Въпросът за психологическия портрет на мъжа насилник отново е на дневен ред. Вече знаем, че гневът не е оправдание, знаем и как да разпознаем дали сме в проблемна връзка. Очертали сме основните характеристики на потенциалния агресор - в началото той е принц, после се превръща в звяр и често никой не помни кога е настъпил повратният момент.
Дали обаче няма по-очевидни белези? Или обратното - всяка история ли е отделна вселена, сложна конфигурация от карма и случайности, която не може да бъде изучена с алгоритъм? Психологията е установила, че определен модел все пак има.
Ето най-често срещаните общи черти между мъжете, склонни към насилие или вече проявяващи такова:
1. Самият той е израснал в семейство с агресия, доминация на единия родител над другия или откровено насилие.
2. Смята, че властното му поведение е за доброто на цялото семейство, че гарантира благополучие, демонстрира стабилна мъжка позиция.
3. Изблиците му на гняв към партньорката или децата предизвикват у него чувство за вина. За да се справи с това, мъжът се хваща за мисълта, че във всяко семейство се слуша волята на по-силния, което е в полза и на слабия. А и слабият сам си е виновен, че е по-слаб, което дори го поставя в позиция да се нуждае от силна мъжка ръка. Получава я под формата на шамар.
4. Нахлува рязко и безкомпромисно в личния живот на жертвата си, без да си дава сметка, че това я подтиска. Нарича обсебването романтика, влюбеност, отдаденост, нужда, но не и контрол.
5. Лесно му е да извърти всяка ситуация така, че той да е жертвата - на жената, на обстоятелствата, на "добрината" или пороците си.
6. Харесва му играта на обвинения. Това е логично продължение на ролята на жертва. Загубил е важни преговори - жена му е виновна, изпуснал си е нервите на неподходящо място - отново тя, забравил е рождения ден на майка си - също. Партньорката му е в корена на всяко негово неразположение, затова понякога си носи последствията...
7. Възползва се безсрамно от всяка слабост, която забележи в човека до себе си. Харесва му да натиска тези червени бутони, да рови в раните и да предизвиква другия да излезе от рамките си.
8. Често мъжете, склонни към насилие, имат по-брутален и раняващ хумор. Харесват им шеги и провокации, които никога не може да разкажете на семеен обяд с възрастни роднини и деца.
9. Насилниците са склонни да се отказват от нещо, още преди да са го започнали. Ако сте във връзка с такъв човек и се чудите защо все нищо не върви, нито един план за пътуване или ремонт не се сбъдва, то може проблемът да е по-мащабен.
Вместо финал, защото този списък не може да се нарече изчерпателен, искам да припомня един основен признак на хармоничната връзка - добрата комуникация между партньорите. Ако ти винаги си тази, която разбира идеално неговите постъпки, без значение дали ги одобряваш или не, а той никога не може да прецени как се чувстваш и какво ти се е случило, особено когато той го е причинил - върни се в началото на текста и помисли отново над всички точки.
