Ако смятате, че силните мъже са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.
Когато животът стане прекалено безопасен, хората (в това число и децата) започват да търсят начин отново да го направят опасен.
Когато се чувстваме свободни – и насърчавани, – ние предпочитаме да живеем на ръба. Там, на ръба, ние сме уверени в опита си и в същото време сме способни да се сблъскаме с хаоса, който ни подтиква да се развиваме. По тази причина ние сме устроени така, че да обичаме риска. Рискът ни изпълва с вълнение и възбуда, докато полагаме усилия да оптимизираме бъдещите си резултати. Без него ставаме лениви, неосъзнати, безлични и безучастни и тъпчем на едно място. Когато сме свръхзащитени, се проваляме при първия сблъсък с нещо опасно, неочаквано и пълно с възможности – а това неизбежно се случва.
При цялата си уязвимост и ранимост ние правим всичко възможно, за да подобрим положението, и в този смисъл трябва да отбележим, че планетата е по-жестока към нас, отколкото ние към нея. Затова не бива да се съдим толкова сурово.
В края на краищата човекът е забележително същество. Ние сме уникални и все още не е ясно какви са границите на нашите възможности, и дали изобщо има такива. Днес ние правим неща, които изглеждаха невъзможни в недалечното минало, когато едва се пробуждахме за отговорностите си от планетарен мащаб.
Когато мекотата на характера и безобидността се осъзнават като единствените приемливи добродетели, твърдостта и склонността към доминиране започват подсъзнателно да упражняват притегателната си сила. От гледна точка на бъдещето това означава, че растящият натиск за феминизиране на мъжете ще засилва все повече интереса им към жестоката фашистка политическа идеология.
В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността, а не властта. Компетентността. Способностите. Уменията. Не властта. Това е очевидно и от практическа, и от фактическа гледна точка. Някой с мозъчен тумор дали ще се вълнува от въпроса за равенството до такава степен, че да се откаже от услугите на хирурга с най-доброто образование, най-безупречната репутация и може би най-високите доходи?
Хората, които са доброжелателни, състрадателни, емпатични и неконфликтни (всички тези качества вървят в комплект), позволяват на другите да ги тъпчат. И накрая самите те се озлобяват. Те се жертват за другите, понякога стигайки до крайност, а после недоумяват защо никой не им отвръща със същото. Доброжелателните хора са отстъпчиви и това ги лишава от независимост. Силната невротичност повишава още повече тази опасност. Те се съгласяват с всяко предложение от страна на околните, вместо (поне веднъж) да настояват на своето. Така те се превръщат в хора без собствено мнение, нерешителни и вечно колебаещи се. Ако в допълнение към това са страхливи и лесно раними, те имат още по-малко причини да отстояват позицията си на думи и на дела, защото това значи да поемат риск, да се изложат да опасност (поне в краткосрочен план). Технически погледнато, това е пътят към зависимото личностно разстройство.
Едиповата майка казва на детето си: „Живея само заради теб“. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите.
Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: „Каквото и да се случи, никога не ме изоставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е виновен някой друг“. Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор.
Здравите жени не искат момчета. Те искат мъже. Те се нуждаят от партньор, с когото да се състезават, с когото да влизат в двубой. Ако са силни, те искат някой по-силен. Ако са умни, искат някой по-умен. Искат някой, който ще сложи на масата онова, което те не могат да осигурят. Ето защо за силните, умни и привлекателни жени е толкова трудно да си намерят партньори: наоколо няма достатъчно мъже, които да ги превъзхождат в достатъчна степен, че да привлекат вниманието им.
Духът, който се намесва, когато момчетата се опитват да се превърнат в мъже, следователно е враг и на мъжете, и на жените. Той яростно и самонадеяно ще възрази: „Това е прекалено опасно, не го прави“, когато малкото момиченце прави първите си самостоятелни стъпки. Този дух е враг на съзнанието. Той е античовешки и желае провал, той е ревнив, ненавистен и разрушителен. Никой, който е истински на страната на човечеството, не би се съюзил с този дух. Никой, който иска да върви напред, не би позволил да го обсеби този дух. И ако смятате, че силните мъже са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.
откъс от книгата "12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса" от Джордан Б. Питърсън
В своите „12 правила за живота“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.
В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света.
източник: https://www.gnezdoto.net/
