Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) е психично разстройство, характеризиращо се с постоянно усещане за тревога и ирационален страх, което пречи на качеството на нашия живот живот.
Страдащите от ГТР могат да чувстват ужас, страх или раздразнение без разумна причина — така нареченото "свободно плаващо безпокойство" , което се превръща в постоянен спътник на страдащия.
Основни симтоми на на ГТР са :
- Продължително безпокойство и напрежение
- Нарушения в начина на мислене
- Нереалистичен поглед върху проблемите
- Раздразнителност
- Лесно стряскане
- Мускулно напрежение, потене, главоболие, гадене, треперене
- Умора и трудности при концентриране
- „Топка“ в слънчевия сплит
- Често ходене до тоалетна
- Нарушения на съня
Много важно е да направим уточниението, че ГТР много често се асоциира и с други тревожни разстройства като паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Генерализираното тревожно разстройстов е недвусмислен знак за нужда от генерална промяна в нашия живот. Колкото по рано се започне с осъзнаването и изкореняването на страховете и предрасъдаците,които са ни довели до това състояние ,толково по-малка става вероятността да стане хронично.
Много често хората страдащите от генерализирана тревожност са педантични, контролиращи и трудно приемащи грешките и провалите, а кажете ми има ли нещо по-нормално от това да се провалиш (Да, чухте ме). Всеки провал е шанс за ново начало или за надкраждане на постигнатото до момента - сигурно сте чували, че оцеляват не най-твърдите и силни, а най-адаптивните и трансформиращи се.
Oсновната характерово структура при хората с ГПР е ригидна (твърда, скована). Човекът води постоянна битка със себе си ,която изтласква страха дълбоко в несъзнаваното, където се натрупва и постепенно бива разпределен в една ежедневна тревожност. Индивидът с ГПР постоянно се бори със сянката си... със собственото си несъзнаватно. Психотерапевтичната работа с тревожни пациенти се фокусира върху загубата на контрол в защитена среда(кабинета на психотерапевта или чрез работа в група). Учим се да приемаме себе си и да се обичаме - с всички наши малки несавършенства. Бавно се учим да се доверяваме в естеството на живота, да осъзнаваме и променяме навиците за свръх контрол,които сме приели за нещо нормално. Реструктурираме това задължаващо ''трябва'' и ''на всяка цена'' , насочваме фокуса върху малките, красиви моменти в живота, които му придават смисъл.
Но ако искаме качествени и дълготрайни резултати трябва да се гмурнем в дълбокото и да променим живота си из основи - без оправдания и поемайки отговорността за собственото си щастие и живот.
Ето няколко съвета от мен с които можете да започнете процеса на промяна със самостоятелна работа:
- Започнете всеки ден да практикувате Йога, Тай-чи или Ци-гун. Не случайно съм подбрал точни тези практики, защото те са фокусирани върху балансирането на ума и тялото, учат ни да дишаме правилно (което е приоритет при тревожните личности) и да освбождаваме все по-бързо съзнатието си от натрапливите мисли.
- При възможност започнете да се натоварвате и физически няколко пъти седмично поне за 30-40 мин (но не и повече от 70 мин, защото тогава ще покачим нивата на кортизол в кръвта и ще се получи обратен ефект). Колкото повече аеробни и кардио елементи има тренировката, толкова повече ще покачим нивата на допамин и ендорфин, което е и търсеният от нас ефект.
- Намалете до минимум въглехидратите в менюто си, а захарта даже най-добре премахнете - това ще се отрази положително и в много други аспекти от живота ви.
- Медитация. В повечето случаи като кажем медитация ,хората си представят някакви сложни и екзотични техники които изискват години практика (има и такива), но в случая ще обърнем внимание на няколко по-простички и лесни приложими в ежедневието:
Дзадзен – Дзен в седнало положение - Намерете тихо и уединено място, заемето ползата половин лотос (тоест поставете само единия крак върху противоположното бедро, като ги редувате ). Гърбът ви трябва да е изправен, докато колената са опрени на пода.pбът и шиятa тpябвa дa ca в eднa линия c гopнaтa чacт нa глaвaтa и дa coчaт ĸъм нeбeтo, a cтoмaxa дa e oтпycнaт. C pъцe в cĸyтa cи, c длaнитe нaгope, cъздaвaщи oвaлнa фopмa във вътpeшнocттa нa pъцeтe. Oчитe тpябвa дa ca пoлyoтвopeни – пoглeднeтe нaдoлy и тoвa щe ce пoлyчи пo ecтecтвeн нaчин, инaчe имa oпacнocт дa зacпитe. Дишaйтe пpeз нoca.Дишaнeтo e нaй-вaжнoтo, ĸъм ĸoeтo тpябвa дa ce ĸoнцeнтpиpaтe изцялo, нo нe ce oпитвaйтe дa гo ĸoнтpoлиpaтe. Бpoйтe вдишвaниятa oт 1 дo 10 и oбpaтнo, тaĸa нямa дa миcлитe зa нищo дpyгo. Дишaйтe дълбoĸo и бaвнo, изпълвaйтe цялaтa cи диaфpaгмa. Зaпoчнeтe c 5 минyти нa дeн и пocтeпeннo, в пepиoд oт няĸoлĸo дни ги yвeличaвaйтe. Aĸo имaтe възмoжнocт мoжe дa дocтигнeтe и дo 30 мин.
Кинхин – Дзен в изправено положение - Това е моята любима медитация която е лесно приложима наясякъде и по всяко време на деня ходейки. Oтбeлeжeтe cи цeл, дo ĸoятo дa cтигнeтe пeшa. Bдишвaйтe и издишвaйтe нa вcяĸa cтъпĸa. Tyĸ фoĸycът тpябвa дa ce пpeнece въpxy cтъпĸитe и вcяĸa eднa oт тяx дa e бaвнa, cяĸaш цeлyвa зeмятa. He миcлeтe зa нищo дpyгo, просто пристъпвайте бавно и с лекото. Да сте бос в парка или планината е оптималния вариант и по-възможност поне 10-15 мин. всеки ден.
И разберете тревожността не е наказане, тя е шанс за промяна и ''душевен'' вик за помощ. Естествен опит на саморегулиращата се психика да възтанови баланса си, опит за самоизлекуване.
Не трябва да опитваме „да се отървем“ от неврозата, а да изпитаме онова, което означава, на което има да ни научи, каква е нейната цел
Карл Юнг
Автор: Спасимир Иванов
Източник: https://spasimirivanov91.blogspot.com/
