Глупостта е като заразна болест, предупреждава още Шекспир, така че е важно внимателно да избирате обкръжението си.
Но как да разберем кого трябва да избягваме? А и нужно ли е в действителност?
Според психолозите глупостта е временно състояние на душата, нещо като детската незрялост. Въпреки това едва ли ще е грешка, ако се предположи, че поради собствената си глупост много хора живеят не толкова весело, колкото им се иска. А уж имат близки, любими хора и дори повече.
Но нека да разберем в какво точно се проявява глупостта и как тя може да попречи да получават удоволствие от живота не само тези, които си имат работа с такъв човек, но и самият той.
Глупакът говори само за себе си
Всяко общуване предполага диалог и зрял човек обикновено е наясно, че това е начин на обмен на информация. Обмен, а не монолог. Е, разбира се, че човек понякога трябва да се изговори, когато нещо се случи, с всеки се случва. Но ако става въпрос за патологическо соло, когато събеседникът няма възможност да каже и една дума, а камо ли да разкаже нещо, ние си имаме работа с глупак.
И не става въпрос за нарцистична личност. Всичко, което в този случай има значение е, че човекът очевидно не е разбрал, че умението да слушаш е важен ресурс в процеса на придобиването на житейски опит. А това качество е много ценно при приятелско общуване. И да слушаш само ти, едва ли е интересно на някого? Такива „лектори“ днес с лопата да ги ринеш.
Хора много, а той крещи
Веднага да уточним, че има случаи на особена, гръмка харизма, но в такива случаи не възникват въпроси като „А може би той е просто глупак?“. Не говорим за тях, а за тези неумни хора, които често заместват интензивността с липсата на дълбочина и смисъл.
Представете си: ресторант, приглушена светлина, хората общуват, някой работи на лаптоп, някой е в тиха романтична среща. Ту тук, ту там леко се увеличава звука: засмиват се, приветстват пристигащи... И изведнъж сред този уютен шум – натрапчив глас на дама, която разказва на събеседника си подробности от личния си живот. И вече никой от присъстващите не може да бъде на спокойствие.
На нас не ни се иска да слушаме, още повече, че не е интересно, дразнещо е, плоско е... Но така е устроен нашият мозък: ние сме принудени да обърнем внимание на резки звуци, защото от това може да зависи животът ни. И ето, вече целият ресторант е посветен в подробностите по развода...
Самотният щастливец с лаптопа има късмет, носи си слушалки и бърза да ги сложи, разплитайки кабела им. Двойката бързо се разплаща и си тръгва: при тях всичко е само в началото и чуждите разводи са изключително неуместна тема. Дамата си поръчва още вино, става още по-гръмогласна. И за нейната глупост разбират вече и тези, които седят на външната тераса...
Глупакът игнорира нуждите на събеседника
Интересно ли му е? Уморен ли е? Може би трябва да си тръгне, но не може да хване подходяща пауза? На един дъх такъв човек изпълва със себе си цялото пространство. Особено трудно е за чувствителни хора, които се страхуват да не обидят, да бъдат неуместни.
Липсата на потребност от обратна връзка говори за инфантилна увереност в собствената правота. Такива събеседници приличат на все още неспособно на емпатия дете, което не може да разбере защо мама е уморена да го носи на ръце вече цял час. От една страна тези хора дават да се разбере: „Ако нещо не ти харесва, просто кажи“. А от друга – аха, само опитай да кажеш нещо. Ще си платиш за обидите – благодаря, не днес.
Глупавият човек се страхува от всичко
Тук няма да отида, там не искам. Тук няма да стоя, а там. Постоянно търсене на зона на сигурност и комфорт пречи на еволюцията. Всеки жив ум търси и жадува еволюция като намира начини да надскочи собствените си страхове или да потърси помощ. Глупаците позволяват страховете да дирижират живота им.
Има и обратна страна на монетата – когато човек се хвърля в битка, но без преценка на рисковете и собствените си сили. Колко глупости са извършени от едната смелост! Но като че ли този втори тип "конник без глава" все пак е по-добре, отколкото чакащият, заседнал, пазещ се от всичко.
Извършвайки някакво действие, човек придобива опит, дори и отрицателен или някаква мъдрост. А какъв опит и мъдрост при човек, който остава между четири стени и от скука експериментира само с намирането на по-добър телевизионен канал?
Глупакът не се съмнява в своите възгледи
Това е върха на глупостта. Погледнете всяка област на науката и как се е променяла с течение на времето. Нещо се е смятало за вярно, неоспоримо, а после едно откритие противоречащо на цялата система от знания и минали вярвания за един ден е преобръщало старите заблуди.
Освен това ригидното мислене, когато човек не умее да бъде гъвкав и да взема под внимание нови знания и начин на мислене, е прекият път към Алцхаймер. Така казват съвременните изследвания. Но кой знае, може би все пак ще премислят...
Глупавият човек дели нещата на черно и бяло
Категоричност на възгледите, особено съпроводена с инат – още един признак на глупост. И имаш всички шансове да остане така цял живот. Непризнаването на полутонове, особеностите на контекста и ситуацията – това със сигурност не е присъщо за интелигентни хора.
... А този текст е пример за такова разделяне. Да се делят хората на глупаци и умни, е много глупаво. В края на краищата всеки човек има своя история и свой опит, които са довели до това, че на този етап от живота си човекът да говори само за себе си, не съобразявайки се с човека отсреща или се оказва в плен на страхове.
Всеки от нас понякога може да се държи глупаво, така че най-доброто, което можем да направим, е да насочим вниманието си към вътрешния си живот и да дадем максимум доброжелателност на заобикалящия ни свят.
Източник: https://svetlilo.com
