Тук ще разгледаме някои често срещани заблуди и породени от тях очаквания относно личността, визията, поведението и работата на психолога.
Под „психолог“ ще се има предвид компетентен психолог, вършещ отговорно, интелигентно, старателно работата си. Статията се отнася за различните видове психолози и психотерапевти. Също и за психиатрите, но само за тези от тях, които се стремят да помагат и чрез психология на клиента, и не го възприемат просто като болно тяло, нуждаещо се от определени дози медикаменти.
По този начин не слагам знак за равенство между трите вида специалисти (психолози, психотерапевти, психиатри) и техните квалификации и умения, но отчитам факта, че по своята същност всички те са помагащи психо-лози, за които хората имат някои грешни представи и нереалистични очаквания.
Когато човек изучава психология посредством учебници, статии, преподаватели, ситуации или себе си, противно на хорските представи, той не придобива дарбата да чете чуждите мисли и чувства. Също така той не вижда в бъдещето. По-доброто познаване на човешката същност и поведение за добро или зло не водят до реализиране на телепатия, ясновидство и подобни умения.
Когато човек изучава психология, той не става непременно специалист по анализирането и профилирането на хората. Психологът не е непременно профайлър, нито диагностик в сферата на психопатологията. Противно на „здравата логика“ на народа психологът не може да те сканира и да ти изготви „психопрофил“ за секунда и само с поглед. Жалкият психолог не може да ти направи така жадувания „психопортрет“ дори и след обикновен дълъг разговор с теб. Подобна работа изисква време за целенасочено и задълбочено общуване, тестове, понякога ролеви игри и други практики. Така че следващият път, когато се запознаеш с някого и разбереш, че учи/практикува психология, не му казвай: „Я сега ми направи психопрофил!“.
Психологът не винаги притежава визията, която ти мислиш, че имат психолозите. Той може да е отличен професионалист и без на теб лично да ти прилича на такъв.
Тук ще вметна, че са малко хората, които си правят труда да се вглеждат дълбоко и непредубедено в Другия. Малцина проявяват желание и търпение да гледат другите в очите, да усетят чуждото излъчване и това, което човекът казва, без да говори.
Според мен компетентният психолог винаги има специфичен поглед, който го отличава. Поглед, който издава, че пред теб стои съзнателна, критично мислеща, зряла и емпатична личност. Човек, който не е израснал достатъчно в тези отношения, трудно може да ги разпознае у другите хора. Будният, жив, интелигентен поглед може да се прикрие най-вече от изключителна умора, страдание или по собственото желание на притежателя му. В противен случай погледът на истинския психолог би трябвало да го издава пред очите на виждащите. Това обаче не значи, че всички психолози имат определен външен вид, по който си приличат.
Психологът може да ти помогне да преодолееш своето страдание и без самият той да е преминавал някога през същото. Компетентният психолог има богат житейски опит и добре развити умения да се учи от него. Ако е психотерапевт, се предполага, че е преминал и през задължителна лична терапия. Във всеки случай той познава добре себе си, има силно развито самосъзнание и е добре запознат със своите лични демони, болката, трудността и сложността да си човек… особено днес. Освен това той е учил години наред за човешките проблеми, отклонения, болести и начините за справяне с тях. Така че не е нужно психологът ти да има шизофрения, зависимости или депресия, за да ти помага да извлечеш полза от тези състояния и да ги преодолееш. Много е важно за родителите да проумеят, че друг човек/психолог може да ги разбира, да им съчувства, да забелязва техните грешки, да дава адекватни и полезни съвети и да им помага без той самият непременно да е (бил) родител!
Може би няма да повярваш, но в живота на психолога също присъстват проблеми, трудности и конфликти. Като всеки човек на Земята, той също е тук, за да се учи, тренира, развива, да греши, твори и обича. Така че дай шанс на психолога понякога да бъде грешащ човек и не го съди, когато видиш признаци на несъвършенство у него. Съвършените човеци съществуват само във въображението и илюзиите.
Психологът има своите вкусове, желания, предпочитания, приоритети, планове. Когато е извън работа, той не е длъжен да се държи професионално и да помага безусловно на всеки. Ако психологът обича да помага на хората, това не означава, че обича да го прави 24/7 професионално и безплатно, пренебрегвайки себе си и близките си. Той със сигурност помага и то по-качествено от едно необучено лице, но тази помощ не бива да се приема за даденост и тя трябва да си има някакви граници.
Повечето хора подценяват трудността, значимостта, сложността на психологическата работа, а в същото време се опитват безплатно да получат такава от психолозите.
Като свободен човек психологът има право да откаже общуването (работата) с някого, когато има основателни причини. Това важи както в работно, така и в извън работно време.
Далеч от истината е, че психолозите имат патологична нужда да анализират и профилират всекиго и по всяко време.
Не съди психолога заради това, че като всеки човек и той иска след работа да си почине и да се занимава с нещо различно. Да не говорим, че в България психологическият труд е много по-ниско заплатен отколкото заслужава този вид работа. Най-малкото е нагло и егоистично, когато хората прикрито се опитват да получат безплатна психотерапия.
Факт е, че колкото по-слабо познаваш себе си и човешката същност изобщо, толкова по-прибързано и категорично съдиш и класифицираш другите. Толкова по-неадекватни, но силно уверени изводи правиш. В този ред на мисли можеш да решиш, че психологът навсякъде се държи така, както с/пред теб. Без значение дали той се държи нормално или професионално, много хора си мислят, че това е всичко, на което е способен, че това е неговото професионално ниво. Реално обаче психологът може да се държи по много начини пред теб и в същото време да бъде добър професионалист и човек в работата си.
Няма психолог, който да е специалист по всички въпроси на човешката същност, проблематичност и страдание. Всеки професионалист се специализира и става добър в определени теми и с определен тип пациенти. Хората не очакват от невролога да е кардиолог, но сякаш очакват от психолога да е специалист по всичко, свързано с човека и психологията.
Психологът не „поправя“ хората, не „им решава проблемите“ вместо тях самите. Подобряване („лечение“) може да се случи единствено чрез съзнателно, старателно, отговорно и активно участие на клиента през целия процес. Докато човек прехвърля отговорността върху психолога и очаква на готово отговори и бързи промени, все още е на стартова позиция в консултацията/ терапията. Успешната промяна изисква целенасочен и сериозен труд и на двете страни.
И така, психолозите също са несъвършени и смъртни хора, които понякога допускат грешки. Те също имат свой личен живот и потребности от непрофесионално общуване. Върху тях действат всички биологични, физични и химични закони на реалността. Психолозите също имат нужда от почивка и разнообразяване след работа. Всъщност тази им нужда е изключително важна за работата им. Психолозите познават добре човешката психика, но нямат вграден психичен рентгенов скенер, за да я сканират и да съставят моментен психопрофил. Като всяко човешко създание психологът има нужда от признание, подкрепа, уважение, съпричастност, приемане и не на последно място… да забравиш, че е „психолог“ и да се държиш с него като с Човек.
Автор: Дилян Тотев
Източник: https://psiholozi.com/
