През годините много изследвания са доказали неизброимите негативни последствия от трудното детство, сред които психологически травми, липса на самоувереност и самочувствие, тревожност и лоши социални умения. Група учени обаче разглеждат тази тема от различен ъгъл, а резултатът от изследванията им показва, че хората, които са имали трудни периоди по време на порастването си, имат и редица предимства пред тези, които са израснали в добра среда. Вижте ги:
1. Добри артистични умения
Всички знаем истории за хора, които са имали трудности в детството и са успели да станат известни, благодарение на своите артистични умения. Учени от Калифорния решават да проучат тази връзка и включват в изследването си 234 души, сред които музиканти, танцьори, актьори, дизайнери и певци, а след това ги разделят в 3 групи, в зависимост от това колко трудни са били детските им години. Хората от третата група (с най-мъчително детство) са споделили за проблеми като тревожност, депресия, но интересното е, че именно при тях учените са отчели най-силна всеотдайност към изкуството, което в крайна сметка им е дало силата да променят живота си към по-добро.
Богатата фантазия може да помогне на хората да мислят за неща, които другите хора не могат. Психологът Ян Морган Крон казва: "Хората, които не са страдали, са толкова интересни, колкото храстите". Той смята, че човек не може да научи нищо ценно от комуникацията с хора, които никога не са имали негативен опит.
2. Избор на "Бърза стратегия"
Според наблюденията на учените хората, които са преживели стресиращи промени в ранна възраст, често живеят на принципа "бърза стратегия". Това означава, че те избират непосредствени ползи или печалби, които са на разположение тук и сега, без дори да мислят, че изчакването ще им донесе още повече ползи.
Има популярен експеримент, "Станфордски маршмелоу експеримент", който доказва това. Разработен е от Уолтър Мишел, психолог от Стандфордския университет, който изследва психологическия феномен "отложено възнаграждение" - явление, при което човек предпочита да отложи удоволствието си за по-късно, ако знае, че ще бъде възнаграден за своето търпение.
В този експеримент се поставя един маршмелоу пред дете с уговорката, че ако изчака и не го изяде, след 15 минути ще получи още един, но ако го изяде, няма да получи нищо. Дете, отглеждано в стабилна и приятна обстановка, е готово да почака, защото го смята за мъдро решение. Но от гледната точка на дете, отглеждано в стресиращи условия, е по-добре лакомството да се изяде веднага, докато възрастните не са си променили мнението или някой друг не им го вземе, или пък се случи някаква друга непредвидима неприятност. Разбира се, и това решение е мъдро.
"Бързата стратегия" често кара тийнейджърите да започнат сексуалния си живот рано, обикновено стават родители по-рано и тяхното бъдеще изглежда много по-несигурно от бъдещето на децата, които идват от богати семейства. От друга страна обаче „бързата стратегия” им помага да запазят самообладание в трудни ситуации и бързо да се справят с предизвикателствата в живота.
3. Висока приспособимост
Когато децата растат в неблагоприятни условия, психиката им започва бързо да се адаптира към стрес. В резултат на това те придобиват умения, благодарение на които могат лесно да се приспособят към промените и да намерят изход от всяка ситуация. Професорът по психология Брус Елис (Университета в Юта) посочва наличието на когнитивна гъвкавост - способността да се разграничават важни неща от не толкова важни, както и способност за концентрация само върху важните неща.
Жан Мари Бианчи от екипа на д-р Елис смята, че хората, които са израснали в непредсказуеми и стресиращи условия, имат добре развито асоциативно мислене - те лесно могат да видят връзката между различните обекти и събития и винаги да обмислят различни ходове за изход от трудни ситуации.
