Влиянието на емоциите
Будистите и психолозите вярват, че емоциите силно влияят на нашите мисли, думи и действия; и понякога те ни помагат в преследването на преходни удоволствия и удовлетворение.
Будистки перспективи
От будистка гледна точка обаче, някои емоции са благоприятни за истинско и трайно щастие, а други не. Будисткият термин за такова щастие е „сукха“, което е състояние на разцвет, което възниква от състояние на душевен баланс и прозрение за природата на реалността. Вместо мимолетна емоция или настроение, това е състояние, което е в основата и запълва всички емоционални състояния. Много будистки съзерцатели твърдят, че са преживели такава сукха, което води до концептуално неструктурирано и нефилтрирано осъзнаване на истинската природа на реалността.
По подобен начин будистката концепция за „духкха“, често превеждана като „страдание“, не е просто неприятно чувство. По-скоро се отнася до нашата основна уязвимост към страдание и болка поради погрешно разбиране на природата на реалността. (Термините sukha и duhkha са от санскрит, който е един от основните езици на будистката литература).
Традиционните езици на будизма, като пали, санскрит и тибетски, нямат дума за „емоция“ като такава. Вместо да прави разлика между емоциите и другите умствени процеси, будизмът се занимава с разбирането кои видове умствена дейност са наистина благоприятни за собственото благополучие и благосъстоянието на другите и кои са вредни, особено в дългосрочен план.
Психологически перспективи
Психолозите не правят разлика между полезни и вредни емоции. Тези, които възприемат еволюционен възглед за емоциите (напр. Cosmides & Tooby, 2000; Ekman, 1992;), предполагат, че в историята на нашия вид и в момента емоциите са адаптивни. Дори онези, които категоризират емоциите просто като положителни или отрицателни (напр. Watson, Clark & Tellegen, 1988), не предполагат, че всички отрицателни емоции са вредни за вас или за другите. Целта не е да се отървем от себе си или да преодолеем емоция, дори не омраза, а да регулираме преживяването и действието, след като емоцията се почувства (Davidson, Jackson & Kalin, 2000) (имайте предвид, че не всички теоретици смятат омразата за емоция). Вместо да се фокусира върху повишаване на съзнанието за вътрешното състояние на човека, акцентът в психологията е върху научаването как да се преоценяват ситуациите (Lazarus, 1991) или да се контролира (регулира) емоционалното поведение и изрази (Gross, 1999).
Припокриване и прилики
Фактът, че в будизма няма термин за емоция, въпреки че е в противоречие със съвременната изследователска традиция върху емоциите, която изолира емоцията като процес за изрично изследване, всъщност е доста съвместим с това, което знаем за мозъка и емоцията. Всяка част на мозъка, която е идентифицирана с някакъв аспект на емоцията, също ее идентифицира с аспекти на познанието (напр. Davidson & Irwin, 1999). Веригата, която поддържа афекта, и веригата, която поддържа познанието, са напълно преплетени. Тази анатомична подредба е в съответствие с будисткия възглед, че тези процеси не могат да бъдат разделени.
Будистките концепции и практики, които се занимават с емоционалния живот, имат три много различни приноса към психологията. Концептуално те повдигат въпроси, които са били игнорирани от мнозина, като призовават психолозите да направят по-фини нюансирани разграничения в мисленето за емоционалното преживяване. Методологически те предлагат практики за обогатяване на потенциала на индивидите да докладват за собствения си вътрешен опит, като предоставят важни данни, които иначе не са налични в тази подробност или изчерпателност от техниките, използвани сега за изучаване на субективни емоционални преживявания. И накрая, самите практики предлагат терапия не само за разстроените, но и за всички, които се стремят да подобрят качеството на живота си.
Ако искате да се научите как да четете емоционалните изражения и скритите чувства на хората, посетете обучение на Десислава Дамянова , която е единствения треньор и сертифициран експерт да провежда обучения и предава знанията на д-р Пол Екман.
Източник: www.paulekman.com
