Доверете се на потока на живота.
Накъдето и да се обърнете, когато става въпрос за живот, ще откривате приливи и отливи.
Зима, пролет, лято, есен.
Ден и нощ.
Животът се ражда. Животът умира.
Това е реалността. Реалността ни се определя от постоянно променящи се състояния.
Има много причини за психическото страдание за хората. Но една от най-големите причини за това страдание е човешката склонност да се вкопчваме здраво в това, което неизбежно трябва да си отиде.
Ако живееш достатъчно дълго, ще остарееш и ще умреш. Неизбежно е.
Бебетата се раждат, стават деца, юноши и след това възрастни. Неизбежно е.
Естествено е да изпитваме мъка, когато обстоятелствата се променят. Естествено е да чувстваме тъга, когато нещо свършва.
Но с всеки край идва ново начало.
Така здравият човек не се задържа твърде дълго в това, което вече е минало. Или по-лошо, не се опитва да удължи живота на нещо, което вече е приключило, не се преструва, че всичко е постарому.
Родителят не може да се държи с детето си като с бебе. Ако го прави, му вреди.
Когато някой е неизличимо болен или възрастен, удължаването на живота би било вредно и определено не доставя радост на страдащия.
Когато един възрастен мъж или жена се опитва изкуствено да поддържа младостта си, вреди.
Придържането към отношения, които са достигнали естествения си край, е вредно.
Денят не може да спре нощта. Лятото не може да спре есента и зимата.
Приемането на това не е само мъдрост, но и ключ към спокойствието.
Най-нещастните хора по целия свят са тези, които се вкопчват в миналото, което отдавна е останало назад във времето. Това са възрастните хора, които страдат по отминалата младост. Родителите, които не могат да приемат, че детето им е пораснало. Хората, които са се вкопчили във връзка, която отдавна е приключила.
Ако искате да бъдете нещастни, това е начинът, по който да живеете живота си.
Ако обаче копнеете за спокойствие в този живот, трябва да намерите по-добър начин.
Най-щастливите хора в света са тези, които приемат реалността такава, каквато е. Тези, които приемат промяната. Това не означава, че те не изпитват тъга и скръб след загуба или раздяла. Те просто не се задържат в това състояние. Не се вкопчват.
Животът е книга с много глави. Когато една глава свърши, това не означава, че книгата е приключила. Това означава, че е време да започнем нова глава.
Младост, средна възраст, старост - това са само различни глави от живота. И всяка една от тях има своите драми, върхове и спадове.
Хората са склонни да вярват, че младостта превъзхожда старостта, но не е задължително да е така. Много млади хора са ужасно нещастни. Много хора постигат мир със себе си едва в зрелостта. Нищо не е фиксирано и нищо не е задължително.
Едно от основните неща, които трябва да научите в този живот, е как да пускате нещата да си отидат грациозно и без драма.
Това умение не е лесно за овладяване и изисква много практика.
За децата е много трудно да пуснат нещата: играчки, храна, изключване на телевизора. Те чувстват загубата много дълбоко, често за неща, които са доста тривиални, от гледна точка на възрастните.
Един от най-хубавите уроци, които можем да дадем на децата си, е да ги научим да се разделят с нещата, без да се вкопчват в тях, дори когато им е много тъжно. Но преди да научите тях, научете себе си. За да овладеете това изкуство, полагайте съзнателни усилия. Ще усъвършенствате умението, само ако твърдо решите да ограничите психичните си страдания, предизвикани от невъзможността да се освободите от нещата.
Практикувайте умението ежедневно. Оставете нещата да се случват, без да искате да ги промените или да бъдете победител на всяка цена – споровете с колеги, необходимостта да притежавате това или онова, необходимостта да спечелите нещо или да докажете нещо.
Ако придобиете умението да пускате малките неща, ще бъдете много по-добре подготвени, когато е време да се освободите от големите.
Една глава завършва, друга започва.
Ако искате да постигнете мир със себе си и да изпитате спокойствието в живота си, това е добър начин да започнете.
