Д-р Габор Мате (Gabor Maté) е канадски лекар, специалист по неврология, психиатрия и психология и един от най-задълбочените изследователи на причините за зависимостта. Посветил е живота си на лечението на зависими в бедните канадски квартали.
Д-р Мате е автор на книги и колумнист, като основният фокус на неговата писателска дейност са обширните му изследвания и познания в областта на пристрастяването към различни наркотични вещества, разстройството с дефицит на вниманието, стреса, хроничните заболявания и родителските отношения. Канадският учен вярва, че съществува неизменна връзка между здравето на ума и здравето на тялото.
В своята лекция "Властта на пристрастяването и пристрастяването към властта" (за TED - световна поредица от конференции) д-р Мате говори за зависимостите в обществото, за техния произход и за механизмите за защита от тях.
Публикуваме първата част от речта на д-р Габор Мате с незначителни съкращения.
Работил съм със силно зависими хора – хора, употребяващи хероин, кокаин, алкохол, амфетамини и всякакви други наркотици, познати на човека. Тези хора страдат.
Ако успехът на един лекар се измерва с това колко дълго живеят пациентите му, то аз съм се провалил, защото моите пациенти умират много млади. Те умират от ХИВ, от хепатит С, от инфекции на мозъка, на гръбначния стълб, на сърцето, на кръвоносната система. Те се самоубиват, умират от свръхдоза, от насилствена смърт или при злополука.
Наркотиците - като хероин, морфин, кодеин, кокаин, а също и алкохолът - всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.
Скоро прочетох автобиографията на Кийт Ричардс, китаристът на "Ролинг Стоунс", и както вероятно знаете, всички се чудят как Ричардс е все още жив, защото той бе силно зависим към хероина в продължение на много години. В автобиографията си той пише, че пристрастеността е свързана с търсенето на забвение, с търсенето на забрава, пристрастеността е "изкривяването, през което преминаваме, само за да не бъдем самите себе си за няколко часа."
Разбирам много добре това, защото познавам дискомфорта да бъдеш със самия себе си, да си в собствената си кожа, познавам желанието да избягаш от собствения си ум.
Великият шотландски психиатър R.D. Laing (Роналд Дейвид Лейнг) казва, че трите неща, от които се страхуват хората, са: смъртта, другите хора и собствените си мисли.
Дълго време аз самият се опитвах да избягам от собствения си ум, страхувах се да остана насаме с него. Как успявах да го направя ли? Е, никога не съм употребявал наркотици, но си осигурявах бягство чрез работата си и като се впусках в различни занимания. Разсейвах се и чрез пазаруване, в моя случай на компакт дискове с класическа музика. Аз бях истински наркоман, една седмица похарчих 8 хиляди долара за дискове, не защото исках, а защото не можех да се контролирам.
Като лекар съм помогнал в раждането на много бебета (в началото на лекарската си практика д-р Мате е акушер-гинеколог), веднъж оставих една жена, която раждаше в болницата, за да си купя поредния диск с класическа музика. Можех да се върна навреме, но веднъж като влезеш в магазина, не можеш просто да си тръгнеш, защото има едни такива зли дилъри на класическа музика, които са до всеки рафт и ти подвикват: "Хей приятел, слуша ли последния цикъл симфонии на Моцарт? Не си?".
И така, аз пропуснах раждането на това бебе, а след като се прибрах вкъщи, излъгах съпругата си – точно както би направил всеки зависим, аз излъгах. Игнорирах собствените си деца заради манията си към работата и към музиката. Така че аз знам какво е да бягаш от себе си.
Моето определение за пристрастяване е: всяко поведение, което ви носи временно облекчение, временно удоволствие, но в дългосрочен план причинява вреди, носи негативни последици, но въпреки тях не можете да се откажете от него.
И от тази гледна точка можете да разберете, че има много зависимости. Да, има зависимост към наркотиците, но има и зависимост към консуматорството, зависимост към секса, интернет, пазаруването, храната.
Будистите имат поверие за Гладните духове – същества с огромни празни кореми, слаби и изкривени вратове и малки усти, които нямат засищане, които просто не могат да запълнят празнотата в себе си. Всички ние в това общество сме гладни духове, всички ние носим в себе си тази празнота и толкова много от нас се опитват да я запълнят с външни средства - пристрастяването е свързано именно с опитите да запълним тази пустота отвън.
Ако искате да разберете защо хората страдат, трябва да погледнете не тяхното генетично наследство, трябва да погледнете живота им. Що се отнася до моите пациенти, моите силно зависими пациенти, е повече от ясно защо страдат. Защото през целия си живот те са били малтретирани, нещо повече, те са започнали живота си като малтретирани деца. Всички жени, с които съм работил през последните 12 години, стотици, са били сексуално малтретирани като деца. Мъжете също са били травмирани, били са сексуално насилвани, пренебрегвани, физически малтретирани, изоставяни, емоционално наранявани отново и отново. Ето затова ги боли.
Източник: psychology.framar.bg
