Според психолозите често се срещат хора, които са на 20, 30, 40 години, но това е външно. А там вътре те като че ли са останали в ранна детска възраст и все още чакат любовта, която тогава им е липсвала. И ще останат там толкова дълго, докато не се научат самостоятелно да намират удовлетворение в себе си.
Всяка възраст има свои нужди, което означава, че грижите и любовта на родителите всяка година имат свои характеристики.
В детството започва да се оформя доверие, така че любовта към детето се заключава в конкретни грижи на майката за неговите потребности. Ако в тази възраст майката е била ненадеждна, детето е било отхвърляно и т.н. , това може да предизвика подозрителност и опасения за своето благоденствие.
Във връзката си може да се чувстват безпомощни и уязвими.
По-късно, на 2-3 години , детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите пречат на развитието в тези направления, например, с нетърпение и упоритост правят това, което детето може да направи само, или, напротив, очакват действия, които детето не е в състояние да извърши – развиват у него чувство на срам. А ако родителите постоянно надзирават детето и по този начин остават слепи за истинските му нужди, детето поставя под въпрос своите способности да контролира околният свят и да владее себе си.
Вече като възрастни тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите ги наблюдават внимателно и с подозрение и неодобрение. Също така те могат да развият обсесивно-компулсивни симптоми или параноичен страх от преследване.
Любовта към едно дете на 3-6 години се заключава в това да се насърчат самостоятелните му действия, в подкрепа на инициативите му, в признаване на правото на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите през този период не позволяват на детето си да действа независимо, прекалено го наказват в отговор на неговите нужди, то развива чувство за вина.
И тогава в зряла възраст на такива “големи” деца им липсват мотивация и решимост, за да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност и психопатични поведения.
У децата в училищна възраст се оформя трудолюбието. Ако през този период се съмняват в способността на детето или на статуса му сред връстниците, това може да го обезкуражи да учи повече, и може също така да създаде чувство за малоценност, което впоследствие ще убие доверието в способността му да функционира ефективно и да живее нормално.
Ако децата възприемат училищните постижения като единствен критерий, чрез който ще съдят за техните достойнства, като възрастни те могат да се превърнат в “работна сила” в установената от обществото ролева йерархия.
В такъв случай трябва да протегнете ръка за помощ на вътрешното си дете и да му помогнете да порасне. За да направите това, намерете своя детска снимка или просто си представете детето, което живее във вас. На колко години е то? Как изглежда? Какво мисли? Кой е до него? Какво го притеснява?
Поговорете с него.
Вземете лист хартия и два молива с различен цвят, по един за дясната и за лявата ръка. Ако пишете с дясната ръка, с дясната пишете от свое име – като възрастен, а с лявата – от името на вътрешното дете. Ако сте левичар – обратно.
В диалога сте само вие и вашето вътрешно дете. Кой от вас пръв ще осъществи контакт? С какво ще започне вашата комуникация? Отговорите може да ви изненадат.
Сега вече сте открили детето и разговаряте с него, дошло е времето да изградите отношения с него.
Общувайте с детето вътре колкото то иска. Попитайте го за това, което му липсва. Дайте му това, което то иска. Обръщайте се към него по име, кажете му топли, добри думи, изразете своята любов. Посъветвайте го нещо.
Бъдете такъв родител, какъвто ви е бил необходим тогава.
