Не трябва напълно да игнорираме емоциите, да ги отстраним от живота си. Просто трябва да знаем мястото им.
Емоцията е автоматична реакция, автоматично следствие от ценностната система на човека. Следствие, а не причина.
Между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие – при условие, че се спазва правилното съотношение.
Разумният човек знае, или съзнателно се стреми да узнае, източника на своите емоции, основните нагласи, от които възникват емоциите. Ако тези нагласи са неверни, той го коригира.
Той никога на постъпва, воден от емоции, които не може да обясни, чието значение не разбира. При оценка на ситуацията той разбира защо реагира именно така, и разбира прав ли е или не. В него няма вътрешни конфликти, неговият разум и емоции са съединени в едно, неговото съзнание е напълно хармонично. Емоциите не са му враг, те са средство, позволяващо да се наслаждава на живота. Но той не се ръководи от емоциите, а от разума.
Ако човек приема своите емоции за причина, а разума си – за пасивно следствие от тях, ако се ръководи от емоциите, а използва разума само за да оправдае емоциите си и да им придаде смисъл, тогава той постъпва аморално, обрича се на мъка, неуспех, поражение.
И не постига нищо, освен разрушение – на самия себе си и на другите.
Източник: magnifisonz.com
