„Кого обичаш повече – мама или тате?“, „Искам да спя заедно с мама“, „Когато порасна, ще се омъжа за тате“… Познати ли са ви тези думи? Ако да, значи знаете за едиповия комплекс от първа ръка.
Или само сте чували за него и мислите, че става въпрос за силна привързаност на момчето към неговата майка в определен период от живота? Това по принцип изчерпва познанията на повечето хора за понятието, но то все пак си остава неясно. Ето какъв е неговия психологически смисъл и какво значение има този етап за по-нататъшното развитие на детето - parents.ru обобщава нещата, които е важно да знаете.
От древността
Според древногръцкия мит, оракулите предричат на царя на Тива Лай, че ще загине от ръката на собствения си син. Затова Едип е обречен на смърт в пустинята, но е намерен и отгледан от чужди хора, които възприема като свои родители. Когато пораства, Едип узнава за пророчеството и бяга от дома, за да не се сбъдне то. Съдбата го среща с непознат – Лай, когото той убива след спор. След това се сражава с чудовище, което ужасява гражданите на Тива, и те го провъзгласяват за цар. Тогава Едип се жени за Йокаста - вдовицата на Лай, без да знае, че това е неговата родна майка.
„Съдбата на Едип ни докосва само защото може би е наша“, пише прочутият психолог Зигмунд Фройд, който пръв говори за това състояние като за универсален феномен. „Защото оракулът залага същото проклятие върху нас преди раждането ни, както и върху него. Това е съдба на всички нас, може би, директно към нашия първи сексуален импулс към майка ни и нашата първа омраза и първи желания за убийство на баща ни.“
В съвременният свят едиповия конфликт е типичен за практически всички деца по време на тяхното развитие. Ако на определена възраст едиповият комплекс остане неразрешен, говорят за него за психологическо неблагополучие, чието отражение поражда трудности във взаимоотношенията с други хора и други проблеми.
Случва се около 2–3-годишна възраст, когато детето постепенно се отделя от мама и започва да се възприема като член на троен съюз, в който му предстои да заеме своето място. По правило, в едиповия стадий детето изпитва собственически и много нежни чувства към родителя си от противоположния пол и стремеж да съперничи с родителя от собствения пол. Чувствата на малкото са много силни и противоречиви, а ситуацията е стъпка напред към нова, вълнуваща област.
Не е ли необикновено приятно, когато малкият ви син ви гледа с обожание?! Но как стои въпросът с таткото вкъщи? Олег, баща на три момчета, коментира от собствен опит:
“Никак не бях във възторг от сложните отношения, възникващи между жена ми и синовете. Чувствах се напълно изключен от тяхната общност. Когато най-малкото ни момче навърши три години, му стана навик да идва при нас в леглото призори. В полусън то се настаняваше между мен и майка си и заспиваше като ангелче. Майка му така се умиляваше, че не протестираше против това нашествие на наша територия. Веднъж не издържах и опитах да му забраня да идва в леглото при нас, но той измисли хитри начини да ни убеди, че просто не може да спи сам. Жена ми положи доста усилия да го накара да си спи в своето креватче.“
По време на развитието си и момчетата, и момичетата преминават през две фази на едиповия комплекс: т. нар. „отрицателна фаза“, в която детето изпитва влечение към родителя от своя пол и си съперничи с родителя от противоположния, и „положителна“, при която се влюбва в родителя от противоположния пол и преживява чувство за съперничество с родител от своя пол.
Дете, навлязло в едиповия стадий (смята се, че той е около 3-5-годишна възраст), иска да „притежава“ изцяло единия от родителите си, да си бъде „само за него“. Другият родител то възприема като противник и към него малкото изпитва силна ревност, но същевременно и несъзнателно се идентифицира с него.
Така малкото си „присвоява“ мъжествените черти на таткото, неговия авторитет и властност, а момиченцето става женствено, като мама. Съперничеството с единия родител носи доста преживявания – детето се колебае между желанието си да не вижда заедно мама и тате, и чувството за вина, че има лоши мисли по отношение на единия от тях.
Понякога това го тормози толкова силно, че може да започне да сънува кошмари, в които „обиденият“ родител може да се появи като зъл дух или вещица. Те символизират страха на детето да бъде наказано от родителя - съперник за претенциите му.
Малките деца могат да бъдат много изобретателни в проявите си на любов и съперничество. Ето няколко от типичните признаци:
- Нарастваща агресивност по време на игра с родителите;
- Капризи, постоянни спорове и непослушание при появата на родителя – съперник, който нарушава „идилията“;
- Плач, нервничене и обиди, когато родителите се уединят;
- Става практика то да нахлува в леглото на родителите си под различен предлог: не му се спи, не може да стои само, сънувало е страшен сън, напишкало се е в леглото си и не може да стои на мокро… Детето има много начини да постигне своето.
Какво можете да направите
В този период родителите доста трудно могат да изберат правилно поведение. И този, който е обект на любвеобилните чувства, и „омразният“ родител са в сложно положение, когато се сблъскат с детската сексуалност и агресивни реакции.
Поведението ви в техен отговор не бива да бъде кардинално – не реагирайте с бурна контра-агресия на неговите прояви на враждебност, не бъдете и прекалено крайни, когато детето ви демонстрира любовта си.
Избягвайте и другата крайност – да игнорирате чувствата на детето, защото то ще преживява всеки отказ на родителите за забележат и реагират на чувствата му. В този сложен момент е важно да помните, че детето се учи да установява зрели отношения и да регулира проявите на влечение и импулсивност в поведението си и трябва да му помогнете.
Родителят, който е станал обект на обожание, на пръв поглед изглежда в по-изгодно положение, но и неговата отговорност за запазване на правилни отношения в семейството е най-голяма.
Например, ако майката е твърде снизходителна към сина си, ситуацията може да се влоши. Много е важно бащата да не се отдръпва от решаването на проблема, а илюзиите на сина му не бъдат подхранвани – не бива да позволявате на детето да вярва, че единият му родител може след време да стане негов съпруг или съпруга.
А когато детето расте в семейство с един родител – как преживява този едипов стадий? То също ще премине през него, защото липсващият родител продължава да съществува в мислите на малкото. Затова е хубаво да говорим по-често за него, за това как би постъпил в тази или онази ситуация, без обаче да идеализираме и прекаляваме с определенията в каквато и да е посока. Така детето ще преживее едиповата фаза като член на пълно семейство.
Практиката показва, че този момент приключва към 5-7-годишна възраст и всяко дете преминава през него по различен път. Някои се опитват да завладеят маминото внимание и чувства изцяло, като игнорират агресивно бащата, други са спокойни и без подобни емоционални изблици, лесно прехвърлят вниманието си на новите хора в живота им – възпитателка, семейни приятели… Всъщност, за всички родители това е прекрасна възможност в лека, но категорична форма да обяснят какво е положението в действителност: „Ти никога няма да можеш да се ожениш за мама или да се омъжиш за тате. Когато пораснеш, ще срещнеш своя мъж/своята жена, ще се обичате много и ще си имате деца.“
Това, от една страна, може силно да разочарова детето, но пък ще помогне да разбере чувствата си и реалността.
Източник: https://www.noviteroditeli.bg/
