Роло Мей е наистина интересна фигура в психологията. Въпреки че хората обикновено го свързват с хуманистичната психология и дори с психоанализата, основният му подход е екзистенциална психология. Той съчетава психология и философия.
Роло Мей е роден в Охайо (САЩ) през 1909 г., умира в Сан Франциско през 1994 г. Той произхожда от средностатистическо семейство, където е обграден от антиинтелектуална среда. Родителите му се развеждат, когато е в гимназията. Сестра му получава сериозен психически срив и се налага Мей да прекъсне ученето си, за да се върне у дома и да се грижи за майка си, сестра си и по-малкия си брат.
"По ирония човешките същества имат навика да бягат по-бързо, когато са загубили пътя си." — Роло Мей
Всички тези преживявания белязват психиката на Мей. Той страда многократно от депресия. Когато завършва образованието си, заминава в Гърция, където придобива дълбоко философски дух и от онзи момент се вълнува живо от полето на тази хуманитарна наука.
Образованието на Роло Мей
Когато се завръща от Гърция, се записва в Духовната семинария в Ню Йорк, но не с цел да бъде свещеник. Мей просто желае да рефлектира върху нещата, които го интересуват към онзи момент, като самоубийство, отчаяние и тревожност. По онова време психологията не обръща особено внимание на тези теми.
В Духовната семинария среща Пол Тилих, теолог, с когото остава приятел до края на живота си. За съжаление, Роло Мей се разболява от туберкулоза и поради тази причина временно прекратява обучението си и е прехвърлен в болница. Там прекарва повече от три години, където прочита много различни и незабравими творби - между тях е всяко едно от писанията на Фройд, както и книгите на Сьорен Киркегор. Въпреки че оценява приносите на психоанализата, Мей стига до заключението, че екзистенциализмът в по-голяма степен изразява онова, което човешките същества преживяват по време на кризи.
„Животът идва от физическо оцеляване; но добрият живот идва от това, за което ни е грижа" — Роло Мей
Нова посока
Когато се възстановява от туберкулозата, Мей е нов човек. През 1938 г. се завръща в Ню Йорк, за да завърши своите теологични изследвания. След това решава да учи психоанализа и получава докторска степен по психология в Колумбийския университет.
Роло Мей също се интересува от хуманистичната психология. От това, което е прочел и от своите собствени разсъждения, той определя в какво се състои екзистенциалната психология. Според него тя се основава на четири стълба:
Хората притежават антагонистични сили у себе си и това води до мъка, която също е и движещата сила на техния живот.
Значението, което всеки човек дава на своя живот, рефлектира в неговите решения и ангажираност.
Не е заложено какви трябва да бъдат човешките същества. Всеки е, става и твори себе си.
Психотерапията помага да се погледне отвъд очевидното и да се интерпретират знаците, които се появяват в живота на индивида.
Теорията на Роло Мей
Тъй като той е екзистенциален психолог, съществуването и свободата са основните теми за анализ в работата на Роло Мей. Той вярва, че човешките същества постоянно са изправени пред дилемата да бъдат обект и субект едновременно. Хората са обекти, защото действията на другите хора ги засягат, но те също са активни деятели в собствените си индивидуални реалности.
Той смята, че конфликтът е самата същност на живота. Самият факт на съществуването вече повдига редица конфликти, които хората никога не могат да разрешат напълно. Споменатите конфликти не са външни. Напротив, всички те са вътре в нас. Въпреки това, те не са негативни, те са просто условия за самото съществуване.
Екзистенциалната психотерапия, предложена от Роло Мей, е процес, чрез който хората изследват съществуването на онези индивиди, които се нуждаят от помощ. Тя се стреми да определи тревогите им и да ги анализира чрез диалог. Целта на екзистенциалната психотерапия е да идентифицира предразсъдъците и да открие онова, което води до негативни последици. Този тип психотерапия не води непременно до благополучие, а до по-рационален начин за справяне с живота.
"Целта на психотерапията е да освободи хората." — Роло Мей
Източник: psychology.framar.bg
