Често се случва да срещнем човек, който се държи някак несъответно на възрастта си. Може да е минал трийсетте, но да реализира поведение, сякаш е на 16.
Ако се чудите защо някои хора отказват „да пораснат“ и се държат инфантилно – има си причина за това и тя се корени в детството.
Всеки човек има дълбока вътрешна нужда от любов и внимание. Някои така и не са получили нужното количество от любов и внимание, от което са се нуждаели, докато са израствали.
Тези хора, чиито нужди никога не са били удовлетворявани от родителите им, често изпитват трудности да осъществяват контакт по нормален начин с другите и да изградят връзки на по-дълбоко ниво.
Това се случва, защото им е много трудно да излязат от този период от живота си, когато са били уязвими и незадоволени, времето, когато са се чувствали така, сякаш никой на този свят не ги обича. За тях е трудно да се доверят на другите хора и да отворят сърцата си за тях.
Те се чувстват уязвими и безпомощни, когато се стигне до интимна връзка. Не умеят да се свържат с никого и в резултат взаимоотношенията им си остават повърхностни и незрели.
Разбира се, всеки човек е индивидуален и всяка ситуация е различна. Тази травма има различен ефект върху различните хора.
Проблемите, с които най-често се срещат хората, които са били емоционално отхвърлени са:
Страх от провал
Хората, чиито способности непрекъснато са били подценявани, докато са били деца изпитват трудности да опитват нови неща и да преследват мечтите си, защото имат чувството, че нямат способностите, нужни за това и че със сигурност ще се провалят.
Проблем с доверието
Когато си прекарал целия си живот на студено, когато никой не си е правил труда да те изслуша, да говори с теб, когато винаги си бил изоставен и самотен, няма как да вярваш на хората и на добрите им намерения, дори когато са истински.
Съ-зависимост
Хората, чиито родители са правили всичко вместо тях, дори когато са възрастни винаги успяват да попаднат в ситуация на зависимост. Може и да се срамуват от това, но така и не са се научили как да се грижат за себе си, тъй като родителите им никога не са ги научили.
Този списък може да продължи безкрайно. Има много неща, които могат да накарат човек да заседне емоционално в определена възраст, обикновено тази възраст, в която са се чувствали изоставени, неприети, необичани.
Много от тях дори не осъзнават, че не се развиват, докато растат и остаряват. Не разбират, че имат проблеми, които се крият много назад в детството им.
Тъжното е, че тези проблеми много трудно се преодоляват, особено когато човек не е наясно с тях.
И не ме разбирайте грешно, със сигурност има много хора, които въпреки че са заседнали на определена възраст, която отдавна е отминала, са успешни и независими, и не живеят при майките си.
Много от тях са финансово стабилни, работят, дори управляват други хора, но на емоционално ниво, те все още се чувстват като деца и се държат незряло.
Изживяна травма също може да доведе до такъв проблем.
За щастие, има някои стратегии, които тези хора могат да използват, за да си помогнат и подобрят психологичното си и емоционалното си състояние.
Първото нещо, което трябва да направят е да осъзнаят ситуацията си, да се свържат напълно с чувствата си и да проявят здравословна доза любопитство защо се чувстват по този начин.
Мъжете, страдащи от инфантилност са със синдрома на Питър Пан - по детски любопитни, постоянно търсещи нови "играчки" (материални или сексуални). В същото време проявяват типичната детска срамежливост, неувереност и егоизъм.
Източник: chetilishte.com
