Съвсем доскоро се притеснявах да употребявам думата простак. Виждаше ми се невъзпитано от моя страна, неетично, снобско, претенциозно.
Обаче след като подобен тип хора ми размахват ежедневно в лицето "жезъла на простотията си" и ме обиждат на "много умна", се одързостих. Простъкът си е простак и това му личи от 100 километра. Нищо че няма да му го кажем в лицето, защото сме по-учтиви.
1. Простаците винаги осъждат
Широкоскроени простаци няма, нали? Един от най-типичните белези на простаците е, че те винаги осъждат и нападат. Оплюват всичко, което е извън тесния им кръгозор и което не разбират. Критикуват на висок глас - дрехите ти, акъла ти, дома ти, семейството ти, всичко.
2. Простаците навикват
Те не само, че осъждат, но и осъждат на глас. Ако ви видят с шапка, която те самите никога няма да сложат, ще се провикнат "Как можа да я сложиш тая шапка, бе?". Ако си купите марка кола, която те нямат, ще възкликнат шумно "Ма, ти що си го купи тоя "Опел", бе. Това е най-смотаната кола".
3. Простаците винаги дават непоискан акъл
Интелигентният човек знае кога да говори, кога тактично да замълчи, кога да смени темата… Той не се меси в личното пространство на другите. Уважава го. За разлика от простака, който винаги дава акъл, реципрочен точно на умствения му капацитет.
Ако си си сменил наскоро дограмата, простакът едва ще дочака да те види, за да ти каже "Ма, що си сложи алуминиева, бе, тя е най-смотана, дървената е по-хубава". Ако си си боядисал косата оранжева, простакът ще се изкаже компетентно, без да си го молил за позиция "Ма, тоя цвят хич не ти отива, бе, що не си я направи руса".
4. Простакът не признава лично пространство
Той се чувства привилегирован да ръси мъдрости и съвети винаги. Където е удачно и където категорично не е.
5. Простъкът НЕ уважава нищо и никого
Той оплюва всичко, освен това, което познава - себеподобните си. Наскоро простак се осмели да ми направи забележка "Кво се правя на много умна, че пиша по списания. Тва Секи го може". Това ме одързости да употребявам думата простак директно, преди това я замазвах с по-любезни алтернативи.
6. Простаците се мислят за "много нещо"
Те не признават лекари, журналисти, учители, дизайнери, стилисти, водопроводчици и прочие. Те всичко Си го могат най-добре.
7. Простаците говорят дооооста високо
Ако чуете майка така да викне на плажа, че всички посетители да научат името на детето й, и това име бъде повторено с най-дразнещия фалцет на света сто пъти само до обед... сещайте се!
8. Простаците не желаят да се развиват
Може би това е най-драматичната им отлика от интелигентния човек, който винаги има желание и амбиция да се самоусъвършенства.
9. Простаците приемат това, което не разбират като лична обида
Дребните душици се чувстват засегнати от всичко, което е далече от мирогледа им. Ако видят човек, изповядващ различна позиция от тяхната или имащ различен начин на живот, те се чувстват лично обидени. И се пазят как - с агресия. Като го нападнат. Първо вербално, в последните години - и физически.
10. Простаците винаги са недоволни
На тях нищо не им харесва. Хотелът не е луксозен, морето е мръсно, бирата е топла, книгата е тъпа, шефът е скапан.
11. Простаците винаги са прецакани
Не само толкова. Светът съществува, за да ги прецака. Прецакал ги е хотелиерът, шефът, съседът, колегата, всеки...
12. За простаците понятието Личен избор не съществува
На тях ИМ се пада най-тъпият мъж/жена, най-гадната свекърва, най-лошият шеф, най-малката заплата... През ум не им минава, че те са си избрали - брачния партньор, работата, учебното заведение...
13. Простаците се научиха да замазват и оправдават посредствеността си като скандират "Много сме естествени"
Това май е феномен от последните години, когато стана модно да си естествен и да се самоотстояваш. НЕ!!!!! Има граници, чието спазване е въпрос на културна хигиена. Наскоро една простакеса (не съжалявам, че го казвам) публично се опита да ме унижи на висок глас, като ми повтори пет пъти, че съм лицемерка. Попитах защо. Защото винаги съм казвала в ресторанти и на рождени дни, че нещата ми харесват.
Ама, госпожо, има неща като добри обноски и добро възпитание. Представяте ли си всички, които вървим по улицата, да си казваме "истината" в очите - ти си много тъп, ти си полуидиот, мъжът ти е коцкар, детето ти е двойкар, сестра ти е дразнеща?!
С този текст се извинявам, ако някой се е припознал в него. Който се е припознал, да си помисли. И уточнявам - понятието простак не е свързано нито с място на живеене, нито с работна позиция, нито дори с брой дипломи в университета.
Простак е манталитет и за съжаление - диагноза, защото не познавам нито един простак, който е поискал да положи усилия да се излекува.
автор: Таня Бейкова
Източник: highviewart.com
