Гещалт техниките ни помагат да се съсредоточим върху настоящето си, за да насърчим самореализацията, да вземем по-добри решения, както и да растем като личности по по-свободен начин, съобразен с нашите нужди.
Всички ние имаме правото да изградим живота, който желаем за себе си, и този подход — явно хуманистично повлиян — ни кани да го направим.
Фриц Пърлс, предшественик на гещалт терапията, твърди, че основната причина за нашето страдание като човешки същества е празнината, която откриваме между настоящето и бъдещето. Понякога умът ни върви по-бързо от самия живот и ние изпреварваме събитията.
Ние сме обсебени от неща, които още не са се случили, и почти без да го осъзнаваме, се изпълваме със страх и безпокойство, които ни причиняват болка.
"Не тласкайте реката, тя сама си тече" — Фриц Пърлс
По този начин, вместо да се притесняваме защо се е случило нещо или какво го е причинило, тази гледна точка предлага да се съсредоточим върху разбирането как този набор от обстоятелства ни засяга.Една от целите на гещалт техниките е да ни помогнат да разберем проблемите си по един глобален, по-единен начин. На части, но като едно цяло.
Нужно е да разберем, че идеята, която имаме за миналото или бъдещето, често се дължи на това как живеем в настоящето. Гещалт техниките имат тази и други цели за насърчаване на личностното израстване. Те ни помагат също да осъзнаем кои сме, какво чувстваме и от какво се нуждаем, да го приложим на практика и отговорно.
Гещалт техники за насърчаване на личностното израстване
Техниките на гещалт психотерапията основно се въртят около това, което Фриц Пърлс нарича "правила и игри". Това са стратегии — динамични, много оригинални и разнообразни по същество — които се опитват да ни направят по-наясно със света около нас, за да преодолеем съпротивата и да улесним растежа си. Нека видим някои примери.
1. Висящи проблеми
Нерешените проблеми се отнасят до минали събития, които засягат настоящето. Те могат да бъдат неуправлявани емоции или блокирани чувства, които ни възпрепятстват да живеем напълно сега. Според гещалт психотерапията всички ние имаме нерешени проблеми с приятели, роднини, бивши партньори и починали близки. Не бива да ги избягваме. Вместо това трябва да сме в състояние да хвърлим светлина върху тези емоции, за да спрем да се придържаме към страданието, загубата или дори обидата. За да направим това, можем да извършим симулация - мисловен процес на среща, конфронтация и сбогуване.
Ние можем мисловно да извикваме човека и да изразим това, което имаме да му кажем — да разкрием болката, да излеем скръбта, вината или горчивината си. След разобличим и разпознаем тези чувства, ние ще ги пуснем, ще затворим кръга и ще продължим напред.
2. Техника на диалог: празният стол
Мнозина от нас вероятно са запознати с тази техника. Тя е добре известна, често много полезна и съставлява същността на гещалт терапията. Техниката на празния стол понякога се използва като начин за посрещане на въображаемите проекции на други хора. Целта е да се предизвика процес на траур или да се разрешат минали травми.
Що се отнася до личностното израстване, то тя може да има и друга цел: да започне вътрешен диалог, в който да действаме като „противоположност на себе си”. Използвайки тази техника, ние можем да водим диалог със себе си: От едната страна, поставяме онова, което ни създава дискомфорт. От другата, онази част, която иска да се изправи срещу първото, за да живее по-продуктивен, свободен и отворен живот. Примерен диалог:
- Толкова съм уморен, нямам никакви сили.
- Отново изпиваш силите ми, заемаш твърде много място в живота ми. Кажи ми какъв ти е проблемът?
- Не харесвам себе си. И не ми харесва животът, в който живея.
- Добре, вместо да се оплакваш, кажи ми какво ще направиш, за да се почувстваш по-добре?
3. Аз съм отговорен
Една от най-добрите гещалт техники е играта за "поемане на отговорност". Изглежда просто, но изисква много ангажираност. Нейната цел е да ни помогне да осъзнаем по-добре какво се случва вътре в нас — да го възприемем, след това приемем, насърчавайки у нас по-активно поведение, чрез тези промени.
Ето кратък пример:
- Главата ме боли. Стомахът също. Знам, че мисля твърде много и съм стресиран. Аз съм отговорен за това и приемам, че трябва да променя нещата.
- Разбирам, че имам глас. Моя отговорност е да говоря честно, без страх, проявявайки уважение към себе си и другите.
4. Упражняване континуума на усещанията
В гещалт терапията терапевтът трябва да работи върху онова „как“ в преживяванията на човека, а не върху „защо“. Той желае да разбере как пациентът посреща проблемите, как живее с тях, как ги чувства и интернализира. За да направи това, той трябва да определи какви са неговите емоции и настоящи усещания. Терапевтът прави това чрез въпроси като „кажи ми какво чувстваш”, „кажи ми къде го чувстваш”, „обясни ми какво можеш да видиш в настоящия момент”.
Всички ние можем да практикуваме тази техника сами. Можем да упражняваме континуума на усещанията си, като създаваме всяко усещане, мисъл и чувство. Не става дума за пренебрегването или интернализирането на последните, а за осветляването и запазването им в нашите мисли.
"Ако се чувствате убедени в нещо, кажете го. Разкрийте истинската си същност. Чувствайте онова, което казвате." — Фриц Пърлс
5. Превърнете въпросите си в утвърждения
Това е друга техника, която на пръв поглед може да изглежда много простичка, но е наистина ценна за терапията. Тя ни помага да декларираме вътрешните си реалности и да мобилизираме ресурсите си.
Как можем да направим горното? Лесно е. Всички сме имали дни, в които се питаме: „Защо се чувствам толкова безнадежден и безсилен?". Гещалт предлага следното: да превърнете въпросите в самоутвърждавания. Нека видим някои примери:
- Чувствам ли се зле? Днес се чувствам зле. Ще направя всичко възможно да променя това чувство и да подобря утрешния ден.
- Защо ми се струва, че приятелят ми е дистанциран? Приятелят ми е дистанциран. Ще го попитам дали има проблем.
В заключение, гещалт терапията е оригинална, тъй като е функционална, когато става въпрос за свързването с нашите нужди. Тя ни помага да поемем отговорност; да бъдем смели относно онова, което чувстваме, и да действаме съответно, за да растем като личности.
Защо да не приложим тези стратегии? Те работят.
Източник: psychology.framar.bg
