Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна.
Вкусният аромат на прясно изпечен хляб, който се разнася от отворените врати на близката пекарна, може да действа като времеви портал и незабавно да ви телепортира от оживена улица в Ню Йорк в едно малко кафене в Париж, което сте посетили преди години.
Ароматните частици, като цяло, могат да съживят спомените, които са отдавна забравени. Но защо миризмите понякога предизвикват мощни спомени, особено емоционални, а понякога и не много истиннни?
Краткият отговор е, че мозъчните сектори, които жонглират с миризми, спомени и емоции, са много преплетени. Всъщност начинът, по който обонянието ви е свързано с мозъка ви, е уникален сред сетивата ви.
Ароматът е химическа частица, която плава през носа ви и акостира в обонятелните центрове на мозъка, където усещането първо се обработва във форма, която мозъкът може да прочете. След това мозъчните клетки пренасят тази информация до малка област на мозъка, наречена амигдала, където се обработват емоциите, а след това до съседната -хипокампа, където се осъществява ученето и формирането на паметта.
Ароматите са единствените усещания, които пътуват по такъв директен път към центрове на мозъка, отговарящи за емоциите и паметта. Всички останали усещания първо стигат до таламуса, който действа като "гара разпределителна", пренасяйки информация за нещата, които виждаме, чуваме или усещаме в останалата част от мозъка, обяснява Джон Макган, доцент в катедрата по психология на университета Рутгерс в Ню Джърси. Но ароматите заобикалят таламуса и стигат до амигдалата и хипокама в „синапс или два“, каза той.
Това води до интимна връзка между емоции, спомени и аромати. Ето защо спомените, предизвикани от аромати, за разлика от други сетива, се „изживяват като по-емоционални и по-предизвикателни“, казва Рейчъл Херц, доцент по психиатрия и човешко поведение в университета Браун в Роуд Айлънд и автор на книгата „Мирисът на желанието “(Harper Perrennial, 2018). Познат, но отдавна забравен аромат може дори да доведе хората до сълзи, добави тя.
Обикновено, когато човек долови аромата на нещо, което е свързано със значимо събитие в миналото му, първо той ще има емоционален отговор на усещането си и след това може да последва спомен. Но понякога паметта не подава конкретен спомен. Човекът може да почувства емоцията от нещо, което се е случило в миналото, но да не си спомни какво точно е преживял, каза Херц.
Спомените, върнати от аромата, имат същите недостатъци като другите спомени, тъй като те могат да бъдат неточни и да бъдат пренаписани от подсъзнанието за всеки отделен момент. Въпреки това, поради силните емоционални асоциации, които тези спомени предизвикват, хората, които помнят нещо, свързано с аромат, често са убедени, че нещата са се случили точно както ги помнят, уточнява Херц.
Връзката между миризмата и спомените се разпростира и върху здравословните проблеми, свързани с паметта. Намаленото обоняние понякога може да е ранен симптом на състояния, свързани със загубата на памет, като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер.
Източник: https://spisanie8.bg/
