за да не се стига до конфликт; за да ни уважават и обичат; защото „така трябва“ или водени от „необходимостта“ да бъдем любезни.
Реално обаче се случва точно това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят, те губят уважението към нас и започват да ни използват.
Неспособността да кажем „Не“ вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки „Да“, когато ни се иска да кажем „Не“, ние си мислим, че правим добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно.
С постоянното си съгласяване ние заблуждаваме околните. Те смятат че след като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си решение се „жертваме“ за тях.
В други случаи, когато не можем да откажем поради любезност или притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди.
Много по-добре и за двете страни е когато дадем ясен и недвусмислен отговор.
Една от основните грешки, които да правим, за да избягаме от трудността да кажем „Не“, е да отлагаме отговора.
Вероятно ви се е случвало да се обадят от някаква агенция и да се опитват да ви продадат нещо или да ви занимават с предложения, които не ви вълнуват. Често срещана реакция в такива ситуации е да отклоним отговора, да отложим решението си, вместо направо да откажем.
За да избягаме от настойчивия ни събеседник, прибягваме до оправдания като „обадете се по-късно, в момента имам много работа“, „обадете се утре, сега не мога да говоря“ и т. н. Това отлагане обаче води до следващи главоболия, притеснения и загуба на време, както за нас, така и за отрещната страна. А всичко можеше да приключи ако просто бяхме казали „НЕ“.
Ако ви канят да идете на риба, а вие не обичате да прекарвате времето си по този начин, е много по-разумно да заявите честно това, отколкото да отлагате „събитието“ за по-натам, надявайки се, че другият ще се откаже. Ще бъде по-коректно и спрямо вас и спрямо него да споделите какво реално изпитвате.
- Как да кажем „Не“ без да бъдем груби и без това да оставя у нас чувство за вина?
Когато се учех да казвам „Не“, го правех с хиляди извинения и оправдания, а след това изпитвах угризения и ме обземаше силно чувство за вина.
Подобен отказ не върши работа.
Не е нужно да се оправдавате, да давате обяснения и да се извинявате.
Не е необходимо да си измисляте причини от типа, че внезапно нещо се е случило или някой се е разболял.
Вие имате право да откажете.
Просто отговорете кратко и ясно. Отговорът може да е „не“ и пак да бъде любезен. Хората уважават човек, който давата ясен и категоричен отговор, а не някого, който постоянно увърта, хленчи и се оправдава.
Започнете изречението с „Не,“ бъдете уверени и ясни, но учтиви. Например:
– Не, не мога днес да дойда с теб. Какво ще кажеш за другата седмица?
– Не, благодаря за поканата.
– Не, нямам желание за кино. Предпочитам да си остана в къщи.
– Не, не мога да поема този ангажимент. Потърси друг, който може да ти бъде полезен.
– Не, съжалявам, но трябва да откажа, поел съм друг ангажимент.
– Не, не проявявам интерес. Благодаря ви за предложението.
– Не, съжалявам, не мога да ти дам пари. Дължиш ми вече доста.
Разбира се, не твърдя, че трябва винаги да отказвате. Понякога може да предпочетете да пренебрегнете желанията си, за да помогнете на другите, но знайте че съзнателно сте направили избор.
Вие сте решили така, затова не е нужно да обвинявате хората около вас или да укорявате себе си, не е нужно да се чувствате жертва.
Но ако това, което искат да направите, ви подтиска и съществото ви негодува, ако ви принуждава да действате против желанието си, е по-добре просто да кажете „НЕ“.
Когато се научим да казваме „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, от плещите ни пада голям товар. Тогава сме в хармония със себе си, чувстваме се свободни и имаме повече време и енергия за това, които наистина желаем. Именно тогава можем да бъдем полезни и за останалите.
