Манипулаторите са навсякъде сред нас, от родителската къща до телевизора. Как навреме да разпознаем, че имаме работа с майстор-манипулатор и как да го надвием на негова територия?
Майсторът на манипулациите винаги ползва едни и същи техники, като за всяка си има противоотрова.
Изопачаване на фактите
Манипулаторите обичат да извъртат фактите, така че дори и ти започваш да се съмняваш за какво точно става дума. Класическият пример за подобен фокус е твърдението, че „щом се бориш за правата на жените, значи мразиш мъжете”. Само дето едното не води към другото.
Борбата за интересите на една група не означава борба срещу друга; можеш едновременно да обичаш и Ню-Йорк, и София или да уважаваш някого, без да изпълняваш всичките му прищевки по сигнал.
Построяването на подобни фалшиви логически връзки е типично за много от средствата за масова информация… и за някои хора.
Какво да направим: да потърсим истинската логика. В подобни манипулативни обрати тя отсъства.
И това бързо ще лъсне, ако помолим манипулатора да се обоснове защо едно твърдение автоматично води до друго. „Ако не направиш това за мен, значи не ме обичаш”. Обичам те, но няма да го правя. Защото така…
Саботаж в комуникацията
Манипулаторът просто игнорира изказванията и въпросите ти, приписвайки на репликите ти съвсем нов смисъл или отговаря на въпросите с въпрос. „Къде да изпратя отчета? – Ти какво, да не би да не си чел инструкцията?“ И разговорът вече не се води за адресата на отчета, а за твоето безхаберие, непрофесионализъм и слаба памет.
Този тип манипулация често се използва на работното място, за да омаловажи събеседника и да се подчертае, че той е последна дупка на кавала.
Какво да направим: с упорството на булдозер продължавайте да водите разговора в посоката, избрана от вас. Ако е възможно включете същата, но обратна манипулация: „И ти не знаеш, нали? Добре де, ще питам секретарката.”
Абе, какво се опитвам!
Направил ли е каша и опитва ли се да те въвлече в спор, манипулаторът винаги намира време и възможност да изкаже гледната си точка.
Но щом се опиташ да направиш ответен ход, той казва: „Абе, какво се опитвам да споря с теб” и се изнизва от дискусията.
В резултат той изглежда спокоен, разумен и уравновесен, а ти се превръщаш в истеричка, която само нагнетява обстановката.
Истината е, че върху теб е излята кофа с упреци, като са ти затворили устата без да имаш възможност да изкажеш позицията си.
Но незнайно защо вината за грозното ти и глупаво поведение пада върху теб. Манипулаторът е щастлив и доволен – той точно това цели.
Какво да направим: повдигнете рамене и също спрете да спорите. Дори да се изкажете и речта ви да е стройна и разумна, достойна за реч на един нобелов лауреат, манипулаторът така или иначе няма да ви слуша.
Вменяване на чувство за вина
Вината е мощен лост за упражняване на натиск. Най-често тя се създава изкуствено, а неудобствата, които са предизвикали твоите прасешки изпълнения, са силно преувеличени.
Вината може да се предизвика по различни начини – някой директно ще се засрами: „Докато с Ленчето клюкарехте на кафенце, аз лежа тука сам и се съдрах да кашлям”; друг ще направи най-смирената физиономия: „Не ме мисли, върви да се забавляваш. Ако имам нужда от нещо, ще намеря начин да допълзя до телефона и да викна „Бърза помощ”.
Какво да направим: направете се на глупачка и покажете, че въобще не забелязвате манипулацията.
Приемете такива нападки като една проста констатация на фактите – да, бяхме с Ленчето, а ти тук беше с температура. Именно такива са си фактите.
Ласкателствата
Всеки от нас има свои определени копчета, които при натискане ни карат да направим чудеса. Ама ти си толкова умен, ти си професионалист, ти си ми истински приятел.
Предполага се, че ако не се хванеш на въдицата на манипулатора, ще загубиш това високо звание.
Какво да направим: спокойно и разумно да обясним защо казваме не. Натъртвайки именно на тези качества, по които манипулаторът се опитва да играе: да, аз наистина съм професионалист и именно затова знам, че не е в моята компетенция да правя кафето в офиса.
Източник: chetilishte.com
